Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКСЕРВИЗ И БОРИКА ЩЕ ВДИГАТ КАПИТАЛА СИ ДО 10 МЛН. ЛЕВА

Приемането на Закона за паричните преводи, който народните представители гласуваха на първо четене на 14 октомври 2004 г., освен нови изисквания към извършването на плащанията в страната ще доведе и до допълнителни разходи за акционерите на Банксервиз и Борика. Причината е, че според изискванията му всички дружества, попадащи под дефиницията за платежни системи, трябва да са акционерни и да разполагат с минимален капитал от 10 млн. лева. В момента капиталът на Банксервиз АД, което извършва междубанковите плащания в страната, е 4.2 млн. лева. Националният картов оператор Борика пък е еднолично дружество на БНБ с ограничена отговорност, чийто капитал е 2.5 млн. лева. От два месеца Асоциацията на търговските банки (АТБ) води преговори за покупката на 66% от дяловете му, но ако междувременно законът бъде приет на второ четене, Борика ще трябва първо да се пререгистрира като АД, а след това да увеличи и четири пъти капитала си. По-важното е, че ще се наложи тези условия да бъдат изпълнени в срок от един месец, след като Законът за паричните преводи (който все още е само проект) влезе в сила - от 1 януари 2005 година. Това условие трябва да имат предвид всички банки, които се решат да подадат в БНБ оферта за покупка на дялове от националния картов оператор Борика. Според текстовете на обсъждания в парламента Закон за паричните преводи БНБ ще надзирава коректността на плащанията, които извършват всички контраагенти на международните системи за бързи парични преводи Уестърн юнион и МъниГрам - банки, финансови къщи и обменни бюра. В проектозакона се дава и определение за електронен платежен инструмент. Регламентира се също и начинът, по който той ще се използва. Става въпрос за банковите карти, електронното и ИНТЕРНЕТ-банкиране. Основна част от обсъжданите в момента разпоредби в Закона за паричните преводи досега намираха отражение в Наредба N3 на БНБ за плащанията в Наредба N16 за плащанията с карти и в Наредба N14 за международните плащания. Сега обаче цялата нормативна база се обединява в един закон. В него се определят и санкциите, които ще се налагат при неспазване на разпоредбите му. Така например всяка банка, която забави паричен превод повече от три дни, ще плаща лихва на ощетения клиент, равна на ОЛП + 10 пункта. Кредитните институции ще са длъжни да начисляват тази лихва автоматично, без да е необходимо клиентът да пише жалби или да предявява съдебни искове срещу тях. Ако пък преводът бъде изпратен към погрешен получател, банките ще бъдат глобявани с 5000 лв., а при повторно нарушение - с 10 000 лева. Важен момент в законопроекта е и създаването на Помирителна комисия за платежни спорове между клиентите и банките. Целта е да се избегне дългото съдебното производство. В тази връзка е поставен и срок - не повече от един месец от постъпването на жалбата в БНБ, в който трябва да започне разглеждането на спора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във