Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЕЗВРЕМИЕТО ПОГЛЪЩА ДЕЛАТА ЗА ФАЛИРАЛИТЕ БАНКИ

Отново дойде есен - сезонът на наказателните дела срещу банкови шефове и служители, обвинени по станалия нарицателен за финансовите среди у нас чл. 282 от Наказателния кодекс, който третира престъпленията по служба. И отново стана ясно, че съдебните процеси няма да излязат от досегашния калъп - многобройни отлагания поради липса на свидетели, заболявания на адвокати и на съдебни заседатели, неявяване на подсъдими, възлагане на допълнителни експертизи, продължително писане на съдебни мотиви и... какво ли още не. Всъщност хората, които следят тези дела, отдавна вече са убедени, че осъден по чл. 282 банкер няма да има, тъй като текстовете в него са неприложими за длъжностни лица от фирмени структури, каквито са банките. Защо тогава така настойчиво продължават да се точат съдебните процедури? В правните среди съществува версия, че и прокурорите, и адвокатите по тези дела изчакват да мине 15-годишният давностен срок, в който обвиняемите за деяния, подлежащи на наказание с лишаване от свобода над 10 години, могат да бъдат съдени. Адвокати твърдят, че за някои от техните клиенти той изтича през 2006 година. След това делата срещу тях би трябвало да бъдат прекратени. Твърде удобно решение на проблема както за подсъдимите, така и за прокуратурата. Дали все пак е точно така е въпрос на доста сложен правен анализ на текстовете на членове от 79 до 81 в Наказателния кодекс. Факт е обаче, че тазгодишниятсезон на банкови дела започна с отлаганеВ началото на седмицата (12 септември) това се случи с наказателния процес срещу Иван Миронов и Надежда Апостолова - бившите изпълнителни директори на обявената през 1997 г. в несъстоятелност БАЛКАНБАНК. Те са обвинени по чл. 282 от НК в престъпление по служба за това, че в периода от 1994 г. до средата на 1996 г. са отпуснали 30 кредита в полза на 22 фирми, които впоследствие не са били погасени. Държавното обвинение твърди, че с действията си Миронов и Апостолова са нанесли на БАЛКАНБАНК щети за 209 млн. лева. На поредното, четвърто заседание по делото, което трябваше да се проведе в Софийския градски съд на 12 септември, бе планирано съдът да изслуша десетина свидетели. Оказа се обаче, че един от съдебните заседатели е заболял и по тази причина процесът бе отложен. Точната дата на следващото гледане на делото все още не е обявена, но предвид натоварения график на съдилищата тя ще е най-рано през ноември.В понеделник, но вече на 19 септември, Софийският градски съд ще гледаделото срещу бившите шефове на банка Славяни на втора инстанция. На него прокуратурата ще има почти неизпълнимата задача да докаже, че през февруари 2003 г. Софийският районен съд погрешно е решил да оправдае бившите шефове на фалиралата банка Славяни Румен Жечев и Петко Колев по повдигнатите им обвинения в престъпление по служба (чл. 282 от НК). Прокуратурата преследва двамата бивши изпълнителни директори за това, че на 21 ноември 1995 г. са подписали няколко сделки, с които дълговете на фирми, контролирани от тогавашния собственик на банката Георги Агафонов, са прехвърлени на пет дружества, които не са осъществявали дейност - Мастер Орион, Билд Центавър, Трейд Проксима, Мирабел и Ива Трейд. Тези нови длъжници така и не връщат парите на кредитната институция. След като тя фалира, прокуратурата обвини Жечев и Колев, че с действията си са нанесли на банка Славяни щети за над 1.8 млрд. стари лева и са помогнали на петте фирми да получат имотни облаги за над 491 млн. стари лева. По време на процеса обаче адвокатите на Жечев и Колев убедиха Софийския районен съд, че двамата не са дали кредити на петте фирми, които са заместили в дълг Киви Си Джи Ей ЕООД, Орак ЕООД, Сигма Си Джи Ей ЕООД, Траянка ООД и Си Джи Ей ООД. По този начин те извоюваха оправдателната присъда на своите клиенти. Помогна им и фактът, че липсват всички оригинали на кредитните досиета на фирмите, които чрез подписаните от Колев и Жечев сделки са се освободили от задълженията си към банката. Тази документация липсва и до днес, така че прокуратурата едва ли ще може да подсили доводите си за осъждане на Колев и Жечев по време на делото на втора инстанция.До края на септември се очаква поредното разглеждане напроцеса срещу шефове и служители на СИРБАНКПодсъдими по него са тримата бивши членове на съвета на директорите на СИРБАНК: Милка Стефанова, Николай Павунчев и Иван Кълвачев, директорът на Валутна дейност Илиян Зафиров и служителите от дирекция Кредитиране на банката Петър Паскалев, Чавдар Горанов и Георги Патев. Според прокуратурата в периода от 2 октомври 1992-ра до 20 февруари 1995 г. те неправомерно са отпуснали кредити на 17 фирми, които не са върнали общо 25.83 млрд. стари лева. Това е и причината държавното обвинение да търси от мениджърите отговорност за длъжностни престъпления по чл.282 от Наказателния кодекс. Както бе споменато по други идентични процеси, съдът вече се произнесе, че текстовете на този член не са приложими за осъждане на шефове на частни фирми. Освен това при последното заседание по делото, което се проведе на 21 февруари 2005 г., стана ясно, че всички кредити, за чието отпускане бившите шефове и служители на СИРБАНК са подведени под отговорност, са одобрени от съвета на директорите на банката. Това потвърди и началникът на управление Правно на БНБ Димитър Ананиев, който до 1995 г. е бил член на директорския борд