Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАЗЕЛ ІІ ЩЕ ПРОМЕНИ ПРАВИЛАТА НА БАНКИРАНЕ *

ДОКЛАД НА ПОДУПРАВИТЕЛЯ НА БНБ ДОЦ. ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА ПРЕД ПРОЛЕТНАТА СРЕЩА НА АТБ В ПЛОВДИВ**Силната конкуренция на международните финансови пазари прави съвременния банков бизнес изключително динамичен. За да запазят и разширят пазарните си позиции, банките са принудени да изцеждат всяко предимство, което им дават съвременните компютърни технологии, информационните системи и модели. Напрежението за кредитните институции се увеличава и от нормативната база, на която те се подчиняват, тъй като в сравнение със законовите изисквания спрямо другите финансови сектори тя е най-развита и всеобхватна. Строгите нормативни изисквания спрямо банките ограничават поеманите от тях рискове, но в същото време намаляват маневреността и печалбите им. Ето защо в дневния ред на банковите среди винаги е стоял въпросът: как регулирането да постигне своите цели, без да затормозява дейността на кредитните институции и да притиска тяхната ефективност. Започналият през последните десетилетия на ХХ век траен конкурентен натиск от други финансови институции прави банките много чувствителни към прекомерно строгите ограничения, намаляващи потенциала им за противостоене. Ясно е, че като всяко регулиране и банковото изостава и се стреми да догонва дейността на институциите, които са обект на неговия контрол. Тон на изготвяне и промяна на правилата, по които работят банките през последните три десетилетия, дава Базелският комитет по банков надзор. Той е изготвил сега действащото капиталово споразумение, известно като Базел I, а в момента подготвя и новите правила за работа на банките известни като Базел IIНастоящото капиталово споразумениеНай-подходящият начин да се обясни каква е същността на Базел II е първо да се кажат няколко думи за Базел I. През последните 15 години Базелският комитет направи всичко възможно да реагира своевременно на промените в банковия бизнес. Без съмнение едно от неговите достижения бе международното уеднаквяване на капиталовите мерки и стандарти (известно като Базел I) и прието през юли 1988 г., което определя най-точния индикатор за здравето на банките - капиталовата адекватност. Степента на покритие на поетите от тях рискове със собствени средства стана основа за капиталовото регулиране на кредитните институции в почти всички страни по света. Преди 1988-а развитите страни въвеждаха - на различни етапи, собствени капиталови правила. Еволюцията на капиталовото регулиране нормално доведе до етап, при който бе нецелесъобразно и погрешно международно активните кредитни институции да се регулират с множество различни национални стандарти, водещи до изопачаване на пазарите. В този смисъл първото Базелско споразумение от 1988 г. изпълни своето предназначение на световен регламент. Дори страни с традиции в банковото дело като Съединените щати промениха своя модел, използван от Федералната резервна система от 1950 г. , и през 1989 г. възприеха Базел I. Важно е да се подчертае, че принципът, заложен в него, предполага стандартизирана оценка на кредитните рискове по отделни групи контрагенти (бел. ред. - всички депозити в банки, намиращи се в икономически развити държави, се оценяват с едно рисково тегло. Това се отнася и за всички заеми за фирми и граждани, за всички ипотечни кредити и т.н.). Въпреки че за десетина години след приемането й концепцията на Базел I отлично изпълни предназначението си, през годините все повече ставаше ясно, че трябва да бъде намерено по-добро решение от това една мярка за всички. Групирането на активите и прилагането на еднакви рискови тегла, без оглед на конкретните индивидуални особености на всеки кредитополучател, изкривява оценката на риска. Към днешна дата то лишава банките, които разполагат с добре развити информационни системи и методики за измерване и управление на риска, от възможността да отчитат пред надзорните органи действително съществуващите рискове и да поддържат икономически оправдан размер на капитала. Този недостатък на Базел I, наред с необходимостта да се обхванат важни рискове, които този стандарт не отчита, бяха водещите мотиви за разработване на ново усъвършенствано споразумение.Раждането на Базел IIУбеждението за необходимостта от актуализиране на капиталовото споразумение намери израз първоначално на ХII Международна конференция на банковите надзорници през 1998 г., на която за първи път идеята бе дискутирана. През 1999 г. Базелският комитет разпространи за дискусия първоначална версия на новия регламент (консултативен документ 1). В началото на 2001 г. тя вече получи по-завършен вид (консултативен документ 2). Последва серия от нови консултативни документи по отделни елементи на споразумението. Първоначалните амбиции бяха акордът (това е терминът, който експертите използват за споразуменията Базел I и Базел II) да се приеме в края на 2001 г. и да започне да се прилага от 2004 година. Но сложността и важността на Базел II наложиха многократното му преразглеждане и отлагане.