Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Без споразумение с МВФ България фалираше

Иван Костов, министър-председател на България в периода 1997-а 2000-а, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Костов, двадесет години след въвеждането на валутния борд съществуват многобройни версии за това кой, как и защо е бил "за" или "против" установяването му в България. Вие като пряк участник в събитията от това време бихте ли разказали как се стигна до решението за въвеждането на валутния борд в България?

- Започна се с натиск за въвеждане на борда от страна на МВФ върху правителството на Жан Виденов. То бе уязвимо, тъй като бе изпаднало в неплатежоспособност и навлизаше в бюджетна и банкова катастрофа. Натискът бе упражнен впоследствие и върху служебното правителство, и върху правителството на ОДС.

По време на служебното правителство министърът на финансите Светослав Гаврийски и специално натовареният с тази задача Красимир Ангарски реализираха подготовката на Закона за БНБ. Този закон бе вкаран в парламента от правителството на ОДС, бе защитаван там от финансовия министър Муравей Радев, от премиера и от управителя на БНБ и бе приет. Валутният борд влезе в сила с публикуването на приетия Закон за БНБ в средата на 1997-а.

Не е тайна, че при първоначалните обсъждания "за" и "против" въвеждането на борда в Обединените демократични сили (ОДС) е имало резерви за налагането на такъв паричен режим? Каква бе причината за тези резерви и какви бяха аргументите, които накараха ОДС  да приеме безрезервно и да осъществи на практика въвеждането на валутен борд?

- Моите несъгласия бяха свързани с пълната ми убеденост, че при политическа стабилизация и осъществяване на дълбоки реформи валутният борд е напълно излишен. БНБ не е по-некомпетентна от централните банки на Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Отнемането на присъщи нейни функции ограничава средствата й да води политика на динамично макроикономическо равновесие при стабилна национална валута. Това е много видимо сега при сравнение с постиженията на посочените страни.

Какво бе състоянието на фиска и на валутния резерв на България в периода от края на 1996-а до март-април 1997-а? Говори се, че страната ни е била изправена пред опасността от втори мораториум по плащанията на държавните задължения? Имаше ли друг изход от тази ситуация освен въвеждането на валутния борд?

-  Министерството на финансите нямаше собствена валута и резерви, за да обслужва брейди облигациите, и затова страната бе изправена пред нова несъстоятелност. Нямаше друг изход освен въвеждането на валутен борд, но не заради абсолютната му необходимост, а заради позицията на МВФ. Фондът категорично отказваше да подкрепи предпазно споразумение с България, ако то не я задължава да въведе борда.

Имаше много спорове за това към коя валута да се привърже левът. Кои бяха застъпниците за привързване към долара и кои за привързване към германската марка? Какви бяха аргументите на едните и другите и как се стигна до окончателното решение левът да се привърже към германската марка, и то по курс едно към едно? 

- Привържениците на обвързването с долара не оценяваха, че пътят на икономическото развитие и интеграция на България е с ЕС, а не със САЩ. Моята позиция, която бе възприета не без спорове, бе обвързване с германската марка.

Въвеждането на валутния борд бе само едно от изискванията на МВФ за сключване на споразумение с България. Кои бяха другите важни условия за реформи, които постави МВФ и които правителството, чийто министър-председател бяхте вие, сте изпълнили?

- Почти цялото сегашно поколение, особено критиците на приватизацията, не си дават сметка за тези условия, които трябваше да бъдат изпълнени, и то много бързо. Най-трудните, но и най-полезни за бъдещото развитие на страната бяха:

връщането на земята,

реституцията на собствеността и

приватизацията.

Последната следваше да бъде извършена при очевидно отсъстващо платежоспособно търсене, отсъствие на чуждестранни инвеститори поради скорошния фалит на страната. С една дума - при крайно неблагоприятни условия, включително и чрез довършване на започнатата масова приватизация и чрез приватизация чрез работническо-мениджърски дружества, по които механизми не можеше да се води дори дебат с МВФ. Но точно тази радикална реформа на собствеността създаде пазарите на земята и капитала, които генерираха последвалия десетгодишен икономически растеж, без да се взимат външни заеми.

Ще потвърдите ли, че неразделна част от това споразумение са били списъци за приватизация на големи предприятия и банки с точно фиксирани срокове и отговорници?

- Вярно е. Списъците бяха предявени още на правителството на Виденов. Ултиматумът беше, че което предприятие не се продаде, следва да се ликвидира, защото всичките бяха с огромни дългове. Успяхме да приватизираме всичките около 70 големи предприятия; едно-две от тях фалираха и станаха основание за безкрайни обвинения и спекулации.

Бихте ли посочили примери за такива сделки по приватизация и ликвидация, които бяха извършени под безапелационния натиск на условията на стендбай споразумението с МВФ?

