Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЕРЛИН ПРИМАМВА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ БАНКИ

Изминаха повече от четири години, откакто Джон Корнблум, бившият посланик на САЩ в Германия, се оттегли от дипломатическа кариера. Той обаче все още живее в Берлин и все така се движи във висшите кръгове на германската политика и бизнес. През последните две седмици 62-годишният бивш дипломат търси поръчки за сегашния си работодател - инвестиционната банка Лазард (Lazard).Корнблум, който е управител на поделението на Лазард в Германия, не е единственият банкер в Берлин. Повечето инвестиционни банки, които работят в най-голямото европейско стопанство (местни и чуждестранни), определят германската столица като ключов източник на дейност през идните години. И докато Франкфурт е безспорният финансов център на Германия, то значението на Берлин тепърва ще расте като средище и на корпоративен, и на правителствен бизнес. Макар че германската индустрия е разпределена върху цялата територия на държавата, Берлин е мястото, където се събират повечето нишки, коментира роденият в Детройт Корнблум, който през последните 40 години живее предимно в Германия. Най-важният въпрос в момента е, че бюджетът на Германия е един от най-проблемните в еврозоната. И новото правителство, което трябва да бъде съставено след парламентарните избори на 18 септември, трябва едновременно да ускори продажбата на държавни активи и да предложи по-интелигентни начини за управление на националните програми за кредитиране и за теглене на заеми. Подобни мерки са жизненоважни, ако страната иска да престане да нарушава фискалната дисциплина на Европейския съюз и по-специално изискването за таван на бюджетния дефицит в размер на 3% от БВП. Корнблум смята, че ще има продажби в сферата на отбранителния бранш, на летища и на обекти от други сектори от местната индустрия. Карл Даненбаум, шеф на германското поделение на щатската инвестиционна банка Лиймън брадърс (Lehman Brothers), е съгласен с Корнблум, че кабинетът ще трябва да продължи да приватизира фирми, магистрали, болници и училища. Единственият въпрос тук е как да станат тези продажби. А той е точно от компетенцията на инвестиционните банки, които са убедени, че за да използват и минималната възможност за спечелване на поръчка за правителствен консултант за продажба на държавен актив или секюритизация, те трябва да имат силно лоби в столицата. Най-шокиращият прецедент в тази посока бе наемането на Корнблум от Лазард. Но и конкурентите не стоят със скръстени ръце - Лиймън брадърс привлече на своя страна Клаус Кинкел, бившия външен министър на Германия, който ще бъде съветник на финансовата институция в Берлин. Банката планира да назначи в своите структури и други политици от висшия ешелон през идните седмици. Джей Пи Моргън (JP Morgan) пък ползва услугите на Андреас фон Харденберг - аристократ, който е в тесни семейни връзки с политическия елит. Съветник на банка Ротшилд (Rothschild) е Клаус Манголд, бивш член на борда на автомобилния гигант Даймлер Крайслер и близък приятел на бившия канцлер Герхард Шрьодер. А щатският инвестиционен бутик Грийнхил (Greenhill), специализиран в областта на корпоративните сливания и поглъщания, успя да привлече Карл-Херман Бауман, бивш член на надзорния съвет на Сименс. Именно неговият колега - бившият главен изпълнителен директор на промишлената групировка Хайнрих фон Пиерер, е икономически съветник на Християн-демократическия съюз на Ангела Меркел, който спечели изборите на 18 септември.Щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch) има дългогодишно участие в сделки с германски правителствени дългове, въпреки че в последните години дейността й тук се сви, след като тя затвори офиса си във Франкфурт. Мерил беше или мениджър, или един от ръководителите на всичките шест емисии от облигации, пуснати от регионалните власти на Берлин през последните три години. Техният общ номинал е 11 млрд. евро. За да подчертае този факт, през май тази година банката назначи за шеф на германското си поделение Лотар Спет, бивш политик от средите на Християн демократическия съюз.Определено си струва усилията да се закачиш сред банките, които доминират едрите правителствени поръчки. Най-големи успехи досега са имали щатските Голдмън Сакс (Goldman Sachs), Джей Пи Моргън, Моргън Стенли (Morgan Stanley) и местната Дойче Банк (Deutsche Bank), макар че прави впечатление, че напоследък най-голямата германска банка по-често играе второстепенна роля като помощник на щатски групировки. Това вероятно се дължи на недоволството на управляващите от Дойче Банк, която направи агресивни съкращения на работни места точно по времето, когато банковите печалби растат, а безработицата в страната е рекордно висока. Голдмън, заедно с Дойче Банк осъществи секюритизацията на отпуснатите от Германия кредити за Русия през миналата година. Моргън Стенли пък спечели поръчки за приватизацията на Дойче пост и свърши голяма част от подготвителната работа по планираната продажба на държавната железопътна компания Дойче бан. Междувременно, Джей Пи Моргън води сред съперниците си с най-тесни връзки с държавната банка за развитие KfW, която е посредник при повечето правителствени приватизационни сделки и при набирането на средства за държавния сектор. Странното тук е, че нито Голдмън, нито Моргън Стенли ползват услугите на столични лобисти, както правят конкурентите им. Банкерите от Франкфурт не са убедени, че старите момчета от политическия елит, които работят в Берлин за инвестиционните банки, имат особен принос за успешните им ходове. Те обръщат внимание, че държавните поръчки, особено възлаганите от KfW, са изпълнени по изключително професионален начин и в никакъв случай не са спечелени по време на обяд с чаша червено вино. Все пак Голдмън се гордее със своя германски ръководител Алекс Дибелиус, приеман изключително топло в правителствените среди. Персоналното му приятелство с Ангела Меркел пък може да е само от полза. Що се отнася до Моргън Стенли, Лутц Ретиг - преди главен изпълнителен директор за Германия, а днес шеф на надзорния съвет на поделението, е смятан за банкера с най-широки връзки в местния корпоративен и политически елит. Засега малко банки имат офиси в Берлин и дори онези, които са най-оплетени със столични лобита, признават, че поне в краткосрочен план не си заслужава да се хвърлят средства за създаването им. Корнблум изяснява най-точно корените на нещата като подчертава, че първо трябва да се изгради доверие между финансовокредитните институции и правителството преди да се берат плодовете. Повечето банкери смятат, че освен печалбите контактите имат важна мисия за подобряване на диалога между политици и бизнесмени и за създаване на по-благоприятна среда за провеждане на политика, която да помага на бизнеса. Каквито и да са целите в близко или далечно бъдеще, наемането на висши политици от инвестиционните банки вероятно ще продължи. Носят се дори слухове, че Герхард Шрьодер може да приеме консултантския пост, който му предлага щатският финансов гигант Ситигруп (Citigroup).

Facebook logo
Бъдете с нас и във