На 14-ата Световна конференция на банковите надзорници, проведена през септември 2002-ра, бе обявено, че след неколкократно отлагане окончателният текст на Новото капиталово споразумение ще бъде приет през есента на 2003 година. Непосредственото му прилагане бе оставено за 2006 г., въпреки че първоначалните планове предвиждаха това да стане две години по-рано. На проведената през октомври 2003-а в Мадрид среща на Базелския комитет бе решено споразумението да бъде прието в средата на 2004 година. Комитетът издаде трети по ред консултативен документ, който отрази огромен брой мнения на различни страни и институции, както и поуките от проведените количествени изследвания (QIS - Quantitative Impact Study) за това, как прилагането на изискванията на Базел II ще се отразят на капиталовата адекватност на кредитните институции. Изискванията на ЕСУспоредно с финалната фаза на проекта на Базелския комитет по банков надзор за ново международно споразумение за капитала, Европейската комисия изготви през 2003 г. проект за нова капиталова директива (Risk Based Capital Directive). Тя има за цел да въведе нови правила и да очертае обща рамка за капиталовите изисквания към банките и инвестиционните фирми, действащи в зоната на общността. По този начин рамката ще играе важна роля по пътя към постигане на единен и стабилен пазар на финансови услуги. Директивата ще влезе в сила от началото на 2007 г., когато се очаква България да бъде приета за член на Европейския съюз. Това налага БНБ и конкретно управление Банков надзор да насочи своите усилия и ресурси към хармонизиране на националната регулаторна рамка с предстоящата капиталова директива.Новите методи за оценка на рискаДосегашният подход на единна стандартна оценка на риска и изчисляване на капиталовата адекватност, прилаган от всички кредитни институции, ще бъде заменен с два по-съвременни метода - стандартизиран и вътрешнорейтингов. Очакванията на специалистите от БНБ са, че през първоначалния етап (б. ред. - 2007 г.) повечето банки в България ще приложат стандартизирания подход. По същество той представлява усъвършенстван модел на сега действащите правила, но с повишена чувствителност към риска. При него рисковото претегляне на активите ще се базира на оценките, които външни агенции за рейтинг ще присъждат на кредитополучателите. В зависимост от тези оценки вземанията на банките ще носят рискови тегла от 0% до 150% (виж таблицата). При този подход се предлага вземанията от кредитополучателите, които нямат рейтинг, да бъдат оценявани със 100% или повече риск. В рамките на стандартизирания подход са заложени детайлни изисквания и правила за прилагане на външни кредитни оценки. Те се отнасят до критериите за тяхното признаване - т.е. признаването на външни агенции и техните кредитни рейтинги към местни институции , и до начина им за ползването им от банките.Като допълнение, към новите методи за претегляне на кредитен риск, Базел II включва и по-широк спектър от изисквания и критерии за прилагане на различни способи за намаляване на кредитния риск. От една страна, това са обезпеченията с активи, а от друга - с гаранции и поръчителства от трети лица. При втората група способи - по отношение на гарантиращата страна, също се прилагат рейтинги. По този начин кредитният риск на кредитополучателя се трансформира в кредитен риск на гарантиращата страна.Първоначално разработването и прилагането на външни кредитни рейтинги ще наложи на банките да формират една по-подробна база данни. Тя ще бъде анализирана от банките и на по-късен етап някои от тях вероятно ще решат да преминат към прилагане на втория подход - подхода на вътрешните рейтинги (Internal Rating Based Approach - IRBA). Той се базира на вътрешните оценки, които банките ще правят за риска на своите вземания, и въз основа на които ще изчисляват капиталовите си показатели. Този подход би трябвало по-точно да определи индивидуалния рисков профил на клиентите. Прилагането му обаче поставя много по-високи изисквания към вътрешнобанковите системи за оценка и управление на риска. Вътрешните рейтинги Основният принцип в подхода на вътрешните рейтинги (класове) се състои в преценката, която всяка банка ще прави на вероятността да не си събере вземането от кредитополучателя (probability of default - PD). За определяне на другите рискови параметри - размера (степен) на загубата ( loss given default - LGD), частта от експозицията, изложена на риск от неплащане (exposure at default - EAD), и срока на погасяване (maturity - M) всяка институция използва или стандартни оценки, които са зададени в Базел II, или свои вътрешни такива. В първия случай банките прилагат т. нар. базисен вариант на подхода на вътрешните рейтинги (Foundation IRBA), а във втория - усъвършенстван вариант на подхода (Advanced IRBA).