- Подчертавам, че ние не сме ликвидирали нито едно предприятие от посочения по-горе списък. В периода 1997-2001 г. почти няма пример за ликвидиране и на по-малки предприятия. "Видахим" и "Плама" - Плевен, бяха ликвидирани преди 1996 година.

Примери за успешна приватизация са почти всички предприятия от списъка и осъществените няколко хиляди по-малки приватизационни сделки. По време на управлението на ОДС от посочените 70 предприятия новият собственик не можа да се справи със задълженията си по договора за приватизация и това доведе до фалит на Авиокомпания "Балкан".

Възможно ли бе нормалното функциониране на валутния борд и поддържането на финансова стабилност в държавата в периода 1997-2000 г. без действащо споразумение с МВФ и получаване на финансиране от МВФ и от Световната банка?

- Разбира се, беше абсолютно невъзможно. Реформите на собствеността не са в състояние да решат бързо проблемите с ликвидността и най-вече с обслужването на външния дълг. Политическата стабилизация също няма способност да генерира валута.

Вероятно ще се съгласите, че логичното развитие е България да излезе от валутния борд, като влезе в еврозоната. Колко дълго обаче страната може да чака за този естествен преход?

- Казано накратко, дългото пребиваване във валутен борд, както показва опитът в почти всяка страна, генерира бюджетни и квазибюджетни дефицити. По тази причина България е под мониторинг от ЕК след 2015 година.

Във Вашия анализ "План Б в дискусията за валутния борд", където правите сравнение между развитието на България и на държави без валутен борд като Полша, Чехия, Унгария и Румъния, твърдите, че Паричният съвет има своите негативни ефекти върху темповете на икономически ръст. Кои са тези негативни ефекти?

- Както показват сравненията с посочените страни, валутният борд у нас е най-вероятно един от факторите за изоставането на България в усилията й да се доближи до средното равнище на БВП/човек по средна покупателна сила на лева.

Доколко и по какъв начин паричната и в частност лихвената политика на БНБ може да стимулира икономическия растеж в България?

- В икономическата наука е доказано, че по-достъпните лихви са един от най-силните стимули за предприемаческа инициатива, защото снижават риска.

Да, но и в момента лихвените равнища са изключителни ниски - близо до нулата. Имам предвид лихвите, с които оперира БНБ. Това обаче не води до съживяване в кредитирането и инвестициите и не пренасочва ресурса на търговските банки от сметките им в БНБ към финансиране на бизнеса. Тези факти не оборват ли тезата за стимулиращия ефект върху икономическия ръст на лихвената политика?

- Спорът за положителното въздействие на ниските лихви по кредитите върху икономическия растеж е воден дълго време и отдавна е приключен. Конкретният проблем за нивата на лихвите по кредитите на българските банки се нуждае от по-пространствена дискусия. Тук може само да се отбележи, че БНБ води (вероятно със свои основания) рестриктивна политика по отношение на банките (например по отношение на задължителните им резерви) и това откъсва техните лихви по кредитите от лихвите, с които оперира БНБ. Разбира се, лихвите по влоговете са близко до нулата.

Не се ли опасявате, че ако БНБ получи възможност за самостоятелна парична политика (при отмяна на валутния борд и фиксирания курс), това ще създаде предпоставки за огромен политически натиск върху нея с всички негативни от това последствия, които сме наблюдавали в периода преди въвеждането на валутния борд?

- Тези страхове са необосновани, защото не съобразяват, че БНБ съблюдава стриктно общите изисквания към централните банки в ЕС, подлежи на наблюдение, контрол и подкрепа от ЕЦБ. Никакъв натиск от такова естество не може да й бъде оказан, защото България е член на ЕС.

Няма ли опасност, ако валутният борд бъде премахнат, без да сме влезли в еврозоната,  да се появи огромен натиск икономическите проблеми да се решават най-вече със средствата на паричната политика, а не чрез реформи, какъвто процес в момента се наблюдава в политиката на ЕЦБ по отношение на количествените облекчения за Гърция, Италия и други държави?

- Тази опасност може напълно да се минимизира, например като се запазят ключови елементи на паричната политика, характерни за валутния борд, например да продължи да се спазва условието за емисия на национална валута. Швейцарската централна банка доброволно въведе и спазва между 2012-а и 2015-а такъв принцип, спазва го на друго ниво на курса и сега.

Ако приемем, че нивото на валутния курс на лева спрямо другите валути освен еврото е важен фактор за конкурентността на българското производство и износ, защо при поевтиняване на курса на еврото спрямо долара и другите валути не се наблюдава осезаемо увеличаване на българския износ спрямо  САЩ, Турция, Русия и други важни търговски партньори и обратно?

- Не е фактор за трайна конкурентоспособност, а само временно действащ стимул поради поевтиняване на износа. Това поевтиняване често е нетрайно и на него не може да се разчита като на постоянен фактор. Пример дава сегашното относително поскъпване на лева заедно с еврото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във