Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Биг Брадър влиза и в банките

Все повече и все по-строги надзорни правила трябва да изпълняват банките. Броят им  се увеличава всеки месец, но особено силен ще стане натискът им  от началото на 2019-а. Тогава в действие ще влязат три насоки на Европейския банков орган (ЕБО), които имат задължителен характер и за българските банки. Две от тях се очаква да имат изключително въздействие при оценката на риска и при формирането на висшия мениджмънт. Това на свой ред ще доведе до увеличаване на разходите на банките за капитал, за провизии, за възнаграждения за информационни системи и за куп други неща от този род.

Ще има и увеличение на разходите, но няма гаранция че  ще има ръст на приходите. Защото ако на европейския пазар няма да има увеличение на лихвите, то ще липсва  и у нас.  А без подобно увеличение  приходите на банките като съотношение спрямо активите им ще продължат да падат, а разходите им ще растат. И това е напът да се превърне в сериозен проблем.

Кои са обаче основните надзорни предизвикателства,  пред които кредитните ни институции ще бъдат изправени. Първото се отнася до

 

новите правила за свързаните лица

 

На 2 април 2018-а БНБ обяви, че от 1 януари 2019 г.  ще прилага  "Насоки относно свързаните клиенти по чл.4, параграф 1, т.39 от Регламент (ЕС) № 575/2013“ (EBA/GL/2017/15)". Те са  издадени от Европейския  банков орган и са публикувани на официалната му страница. Насоките определят кои са подходящите практики, които следва да се прилагат по отношение на  големите кредити и  при установяването на свързаност между клиентите на банката. Тези нови правила за свързаните лица са изключително всеобхватни и строги  и могат много сериозно да се отразят както на обема на отпусканите заеми, така и на тяхната цена, и то  в посока към  повишаването й.

Трябва да е ясно, че понятието "свързано лице" се използва, когато се изчисляват т. нар. големи кредити. Според изискванията на Регламент 575 за оценка на риска  за голям кредит се смята всяко вземане (или съвкупност от вземания)  от отделен клиент или от група свързани лица, което надхвърля  10% от капитала на банката. Големият  кредит не може да надвишава 25% от капитала на банката. А общият  размер на всички отпуснати от една банка големи заеми не бива да превишава осем пъти собствения й  капитал. Тези правила имат за цел да намалят

 

риска за кредитора от прекомерна концентрация

 

на вземанията му в тесен кръг длъжници, защото в такава ситуация финансовите проблеми дори само на един от клиентите може да доведе до ликвидни затруднения за цялата  банка. 

Досега  свързаност на лицата се установяваше само на базата на налични 

 

капиталови взаимоотношения

 

- когато една фирми или един гражданин има дялово участие в една или в няколко фирми, което му осигурява възможност за контрол върху техния бизнес при  вземането на управленски решения  и  подобни действия. Ако една банка е отпуснала заеми на  свързани лица в  смисъла на описаното, размерът  на всяко отделно вземане на банката се взема предвид  при изчисляването на  показателя за голям кредит.  Но досега това правило можеше лесно да бъде  заобиколено, и то  по различни начини. Бе възможно да се  дават заеми на фирми, които не са капиталово свързани помежду си, но са фактически зависими една от друга или по линия на бизнеса си,  или по линия на  мениджмънта си. Явно подобно  заобикаляне  на правилата за свързаните лица и за големите кредити са били честа практика  и в  държавите от ЕС (за България това е ноторно известна лоша практика, добила  размерите на рецидив) и е

 

една от причините за големия брой на лошите  кредити

 

и на  проблемите  в банковия сектор на еврозоната и на съюза въобще. Това очевидно е  причината  Европейският  банков орган  да  реши  да издаде  насоките, за които става дума, и то със статута на  императивни.  В тях е направен опит да бъдат обхванати и регулирани всички известни досега практики на свързаност.  (Най-често срещаните -  на капиталова свързаност и на икономическа свързаност,  и изискванията за борба с тях коментираме  в отделни карета.)  Но има и свързаност на държавните предприятия, както и комбинирани схеми за свързаност, на които ще посветим отделни  текстове.

Бързият преглед на публикувания от БНБ документ на ЕБО показва, че банковият ни сектор е изправен пред много сериозно предизвикателство, а още и че

 

банковите  надзорници ги  чака много работа

 

Строгостта при  прилагането на насоките на ЕБО обаче е гаранция за по-висока стабилност на банковия сектор. Вярно е, че тези нови правила могат да извадят част от бизнес структурите у нас от групата на благонадеждните банкови клиенти. Могат също и  да повишат  цената, при която те могат  да получават заеми. Но когато говорим за банкови регулации,  трябва да имаме предвид, че тяхната единствена цел е да намалят опасността за банките от ликвидни проблеми и по този начин да гарантират спестяванията  на техните вложители.

