Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ББР договори финансиране за 1.5 млрд. евро

Мениджмънтът на Българска банка за развитие, воден от главния изпълнителен директор Стоян Мавродиев, успя да договори с Китайската банка за развитие, представена от председателя на борда на директорите й Ху Хуайбанг, десетгодишно финансово споразумение за 1.5 млрд. евро. Това стана по време на срещата на междубанковата асоциация "Китай - Централна и Източна Европа", която се проведе в София от 4 до 7 юли. На нея представителите на шестнадесетте банки за развитие и импортно експортни банки - членки на асоциацията, обсъдиха с Китайската банка за развитие възможностите за финансиране на различни проекти в държавите, които те представляват. По-конкретно във въпросната асоциация участват импортно-експортни кредитни институции и банки за развитие от България, Сърбия, Македония, Румъния, Хърватска, Чехия, Унгария, Словения, Литва, Латвия и други.

На всички участници Китайската банка за развитие е готова да осигури финансиране за общо до 2 млрд. евро. Специално с ББР, както посочихме, ще бъде подписано споразумение за 1.5 млрд. евро. Но веднага трябва да отбележим, че това не е заем. Става дума за пари на разположение, които китайската институция ще осигури на ББР. Българската банка ще може да ги ползва за кредитиране на различни проекти, които тя прецени, че си заслужават, и след като получи за тях нотификация от Китайската банка за развитие. С други думи, от тези 1.5 млрд. евро  ББР ще може да ползва суми за кредитиране както на малки и средни предприятия, така и за големи инфраструктурни проекти. И едва когато тя ползва определена част от осигурения й от китайците ресурс за даден проект, ползваното финансиране ще бъде оформено като кредит, който й е даден от китайската банка, и по него ще започне да се начислява лихва. Тоест, ако ББР ползва 150 млн. евро, за да ги разпредели между малки и средни предприятия, ще  плаща лихва само по тези 150 млн. евро, а не върху всичките 1.5 милиарда. При това тя ще е по-ниска, отколкото са средните пазарни равнища.

Що се отнася до възможността с парите от Китай да се участва в кредитирането на по-големи проекти, в това число и на инфраструктурни, Стоян Мавродиев заяви, че при подобни заеми ББР ще спазва изцяло ограниченията на банковите регулации. "Ние много строго ще съблюдаваме както изискванията за големи заеми, така и всички правила за консервативна оценка на кредитния риск. За такива проекти обаче има много възможности, защото те могат да бъдат финансирани със синдикирани заеми, в които ББР да е само един от участниците. "Ако един такъв проект е интересен за Китайската банка за развитие, тя също би могла да се включи в неговото кредитиране, като отпусне директно финансиране, което няма да е част от общата сума, която сме договорили в споразумението", обясни Мавродиев. Той съобщи също така, че ББР обсъжда с ръководството на Китайската банка за развитие и възможността за създаване на съвместни фондове за рисков капитал, чрез които да се подпомогне развитието на стартиращи бизнеси у нас.

Споразумението, подписано с Китайската банка за развитие, може да се оцени като значителен успех  не само защото осигурява значителен за страната ни финансов ресурс. Важен елемент е, че тези пари ще бъдат на разположение и ще може да се ползват дълго време при много ниски лихвени равнища. И всичко това в ситуация, при която очакванията на европейските пазари са за покачване на лихвените нива, а оттам и на цената на кредитирането.

Необходимо е да се отчете също така, че чрез споразумението ще може да се осигури финансиране за инфраструктурни проекти, които са важни за България, но за които не достигат или няма средства от европейските фондове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във