на СИРБАНК. С други думи, процедурата, предвидена в нормативните документи за отпускане на големи заеми, е била спазена. При това положение на прокуратурата ще й е много трудно да докаже, че шефовете и служителите на СИРБАНК са нарушили закона. Делото СИРБАНК вече е на път да се вкисне в Софийския районен съд. То се гледа там от близо три години и нищо чудно да се проточи още толкова, ако призованите да дадат показания свидетели продължат да не се явяват в съда. Това се отнася най-вече за известния в близкото минало вратар и бивш собственик на футболен клуб Левски Томас Лафчис. Неговите фирми Левски 1914 и Ратола не са погасили към банката дългове за 980 хил. нови лева. От края на 2003 г. - по настояване на прокуратурата СГС, безуспешно се опитва да го призове, но все не успява, тъй като официално Лафчис живее в Гърция. Независимо че съдия Карамфила Тодорова пусна поръчка до гръцките магистрати с молба да издирят адреса му и да го призоват да се яви пред съда, Лафчис така и не бе открит. Адвокатите на обвиняемите служители и шефове на бившата СИРБАНК по делото смятат, че вместо да търсят Лафчис из Гърция за българските магистрати ще бъде много по-лесно да го призоват чрез съпругата му Вяра Анкова, която е шеф на дирекция Новини в Българска национална телевизия. Не е ясно обаче защо съдия Карамфила Тодорова продължава да се съобразява с капризите на държавното обвинение, а не приключи делото.Това са банкерските дела, които ще бъдат гледани до края на септември. През октомври и ноември би трябвало да се проведат заседания по процесите срещу бившите шефове на Първа частна банка, КАПИТАЛБАНК, Частна земеделска и инвестиционна банка, Бизнес Банк, Централна кооперативна банка и Банка за земеделски кредит.Наказателните дела срещу някои банкери вече са минали на втора инстанция и те очакват съдът да потвърди оправдателните им присъдиТакъв е случаят с бившите шефове на обявената през 1997 г. в несъстоятелност МИНЕРАЛБАНК Владимир Ташков, Румен Касабов, Кирил Николов, Живко Стоименов, Петко Праматаров, Асен Запрянов и Емил Хърсев. След пет години ходене по мъките на 27 февруари 2003 г. седми състав на Софийския районен съд обяви седмината за невинни по обвиненията, че са извършили престъпление по служба, като в периода между 1994 г. и в края на 1995 г. са отпускали неправомерно кредити, които впоследствие не са били върнати. Близо година адвокатите им и прокуратурата чакаха изготвянето на мотивите за тази присъда, за да може тя да бъде внесена в Софийския градски съд като документ по жалбата, заведена от прокуратурата срещу оправдателната присъда. Доказателствата по делото на втора инстанция бяха разгледани от СГС и от началото на лятото на 2005 г. се очаква той да се произнесе по нея. Можем само да гадаем дали това ще стане през есента на тази година. Нищо чудно шефовете на МИНЕРАЛБАНК да получат потвърждение за невинността си едва през 2006 година. В същото положение са и бившите изпълнителни директори на обявената в несъстоятелност през 1997 г. ТСБанк - Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров. Те също бяха подведени под отговорност по стандартния чл. 282 от Наказателния кодекс - престъпление по служба. Обвинителният акт срещу тях е внесен в Софийския районен съд на 30 октомври 2001 година. В него се твърди, че Гибински, Златев и Тодоров са виновни за това, че в периода от 22 септември 1995 до 21 август 1996 г. са отпуснали заеми в полза на седем фирми, но не са поискали необходимото обезпечение, а не са си получили и дължимите пари. Прокуратурата твърдеше, че с действията си Гибински, Златев и Тодоров са причинили вреди на банката в размер на 11 798 921 148 стари лева. Но така и не успя да докаже тезата си. На 2 юни 2003 г. Софийският районен съд оправда тримата ексшефове на фалиралата банка. Но и в този случай бе необходима близо година за съдията да изготви мотивите към присъдата. Тя бе обжалвана от прокуратурата пред Софийския градски съд и последното дело по този процес (на втора инстанция) се гледа през юни 2005 година. Сега адвокатите на тримата бивши шефове на ТСБанк и държавното обвинение очакват решението на магистратите от СГС.Изходът от делата срещу ексизпълнителните директори на МИНЕРАЛБАНК и на ТСБанк на втора инстанция е важен за разрешаването на всички останали процеси срещу бивши шефове на кредитни институции, които са подсъдими по чл. 282 от Наказателния кодекс. Ако Софийският градски съд потвърди оправдателните присъди по двата случая и се мотивира, че чл. 282 е неприложим за търсене на отговорност на длъжностни лица в частни фирми, това до голяма степен ще обезсмисли всички останали банкерски съдебни процеси. А продължителното им водене при предизвестен финал е опасно за държавата, тъй като след като бъдат оправдани по всички обвинения, ексбанкерите могат да заведат дела в Европейския съд в Страсбург за нарушаване на човешките им права. Ще припомним, че много от бившите шефове на обявени в несъстоятелност кредитни институции бяха задържани със седмици и дори с месеци в следствените арести. В случай че всички съдебни инстанции ги обявят за невинни, банкерите - бивши арестанти, ще имат право да потърсят компенсация за това, че са стояли зад решетките. И тя няма да е малка. Само че ако се стигне до плащането й, то няма да е за сметка на прокурорите или следователите, а ще бъде извадена от джоба на всички данъкоплатци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във