Банковите регулации не  целят да улеснят кредитирането. Това се постига с други мерки, в това число и със законодателни. По правило те не трябва да противоречат на основната задача на банковите регулации - а именно на сигурността на вложителите.

Второто голямо предизвикателство е свързано с

 

висшия банков мениджмънт

 

От 1 януари 2019-а банковият  надзор ще започне да следи как кредитните институции у нас изпълняват "Насоки за оценка на пригодността на членове на ръководния орган и на лицата, заемащи ключови позиции" в търговските банки, изготвени  от Европейския банков орган (ЕБО). Същите задачи ще има Комисията за финансов надзор по отношение на юридическите лица, чиято дейност контролира.

В официалното прессъобщение на БНБ по тази тема пише: "В насоките се съдържат изисквания относно процесите за оценка, извършвани от институциите, както и към поддържаните от тях политики и практики за управление, както и техники за оценка от страна на регулаторните органи. Определени са понятията за отделяне на достатъчно време; честност, почтеност и независимост на членовете на ръководния орган, подходящи колективни знания, умения и опит на членовете му, както и за достатъчно човешки и финансови ресурси, отделяни за въвеждането в работата и обучението на тези членове."

Тук  прави впечатление и друго: ако човек се опита да вникне във  въпросните насоки на ЕБО и да направи някакъв правдив анализ на ефектите, които прилагането им ще има върху банковия сектор, рискува да получи инсулт - толкова многословни, двусмислени и противоречиви са техните текстове. Освен това  големите банки у нас могат да стигнат до  необходимостта да направят

 

сериозни персонални промени

 

в състава на надзорните и управителните си съвети, за да изпълнят изискванията за независимост на техните членове, както и на отделни критерии за честност и почтеност (така, както са разписани от ЕБО, а не както ги  разбира  широката публика). 

Насоките на ЕБО поставят много конкретни и сурови изисквания също  и към шефовете на ключови дирекции и управления в банките, които не са членове на ръководните й органи. От тях могат да бъдат засегнати  шефът  на вътрешния одит, финансовият директор, началникът  на управление на риска и други. Тяхната професионална квалификация и адаптивност трябва да бъдат постоянно повишавани и оценявани  и докладите за тези оценки трябва да бъдат представяни на Банковия надзор, който да ги контролира. Към тези лица също има изисквания за честност, почтеност и независимост. Но като се замисли човек - ако банките  трябва да изпълняват пунктуално всички изисквания, записани във въпросните Насоки на ЕБО, те трябва да учредят  купища комитети и други структури, които да се занимават само с оценки на ръководния персонал и да пишат доклади по тях. За големите  кредитни институции това може и да не е проблем, но шефовете на  по-малките банки със сигурност ще се изпотят.

Третото предизвикателство, което за момента е най-неясно и най-много плаши банките, е

 

управлението на необслужваните кредити

 

Още в края на миналата година БНБ пусна до кредитните институции проект за насоки по управлението и намаляването на необслужваните кредити, който бе разработен на основата на публикуваните преди това Насоки на ЕБО по този въпрос. Търговските банки веднага възнегодуваха, че предлаганите от БНБ критерии са доста по-тежки от тези на ЕБО. Основната забележка бе, че БНБ настояваше правилата за  управление на необслужваните кредити да важат за всички проблемни заеми, докато ЕБО предвиждаше те да се прилагат само за заемите, които са изпаднали  в просрочие след приемането на насоките. Дискусията по проекта на БНБ обещаваше да е доста разгорещена, но тя така и не се състоя. Дебатите бяха отложени, защото самият Европейски банков орган се зае с коригиране и обновяване  на своите насоки. БНБ реши, че няма нужда да настоява за въвеждането на каквито и да е правила, преди ЕБО да е изготвила окончателния вариант на документа си посветен на уреждането на необслужваните кредити. Подозренията са, че обновените  насоки на ЕБО ще са много по-строги и всеобхватни, защото макар и да не си го признават публично, европейските надзорници отдавна са установили, че в банковите сектори на някои държави като Италия, Гърция и Испания проблемните заеми са много повече и като бройка, и като размер на сумите, в сравнение с  официално обявените данни. Евентуални по-строги регулации в това отношение обаче ще са допълнителна тежест за българския банков сектор и изпълнението им може да е свързано с много големи  рискове.

Даже само  изброените  предизвикателства са достатъчни, за да отровят живота на висшия мениджмънт на българските банки. Но вероятно  покрай тях той ще получи и много други неприятни изненади  през 2019-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във