Банкеръ Weekly

Спечелихме битката БНБ да управлява валутния борд

Без Валутен борд всичко щеше да рухне

Светослав Гаврийски, управител на БНБ в периода 11 юни 1997-а - 9 октомври 2003-а, пред в "БАНКЕРЪ"

Г-н Гаврийски, през 1996-а Вие бяхте заместник-министър на финансите, след това през 1997-а министър на финансите в служебното правителство на Стефан Софиянски, а от средата на годината станахте управител на БНБ. Спомняте ли си в кой момент стана актуална темата за въвеждане на валутния борд?

- Обсъждането започна през 1996-а по времето на правителството на БСП. Подготовката за въвеждането на валутния борд бе извършена по времето на правителството на Стефан Софиянски. Тогава се подписаха документите за споразумение с МВФ, което предвиждаше въвеждането на валутен борд.

Сега, двадесет години след въвеждането на валутния борд, за пръв път се появяват коментари, че през 1996-а той не е можело да бъде въведен заради много голямата парична маса и ниските валутни резерви, които не биха я покрили и поради това се е наложило тази парична маса да бъде стопена чрез висока инфлация. Имаше ли такова нещо?

- Не мога да кажа дали това е така. Знам обаче със сигурност, че в началото на 1997-а България отново бе пред фалит, валутните резерви на БНБ бяха около 400 млн. долара, които не покриваха каквато и да е парична маса.

Какви бяха причините да се озовем в тази ситуация за втори път след 1990 (времето на правителството на Андрей Луканов)? Икономическата политика на правителството на Виденов ли бе грешна, или фискалната му политика?

- Според мен политиката на социалистите, които се отказаха от всякакви реформи и лежаха само на постигнатото от предишните правителства, доведе до това, че България бе отрязана от всякакво ново външно финансиране. Поради това и заради големите плащания по обслужване на дълга всички ресурси на централната банка бяха изчерпани. Когато за пръв път в политическите среди се заговори за възможността курсът на лева да бъде фиксиран, доларът струваше около 400 лева. След като за няколко месеца той достигна 3000 лв., положението стана неуправляемо и много велики икономисти казаха: "Хиперинфлацията дойде. Дайте да се наведен, докато премине". Не мога да си представя какво щеше да стане, ако се бяхме навели.

Какво щеше да стане?

- Фалитът бе неминуем и всичко в държавата щеше да бъде изтрито.

Двадесет години след въвеждането на борда продължава да се спори около това кой е изработил и наложил у нас матрицата на този валутен режим. Какво е Вашето мнение?

- Самото въвеждане на валутния борд и неговите параметри се договаряха с МВФ. Според мен по това време в България никой нямаше ясна представа що за животно е това валутният борд. Спомням си, че още тогавашният финансов министър Димитър Костов беше намерил някакви книги на английски по темата, от които всички четяхме и обсъждахме варианта с въвеждането на валутния борд.

В един момент този валутен борд се оказа единственото възможно решение за овладяване на хиперинфлацията и на валутния курс, който, както казах, бе стигнал 3000 лв. за долар и се говореше, че може да достигне 10 хил. лв. за долар. И тези мрачни прогнози се правеха от видни икономисти и политици по време на служебното правителство. Вижте вестниците от това време и ще разберете кои са.

Как се стигна до решението за привързване на лева точно към германската марка, а не към долара? Това беше една от основните дискусии по онова време!

- Имаше много обсъждания по темата. Но в крайна сметка надделя тезата, че след като нашата цел ще е влизане в ЕС, трябва да се привържем към германската марка. Аз бях сред хората, които защитаваха тази позиция, заради което получих много упреци. Времето обаче показа, че това е правилното решение. 

Съществувала ли е идея валутният борд да бъде въведен и да бъде закрита централната банка?

- То това е същността на ортодоксалния валутен борд - парите, които осигуряват неговото покритие, да се управляват от структура, която да е извън страната, в която е въведен бордът. Но всъщност това беше нашата най-голяма битка да запазим БНБ и тя да управлява валутния борд. И успяхме да я спечелим.

Факт е обаче, че девалвацията на лева спрямо долара спря месеци преди въвеждането на Валутния борд. Как постигнахте това?

