Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЕЗРАБОТИЦАТА ПОДРОНВА БАНКОВАТА СТАБИЛНОСТ

Необезпечен кредит не е мръсна дума от края на 2001 г., когато Народното събрание изхвърли от Наказателния кодекс текста в чл.220, според който предоставянето на подобен заем се смяташе за престъпление. И всъщност това бе правилен ход, тъй като никъде в развитите държави банкерите не ги преследват за това, че са дали негарантиран кредит.Банковите мениджъри твърдят, че когато се предоставя заем на една фирма или на гражданин, обезпечението не е най-важният фактор, с който се съобразява банката. От много по-голямо значение е дали клиентът разполага с достатъчни по размер месечни приходи, които да му позволят да обслужва задълженията си и да покрива текущите си разходи. А към обезпечението се прибягва само когато няма надежда съответните длъжници да върнат парите на банката. Осребряването му продължава да бъде сериозен проблем за кредиторите, тъй като процедурата е свързана с безброй законови формалности, които я правят мудна и неефективна. От изваждането на изпълнителен лист срещу длъжника до осребряването на обезпечението понякога минават четири-пет години. Затова много банки предлагат на длъжниците си сами да продадат заложеното или ипотекирано имущество и с получените пари да погасят заема, а това, което остане от сумата, да приберат за себе си.Искането на обезпечениеобикновено прави процедурата по отпускането на заема сложна и продължителна, а това отблъсква потенциалните клиенти. Основната битка на финансовия ни пазар е именно за платежоспособните граждани и дружества, които обаче не са безкрайно много. Затова конкуренцията за тях е жестока и принуждава банките да измислят нови и нови кредитни продукти, с които да привлекат колкото се може повече клиенти. И една от често използваните примамки е, че заемите се отпускат без обезпечение - дори без гаранти. Проверката на в. БАНКЕРЪ показа, че във финансовокредитната ни система няма отчетност за общия размер на необезпечените заемиЕксперти от БНБ смятат, че той е не повече от 20 млн. лв. - по-малко от 0.15% от всички банкови активи. Под 5% от тези кредити не се обслужват редовно, което е напълно приемлив показател. С други думи, отпускането на необезпечени заеми не представлява заплаха за стабилността на банковата система. Поне засега. Друг е въпросът какво би се случило, ако тази услуга се развие бързо и увеличи рязко дела си в активите на кредитните ни институции. Тогава съществува опасност - при продължаващо влошаване на икономическата конюнктура и повишаване на безработицата, заемите да започнат да не се обслужват и много банки да претърпят загуби. Същият проблем съществува и скредитите, предоставени срещу поръчителство При тях за длъжника гарантират от един до трима граждани. Общият размер на този тип заеми, предоставяни предимно от Банка ДСК, БУЛБАНК, ОББ, Българска пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК, Първа инвестиционна банка, СИБАНК, банка България Инвест и Демирбанк (България), надхвърля 800 млн. лв., като само Банка ДСК е отпуснала 650 млн. лв. - около една трета от всичките й активи. Служители на спестовната институция се шегуват, че заради масовото предоставяне на кредити, обезпечени с поръчителство, почти всички български граждани попадат в категорията свързани лица. Има хора, които са взели един такъв заем и са поръчителствали на още двама или трима души. Към края на 2002-ра просрочията по тези кредити не са надхвърляли 6% от общата им сума, в което няма нищо тревожно. Но при взрив на безработицата банките, предоставили заеми, обезпечени с поръчителства, могат да се озоват пред тълпа от неплатежоспособни длъжници и гаранти. Експерти по кредитен риск успокояват, че няма случаи, при които всички получатели на един вид заем да се окажат неплатежоспособни. Но, както се казва, в България дори и невъзможните неща могат да се превърнат в реалност.Едно по-внимателно вглеждане в спецификата на необезпечените заеми показва, че не всички са негарантирани.