Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВОТО КРЕДИТИРАНЕ ОСТАНА БЕЗ ЛИДЕР

Групата на най-активно кредитиращите институции в България претърпя съществени промени. В края на март 2003-а няма банка, която да се нарежда в първата десетка според общия размер на отпуснатите от нея кредити, нарастването на заемите в рамките на една година и съотношението им спрямо всички активи - трите показатели, по които в. БАНКЕРЪ изготвя своята класация. Според данните на БНБ, с най-много отпуснати кредити в края на март 2003-а са Банка ДСК (1198 млн. лв.), ОББ (757.95 млн. лв.), БУЛБАНК (584.15 млн. лв.), БИОХИМ ( 484.47 млн. лв.), Първа инвестиционна банка (428.23 млн. лв.), Българска пощенска банка (401.08 млн. лв.), Райфайзенбанк (България) (389.5 млн. лв.), SG ЕКСПРЕСБАНК (298.93 млн. лв.), ХЕБРОСБАНК (229 млн. лв.) и Българо-американска кредитна банка (139.34 млн. лева). По втория показател в класацията на в. БАНКЕРЪ - ръст на кредитния портфейл, лидер е БНП-Париба (България), следвана от Търговска банка на Гърция (България) и ПроКредит Банк. Но пък сред първите десет в този случай ги няма Банка ДСК, ПИБ, Българска пощенска банка, Райфайзенбанк (България), SG ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и БАКБ. По третия показател - най-голям дял на кредитите в общия размер на активите, първенци отново са Търговска банка на Гърция (България) и ПроКредит Банк, заедно с БАКБ. В тази категория на най-динамично развиващите се кредитни институции не попадат ОББ, БУЛБАНК и БИОХИМ, което е обяснимо за мастодонти като тях, както по активи, така и по размер на отпуснати кредити. Просто нивата, достигнати от големите в бранша, са достатъчно високи и балансирани, за да се очакват резки скокове.В крайна сметка, обстоятелството, че за първи път от 2000 г., откакто в. БАНКЕРЪ започна да прави класацията си за най-активно кредитираща банка, няма институция, която да заема лидерската позиция и по трите критерия, потвърждава все по-жестоката конкуренция на кредитния ни пазар. Само за една година - от март 2002-ра до март 2003-а, общият размер на отпуснатите заеми у нас е нараснал с 37.3% - от 4.35 млрд. до 6.94 млрд. лева. В края на март 2003-а кредитите заемат 46.33% от всички банкови активи, докато година по-рано делът им е бил 34.23 процента. Приходите, които отпуснатите заеми са донесли на банките, за една година, са се повишили от 132.34 млн. на 172.43 млн. лева. Но като процент доходите от кредитирането не са помръднали и, както и през март 2002-ра, са 77% от приходите. Причина за това е постепенното намаляване на лихвите по различните видове заеми. За една година (от март 2002-ра до март 2003-а) лихвите по краткосрочните заеми за граждани и фирми, отпуснати в евро, са намалели средно от 10.37 на 6.47% годишно, а по кредитите в долари (със срок на погасяване до една година) - от 11.54 на 11.03 процента. За същия период, според статистиката на БНБ, с близо процент-два са паднали и лихвите по дългосрочните левови заеми - за фирмите намалението е от 12.2 до 11.17%, а за граждани - от 16.88 до 14.42 процента. При валутните кредити със срок на погасяване над една година лихвите за фирми са паднали от 12.56 до 11.03%, а за граждани - от 16.07 до 13.62 процента. Единствено лихвите по краткосрочните фирмени кредити в левове са се покачили от 10.32 на 11.69% годишно, което очевидно не е достатъчно да компенсира общото лихвено намаление. От всичко казано дотук излиза, че ако една банка иска да запази печалбите си, тя трябва да е все по-конкурентоспособна, да привлича нови клиенти и да увеличава активите си. Никак не е случайно например, че допреди година фирмени, жилищни и потребителски заеми предоставяха единствено Банка ДСК, ОББ, SG ЕКСПРЕСБАНК, Пощенска банка, БАКБ и Райфайзенбанк (България). През 2003-а обаче в тази листа вече са и БУЛБАНК и БИОХИМ. След като спряха да получават добри доходи при депозирането на свободните си средства в първокласни кредитни институции (логичен резултат от спада на световната икономика), нашите банки се видяха принудени да проявят изобретателност. Или по-точно започнаха да копират чуждестранния опит. Създадоха се специализирани продукти като кредити за автомобили, за покупка на компютри, на битова електроника, на мебели, за студенти... От западната практика на нашия пазар днес като че ли липсват само заемите за почивка, но с времето и те ще станат актуални. Не само защото парите на българите са преброени. След като е така по света, рано или късно така ще бъде и у нас. Интересни в това отношение са промените в БУЛБАНК и БИОХИМ, които до неотдавна нямаха никакво отношение към потребителските заеми. В края на март 2003-а кредити, които е отпуснала БУЛБАНК за граждани, вече надхвърлят 33 млн. лв., докато само година по-рано те са били едва 16.1 млн. лева. За същия период БИОХИМ е увеличила общия размер на потребителските кредити от 16.3 млн. на близо 45 млн. лева.Независимо от наблюдаваната кредитна експанзия процедурите по отпускането на заемив България все още са твърде сложни, таксите за обслужването им - доста високи, а бюрокрацията и обезпеченията - непосилни за повечето клиенти. Седем години след банковите фалити и въпреки новия Закон за банките в сила у нас си остава правилото, че без връзки е почти невъзможно да се изтегли кредит както от централата, така и от клоновете на въпросните институции. В провинцията бяха засечени комбини между шефове на банкови клонове и местни бизнесмени за предоставянето на потребителски кредити, чието истинско предназначение е финансирането на фирмени сделки. Подобен случай бе разкрит в Батак, а и не само там. Проблем за фирмите продължава да е изготвянето на бизнеспланове. Макар че те вече не фигурират сред изискванията на някои банки - например на SG ЕКСПРЕСБАНК, към фирмите, които кандидатстват за заеми до 50 хил. лева. Условието е те да са работили минимум две години и да са на печалба. Освен това заемът трябва да бъде обезпечен с ипотека. Когато става дума за по-голям кредит бизнесмените могат да се обърнат и към консултантски компании. Освен изготвянето на бизнеспланове те предлагат и безпроблемното усвояване на заема, искайки за услугата 10% от него. Вярно е, че като се сметнат всички тези разходи за получаването на фирмен кредит, излиза, че реалната лихва, която ще се плаща, не е 9-10%, а два пъти повече. Но когато човек е притиснат до стената, е готов и с дявола ортак да стане. Или, казано иначе, ще преглътне и по-високите разходи, налагани му от описаните пазарни механизми. Гражданите и бизнесът обаче все по-малко са склонни мълчаливо да търпят, докато им свалят по десет кожи от гърба. И ако някои банки не въведат по-прозрачни процедури за отпускането на заеми, към които служителите им да се придържат строго, те трудно, при засилващата се конкуренция, биха могли да се надяват на светли перспективи. Влезе ли България в Европейския съюз (независимо дали това ще е през 2007-а, 2010-а или 2017 г.), регистрираните и работещи по нашите закони кредитни институции ще трябва да се съобразят с изискванията на общността. А те в много по-висока степен гарантират интересите на клиента. В законите за защита на потребителите в Германия, Португалия и Италия има специални текстове, които пазят заемополучателите от произвола на самозабравили се банкови служители. Такива изисквания, щат или не щат, ще бъдат принудени да въведат и банките у нас, когато станат част от Европейския валутен съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във