- Това бе моето споразумение с българския народ.

Как така?

- Ами аз постоянно обяснявах по медиите, че търгуването на валута при такива нереално високи курсове е безумие. Говорих, че няма основание за паника, че всички трябва да се успокоят и накрая хората ми повярваха и престанаха да търсят и да купуват долари.  Липсата на търсене автоматично доведе до намаляване на курса на долара спрямо лева и той  падна до 1700 лв. за долар.

Знам обаче, че Вие сте разпоредили БНБ да излезе от валутния пазар и това е свило рязко търговията с валута. Вярно ли е?

- Това беше после.

Кога после?

- По времето на правителството на Стефан Софиянски успяхме първо да спрем девалвацията на лева и след това да върнем курса му спрямо долара от 3000 лв. на 1700 лева.

След това подписахме споразумението с МВФ, по силата на което си осигурихме ново външно финансиране. Това внесе допълнително успокоение на валутния пазар. Намалението на курса на долара спрямо лева накара банките, които се бяха напълнили с валута, да започнат да я продават. Централната банка започна да изкупува тази валута и резервите в БНБ се увеличиха, което окончателно стабилизира пазара. По времето на служебното правителство обаче различни политически сили постоянно говореха, че всички мерки, които се предприемат, са с временен ефект и целят ОДС да спечели изборите, след което всичко отново ще рухне. И в първия ден след изборите една банка наистина атакува валутния курс. Тогава БНБ излезе от пазара. В рамките на един ден тя нито купуваше, нито продаваше долари и това бе достатъчно, за да бъде охладено агресивното поведение на въпросната търговска банка.

Коя беше тази банка?

- Какво значение има. При курс от 1700 лева за долар на пазара тя се опита да продава на 1900 лв., но като видя, че никой не купува, се отказа.

През годините постоянно се появяват тези, че трябва да се откажем от фиксирания валутен курс. Говори се, че за да влезем в двегодишния валутен механизъм ERM ІІ, трябва да имаме плаващ валутен курс. Това вярно ли е?

- По принцип съществува такова правило, че в този механизъм се влиза с един курс на националната валута спрямо еврото, който се ангажираш да поддържаш с отклонения не повече от плюс-минус 15% в рамките на две години.

След като в ЕС влязоха няколко държави с фиксиран валутен курс - България и прибалтийските страни, ние проведохме редица преговори с Европейската централна банка и с повечето големи държави в ЕС и се договорихме да бъде прието правилото, че когато една държава в продължение на много години успешно прилага фиксиран валутен курс спрямо еврото, тя влиза в ERM II с приетия и поддържан от нея фиксиран валутен курс. Основни преговарящи от наша страна по постигането на това споразумение бяха Румен Аврамов и Мариела Ненова и те се справиха отлично. В момента то е работещо и по силата на неговите правила в еврозоната бяха приети прибалтийските държави. Така че валутният борд не е пречка за влизане в еврозоната.

Съществуват обаче твърдения, че валутният борд, независимо че е гаранция за валутна стабилност, потиска икономическото развитие на държавите, които го прилагат. Какво мислите по този въпрос?

- Това са по-скоро теоретични постановки. Според мен разбиранията, че търговията и икономическото развитие се стимулират чрез валутния курс, са остарели. Както виждате, преди 20 години курсът на лева спрямо долара бе малко над 1700 неденоминирани лв. (след деноминацията това са 1.7 лв.) сега 1.75 лева. А курсът на лева не е привързан спрямо долара, така че аргументите в това отношение на противниците на валутния борд не издържат.

Да, но т. нар. противници на валутния борд го критикуват най-вече заради това, че при него БНБ се отказва да води парична политика и няма възможност да стимулира икономиката чрез лихвените равнища.

- Пак казвам, валутният борд по никакъв начин не затормозява развитието на икономиката. Сега лихвите, като са на ниски нива, защо няма ударен икономически растеж и инвестиции? Явно проблемът не е в лихвите.

 

* В 1995 Румен Гечев като икономически вицепремиер отказа подписването на споразумение с МВФ поради добрите показатели на икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във