Един от най-популярните кредити на SG ЕКСПРЕСБАНК например, носещ името Експресо, също се представя на клиентите като необезпечен. По този заем те могат да получат до 10 хил. лева. Точната сума се определя в зависимост от заплатата на кредитоискателя, така че погасителната вноска да е до 40% от брутния му месечен доход.От средата на януари 2003 г. Първа инвестиционна банка предлага на клиентите си потребителски кредит, по който също не се иска обезпечение или гарант. Максималната сума на заема може да достигне 3000 лева. Конкретната сума обаче се определя на базата на чистите доходи на клиента (като от тях се вадят дължимите данъци). Тя трябва да е такава, че след плащането на месечните погасителни вноски на кредитополучателя да му остават минимум 150 лева.Този вид заеми обаче са само привидно необезпечени, защото и SG ЕКСПРЕСБАНК, и ПИБ поставят едно много важно условие за отпускането им. Те настояват работодателите на клиентите да подпишат декларация, с която се задължават да превеждат заплатите им по специални сметки в двете банки. От тези пари кредиторите прибират месечните вноски за погасяване на заемите. Така че изплащането им е гарантирано с парични постъпления. Но ефективността на това обезпечение отново зависи от това, дали длъжникът има работа. Заеми без явни и скрити гаранциизасега отпуска единствено ОББ. От началото на октомври 2002-ра ОББ предлага на своите клиенти кредит, с който се финансират покупки в магазините от веригата Метро. Заемът се отпуска само за един час в специални офиси на банката, разположени в търговската верига. Размерът му не може да надвишава 80% от стойността на покупката. Минималната му сума е 350 лв., а максималната - 3 хил. лева. Този тип кредити може да бъде изплащан за срок до три години, а за отпускането му не се изискват гаранции или обезпечения. Достатъчна е изготвяната от експертите на ОББ оценка на кредитоспособността на клиента, която се прави в самия магазин. Лихвата, която банката ще начислява за ползването на средствата, е 25% годишно - твърде висока бариера, която вероятно ще спре ентусиазма на масовия клиент. Документите, чрез които ще се доказва платежоспособността на клиентите, са единствено справка за заплатата на гражданите и заверен счетоводен отчет за предходната година за фирмите.По сходна схема ОББ пусна и специализирани кредити, с които се финансират покупки в магазините Видеолукс и Технополис. Условията по заемите са еднакви с описаните при пазаруване във веригата Метро, с изключение на малко по-тромавата процедура за разрешаването му и лихвата, която се начислява за ползване на средствата. Разликата е, че клиентът трябва да си избере стоката от Видеолукс или Технополис, да отиде в някой от клоновете на ОББ и след като кредитът му бъде разрешен, да се върне в магазина и да извърши покупката. При ползването на заем за шест месеца той ще трябва да заплати допълнително 5.93% върху разрешеното финансиране, за една година - 11.24%, за две години - 22.47%, и за три - 34.51 процента.От декември ОББ предложи на пазара и първите истински кредитни картиTe се издават, без да се изисква от клиента да поддържа гаранционен депозит (каквото условие има по досега съществуващите кредитни карти, издавани от повечето български банки). Заемът, който може да ползва притежателят на тази карта, е от 800 до 7 хил. лева. Конкретната сума зависи изцяло от кредитната оценка на клиента, която се изготвя от банката. Когато с картата се плаща през ПОС-терминал, върху заема се начислява лихва от 20 процента. При положение че тегли пари от банкомат, клиентът плаща върху заема 23% лихва годишно.Единствено тези високи лихви могат да попречат на необезпечените заеми да се превърнат в банковия хит на 2003-а. Служители на големи кредитни институции коментират, че тази услуга ще се развие толкова бързо, колкото и заемите с поръчители, които започнаха да се предлагат през 1998 г. само от една банка, а сега са влезли в менюто на почти всички големи институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във