Базите данниКато цяло, прилагането на подхода на вътрешните рейтинги изисква наличието на две основни предпоставки - петгодишна база данни и съответни вътрешни процедури за управление на риска. Освен това новата базелска рамка допуска за нововъзникнали дружества да не се прилага изискването за петгодишна история на данните, с цел тези фирми да не бъдат дискриминирани от достъпа до кредитен ресурс. В този смисъл тя позволява обезпечеността с данни да бъде достигната постепенно и дава достатъчно възможност и гъвкавост за поетапно прилагане на подхода в неговите два варианта - базисен и усъвършенстван.При избора на подход за претегляне на кредитния риск е необходимо банките сами да направят анализ и преценка за приложимостта на методите. Те следва да изяснят изискванията и проблемите за оценка на факторите за кредитен риск и способите за намаляването му. Пригодността на съществуващата база данни ще бъде от основно значение за това. От друга страна, както за прилагането на стандартизирания подход, така и на вътрешния рейтингобазиран подход банките ще трябва да изработят съответните информационни системи. В тях трябва да бъдат включени видът и обработката на базата данни, изборът на статистически модели и тяхното вътрешно адаптиране и изпробване. Целият процес, от управлението на риска до избора на метод и модели за оценка и докладване, банките трябва да имплантират във вътрешните си правила. Управление Банков надзор на БНБ ще наблюдава тяхната подготовка и ще дава указания за нейното подобряване.Капиталови изисквания за пазарен рискНовото споразумение но Базел II не променя начина за определяне на капиталовите отчисления за пазарен риск.Подготовката за въвеждането на Базел II ще се предшества и съпътства от прилагането на изискванията за измерване на пазарния риск при отчитане на капиталовата адекватност по настоящото базелско споразумение. Въвеждането му е задължително според Директиви КАД I и КАД II на Европейската комисия и заради присъединителните преговорни ангажименти на България към ЕС. Отчитането на пазарния риск при определянето на капиталовата адекватност се налага и заради все по-сложните финансови инструменти, с които търгуват банките. Онези от тях, които търгуват активно с дългови и капиталови ценни книжа или техни хибриди на вътрешния и международните пазари и при които обемът на активите им, държани за търговия, устойчиво достигат и надхвърлят 15 млн. евро, или представляват 5% и повече от активите, ще трябва да приложат изискванията за пазарен риск.Капиталови ограничения за оперативен рискОперативният риск е другото голямо въведение на Базел II. Точното му измерване, без съмнение, ще е огромно предизвикателство пред банкерите. Споровете и дискусиите за количественото определяне на размера на оперативния риск няма да се решат с приемането на новия акорд. Напротив, специалистите тепърва ще трябва да търсят приемлив отговор на този проблем - на базата на сложни модели и статистическа информация.Правилата за изчисляване на капиталовите изисквания за оперативен риск са приложими за широк кръг от институции посредством три метода.При първия - метода на базисния индикатор, банките формират капиталов резерв срещу оперативния риск, без от тях да се изисква да разработват сложни информационни системи и да прилагат специални процедури за управление на този риск.Вторият метод е по-прецизен и е наречен стандартизиран метод. Той се основава на присъждане на различни стандартни тегла за оперативен риск, приложени към доходите от отделни видове банкови дейности.Третият, по-сложен метод (т. нар. усъвършенстван метод) за измерване на капиталовите изисквания за оперативен риск, предполага банките да генерират своя база данни за оперативния риск и да прилагат най-съвременни стандарти за управление и контрол на риска. В това отношение нивото на контролните системи на банките за спазване на законността и вътрешните процедури е от решаващо значение. Този метод е подходящ за големи кредитни институции, които извършват значителни по обем операции на международните пазари и търгуват със сложни финансови инструменти. Необходимо е по-големите банки в България да преценят дали тези предпоставки са налице при тях и доколко използването на усъвършенствания метод за оценка на оперативния риск е оправдано. Управление Банков надзор, от своя страна, ще одобрява ползването на този метод във всяка една кредитна институция, като ще следи за правилното му прилагане.Редом с промените в Базел II ще бъдат запазени и важни елементи на сегашния регламент. Остава например минималното съотношение за капиталова адекватност - 8%, както и структурата и съдържанието на собствения капитал. Надзорен преглед Надзорният преглед е отделен елемент от Базел II. В него се включват взаимоотношенията на търговските банки с местните надзорни органи, както и отговорностите на кредитните институции спрямо вътрешните оценки за риск.