Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАРКЛЕЙЗ ВЪЗКРЪСНА ОТ ПЕПЕЛТА

Когато поема ръководството на Барклейз Груп (Barclays Group), Матю Барет настоява финансовото състояние на банката да се оценява съобразно разходите за издръжка на акционерния капитал. Той изхожда от позицията, че ако печалбата не може да покрие харчовете по един бизнес, то няма никакъв смисъл човек да се занимава с него. Банкерът се ръководи от познатия като базиран на стойността анализ на управление (value-based management analysis - VBM). Акционерният капитал на Барклейз е 14.2 млрд. щ. долара, а разходите за обслужването му - 1.5 млрд. щ. долара, или 11% годишно. През 2000 г. банката оповести 3.5 млрд. щ. долара печалба след облагането с данъци. Следователно нейната икономическа печалба (намалена с разходите по акционерния капитал) е била 2 млрд. щ. долара. Именно с този показател Барет обвърза и схемите за възнаграждение и стимулиране на ръководния екип. На тази база банкерът преценява и кога да се оттегли от дадена дейност. Например Барклейз продаде бизнеса, свързан с лизинг на превозни средства, който не покриваше разходите по обслужването.
В началото на 1999 г. Матю Барет живее на широка нога. По това време той е на петдесет и пет и има дебел портфейл. След отлична служба като управител и главен изпълнителен директор на Бенк ъф Монреал (Bank of Montreal) в десетилетието между 1990 и 1999 г., банкерът излиза в ранна пенсия, жени се повторно и се отдава на любимите си занимания - писане и подводен риболов.
Барет си търси подходяща вила в Мексико, когато му звъни сър Питър Мидълтън - управител на високоуважаваната и с богати традиции английска банкова групировка Барклейз. Той се интересува дали Матю не би се отказал от спокойния си живот на пенсионер и не би се опитал да оздрави боледуващата финансова институция. Прибирам шнорхела и се връщам на работа - реагира Барет. Така започва втората му банкова кариера, която за разлика от втория му брак потръгва блестящо.
Когато Барет се появява

в централата на Барклейз на лондонската улица Ломбард

недалеч от сградата на Бенк ъф Инглънд, бизнесът й е абсолютна каша. До 1982 г. Барклейз е най-голямата банка във Великобритания и пета по размер на активите в света. През 1988 г. привлечените й средства са 190 млрд. щ. долара и тя разполага с 4200 клона в 83 страни по света. Но в бурните години в края на ХХ век клубната фирмена култура прави лоша услуга на Барклейз. Най-върлите й конкуренти - Ситибенк (Citibank), Чейз Манхатън (Chase Manhattan), Лойдс Ти Ес Би (Lloyds TSB) и Роял Бенк ъф Скотланд (Royal Вank of Scotland), успешно ухажват и отмъкват клиентите й.
През 1998 г. Барклейз понася тежък удар от руската финансова криза и от краха на хеджинговия фонд Лонг-Търм Кепитъл Мениджмънт (Long-Term Capital Management). Тогавашният й главен изпълнителен директор Мартин Тейлър се опитва да раздели бизнеса на групировката на две части - услуги на дребно и корпоративни банкови операции, но директорският борд се противопоставя. През есента пътищата на банката и на нейния шеф Тейлър се разделят, а назначеният на негово място щатски банкер Майкъл О'Нийл се оттегля малко след това по здравословни причини. До октомври 1999 г., когато Барет пристигна в Лондон, Барклейз изкара повечето време без постоянен главен изпълнителен директор.
Още с появата си в банката

Барет внесе струя свеж въздух

Роден и израснал в графство Кери, Ирландия, той е първият ръководител от небритански произход във вековната история на основаната през 1690 г. финансова институция, която по онова време се нарича Баркли, Бийвън, Тритън Ко. (Barclay, Bevan, Tritton Co.). Висок, загорял, с посребрена коса и безупречно облекло, Барет придава холивудски облик на върховния шефски кабинет в банката. Изисканият акцент и високопоставените училищни връзки обаче липсват. Защото банкерът дори не е ходил в университета. Едва осемнайсетгодишен той започва работа като незначителен чиновник в лондонския офис на Бенк ъф Монреал през 1962 година. Но провежда спасителната акция без сянка на ниско самочувствие или смирение. Барет атакува проблемите на Барклейз фронтално - без колебания затваря клонове и уволнява служители. Той поставя пред мениджмънта амбициозната цел да се намалят оперативните разходи с 1.4 млрд. щ. долара до 2003 г. и 300 милиона от които да се получат от съкращаване на персонала.
Барет обаче не унищожава всичко. Той веднага идентифицира

две слаби места в продуктите

които предлага банката - жилищните ипотеки и застраховането. За да раздвижи тези особено важни операции, банкерът купи миналата година Уулуич (Woolwich) - водеща ипотечна банкова институция във Великобритания, за 7.6 млрд. щ. долара. През януари тази година пък той подписа стратегически алианс с Лийгъл Дженеръл (Legal General), който осигурява на клиентите на Барклейз широка гама спестовни продукти. Първоначално Барет оценяваше спестените разходи след поглъщането на Уулуич на 336 млн. щ. долара. Днес сумата вече е почти 560 милиона. Като цяло, откакто той пое кормилото на банката, съотношението на разходите към приходите й намаля от 66% през 1998 г. на 54% в наши дни.
Миналата година печалбата на Барклейз преди облагането с данъци се увеличи близо с 40% в сравнение с 1999 г., а доходността на акциите й нарасна с 19 процента. Възвръщаемостта на акционерния й капитал се повиши от 15% през 1997 г. на 23% миналата година и по този показател банката се изравни с щатската Ситигруп и изпревари международния финансов гигант Ейч Ес Би Си (HSBC) с неговите 17 процента.
По време на десетгодишната си работа

като главен изпълнителен директор на Бенк ъф Монреал

Барет успя да увеличи четирикратно пазарната капитализация на банката. Откакто пое този пост в английската финансовокредитна институция, акциите й поскъпнаха с 27%, като при затварянето на борсата на 2 юли достигнаха до най-високата си за всички времена котировка от 31 щ. долара. Въпреки това пазарните играчи продължават да оценяват Барклейз по-ниско от основните конкуренти, с които мери сили - Ситигруп, Ейч Ес Би Си, Лойдс Ти Ес Би и Роял Бенк ъф Скотланд.
Барет си е поставил за цел да удвоява икономическата печалба на Барклейз на всеки четири години. Анализаторите от ИБЕС Интърнешънъл (IBES International) пък очакват 14% годишен ръст на доходността на акциите й през следващите пет години. Ако оставим настрана тези впечатляващи амбиции, книжата на Барклейз днес се търгуват на цена 2.8 пъти по-висока от счетоводната им стойност, а доходността им е тринайсет пъти по-висока от прогнозната за 2001 година. Според Джон-Пол Кръчли - анализатор в Мерил Линч (Merrill Lynch), реалната цена на книжата на банката е 37 щ. долара на акция - почти 20% по-висока от текущата.
Краткото послание на инвеститорите е, че Мат Барет е поставил повече от блестящо начало за връщане на старата слава на Барклейз. Но той все още не е приключил работата си. Сега на преден план излиза

Барклейз Кепитъл - инвестиционното поделение на банката

Със своя коригиран съобразно риска капитал в размер на 2.4 млрд. щ. долара миналата година то донесе 802 млн. щ. долара оперативни приходи - 16% от общия доход за периода на групировката.
В мрачните времена до появата на Барет Барклейз се отказа от гарантирането на корпоративни публични емисии и от почти цялата си дейност по консултиране на сделки по сливания и поглъщания, след като продаде специализираното си поделение Би Зет Дьбъл Ю (BZW) на Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) през 1997 година. Днес банкерът се надява да превърне Барклейз Кепитъл в световна сила на дълговите пазари.
Ръководител на поделението от 1997 г. насам е четиридесет и девет годишният американец Робърт Даймънд, чието име нашумя още докато работеше в Моргън Стенли (Morgan Stanley) Креди Суис Фърст Бостън. Той вече осигури участието на Барклейз Кепитъл в няколко престижни сделки. През януари например поделението бе един от тримата водещи мениджъри (заедно с Ейч Ес Би Си и Дойче Банк (Deutsche Bank) на синдикирания кредит за Бритиш Телеком на стойност 8.2 млрд. щ. долара. Веднага последва съвместна сделка с Дойче Банк и БНП Париба (BNP Paribas) за 3.4 млрд. щ. долара, отпуснати на Джи МАК (GMAC).
През май Даймънд открадна от Дойче Банк Грант Квалхайм - един от водещите в света специалисти по корпоративен дълг. Заедно с него в Барклейз Кепитъл преминаха и други водещи банкери от Дойче, между които Джон Уинтър и Петер Гьотлер. Последва нов набег през юни, когато от немската в английската банка преминаха петнадесет играчи от азиатските капиталови пазари. Разбира се, поделението на Робърт Даймънд все още не е изцяло попълнено и ще продължи да се развива.
Пред Барет се откриват и други възможности. Една от тях е

управлението на средствата на средно богати индивиди

Това, според определението на Барклейз, са хората с годишен доход от минимум 85 хил. щ. долара и(или) 100 хил. щ. долара ликвидни активи за инвестиране. През юни банката обяви, че ще обедини дейността си по управление на активи, задграничния си бизнес и брокерските си операции в едно звено - Барклейз Прайвит Клайънтс (Barclays Private Clients). То е набрало управлявани активи от 113 млрд. щ. долара и планира да удвои тази сума до 2005 година. Миналата година звеното донесе 851 млн. щ. долара оперативна печалба при 2.2 млрд. щ. долара общи приходи.
За парите на институционалните инвеститори и богаташите се грижи

Барклейз Глоубъл Инвестърс (Barclays Global Investors)

Това е най-големият в света фонд, който инвестира в книжа, следящи борсовите индекси, със 742 млрд. щ. долара управлявани активи.
Барет не изостава и от он-лайн манията. Със своите над 2 млн. потребители към края на 1999 г. Барклейз е най-голямата ИНТЕРНЕТ-банка във Великобритания.
По време на първата си банкова кариера като висш мениджър Матю Барет направи опит да слее Бенк ъф Монреал с Роял Бенк ъф Кенада (Royal Bank of Canada) и да създаде канадска супербанка. Идеята му обаче бе блокирана от правителството на северната страна. Днес той едва ли би рискувал с подобна идея. Поради което се бори да увеличи пазарната капитализация на Барклейз.
Дали Барет ще успее да върне английската банка в световната суперлига, към която едно време тя принадлежеше? Като се имат предвид огромните му амбиции, относителната му младост и репутацията на хората, с които се обгражда, отговорът е да.

Facebook logo
Бъдете с нас и във