В съответствие с изискванията на Базел II банките трябва да осигурят своя вътрешна методология за оценка на необходимия капитал, покриващ рисковете от дейността им. Те ще дефинират параметрите му, основавайки се на предложената в Базел II концепция за т.нар. вътрешен капитал (вътрешноприсъщ капитал).В този смисъл от надзорните банкови органи на държавите акционери в Банката за международни разплащания се изисква да оценяват най-малко веднъж годишно: рисковия профил на всяка кредитна институция, надеждността и адекватността на методологията и вътрешните оценки на банките, адекватността на собствените им средства и вътрешен капитал, както и изпълнението на изискванията за капиталовата рамка. Факторът времеМного държави, и то от групата на най-напредналите, не крият, че новите капиталови стандарти по Базел II ще бъдат сериозно предизвикателство за банките в тези страни. Основните критики от тях към Базел II са свързани със сложността на неговите изисквания - с потенциалните пазарни дисбаланси и с конкурентните изкривявания, които той носи в себе си.Кои са основните предизвикателства за България?На първо място, това е изборът на една от двете възможности за оценка на риска, които не само банките, но и банковият надзор у нас трябва да направят. Предизвикателство са и сериозните инвестиции, които нашите банки ще се наложи да направят в обновяването на информационните технологии, персонала и процедурите си.За страни като България се смята, че ще използват по-опростените стандартизирани модели за оценка на кредитния и операционния риск. Не трябва обаче да се забравя, че у нас има много банки, които са собственост на големи чуждестранни кредитни институции и е много вероятно, че в тях ще се прилагат вътрешните модели за оценка на риска, които са приети в банките майки. В България банките и надзорът ще бъдат притиснати и от времето. Добре е веднага да започне подготовка за прилагането на Базел II, организирането на статистическите модели и базите данни, както и изготвянето на капиталовите планове, които отчитат ефекта от прилагането на акорда.За българските банки предизвикателство ще бъде както подобряването на информационната среда, така и създаването на надеждни оценки на потенциалните кредитополучатели. На кредитния пазар у нас трябва да намерят място и рейтинговите агенции, които ще осигурят по-прецизното прилагане на стандартизирания подход за оценка на кредитния риск.Въвеждането на Базел II ще се отрази и на фирмите, доколкото новото капиталово споразумение ще наложи специфични индивидуални подходи към различните категории кредитополучатели и клиенти на банките. Още поБНБ за подготовката на банковия секторНа 1 октомври 2002 г. Базелският комитет изпрати до националните надзорни органи на своите акционери - страните членки (55 на брой) на Банката за международни разплащания, пакет от въпросници и методологични указания за тестване на Новото проектно споразумение за капитала. Целта на теста (Quantitative Impact Study 3 - QIS 3) е да установи как новите методи за изчисление на рисковопретеглените активи и методите за изчисление на оперативния риск ще се отразят върху капиталовата адекватност на банките в отделни страни. Резултатите от него послужиха, за да се усъвършенства проектът.България бе представена в изследването от осем банки от първа група (бел.ред. - това са институциите с балансово число над 500 млн. лв.), които към 30.06.2002 г. управляваха 64% от активите във финансовокредитната система. За оценка и претегляне на кредитния риск в активите им бе приложен стандартният подход. А резултатите показаха умерено увеличаване на капиталовите разноски за риск към суверени (правителства и национални банки). Този ефект се дължи на банковите експозиции в чуждестранна валута към българското правителство и община София. В тях се включват брейди облигации, деноминирани в щатски долари и в евро; облигации по преструктуриране на външния държавен дълг и по заема на Столичната община, за който се присъжда 100% рисково тегло, съгласно външния рейтинг на страната към момента на изследването.Общият извод, направен от БНБ, е, че след въвеждането на Базел II при 2007 г. и при запазване на сегашните нива на собствен капитал на банките повечето от големите банки ще могат да спазят изискванията за капиталова адекватност.*Заглавието е на редакцията**Докладът на доц. Емилия Миланова е публикуван с известни съкращения и редакции.

Четете още

Банкеръ Daily

Орбан: Една дума на Меркел и мигрантската вълна спира

Кой, по дяволите, взе решение за тази политика?, пита унгарският премиер. Още »
Банкеръ Weekly
Провидение

Как хубаво ни цакат с горивата

Къде са сега генералите Борисов и Танов и какво стана с проверките за картел и монополи в бизнеса?
От май досега цената на петрола (сорт Брент) е паднала с повече от 46 процента. По бензиностанциите обаче поевтиняването е четири пъти по-малко. Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във