Банкеръ Weekly

криза

Банковите заплати се сриват

Банкова досада.

Шефове на средни нива като директори на банкови клонове и низов персонал - служители във фронт офиси и кредитни инспектори, се въртят в кръг между банките, докато намерят верния ход - работа в енергетиката или в телекомуникациите. Това показват наблюдения на хора от бранша, за които "БАНКЕРЪ" писа още в началото на годината. Основната причина за огромното текучество в банките е работа с много отговорности, срещу която стои символично заплащане. Лично потърпевши от това споделиха, че заплатата на банков служител в клон вече е паднала до около 700 лв., а кредитен инспектор трудно може да се докосне над 900 лева. Илюзията за добрия статус на банковия служител вече е напълно разбита.

Може би собствениците и менидъжърите не си дадоха навреме сметка за развитието на някои процеси и оставиха на заден план кадрите, увлечени от преследването на печалбата. Но сега те берат горчивите плодове на това бездействие. В много от банковите офиси може да се види и да се разбере, че търсят кадри без особени претенции към образование, квалификация и опит.

Шефовете на клоновете, които носят огромна отговорност за работата примерно на десетина човека, получавали вече максимум 1500 лева. “Заплатите номинално намаляват”, каза за "БАНКЕРЪ" представителка на тази "каста".

Потърсихме подкрепа на нейните думи в официалната информация - таблиците на Националния статистически институт. Те не само потвърдиха информацията, но и внесоха интересни детайли в опита ни за анализ на причините, поради които банковите служители напускат.

Статистиката показва, че в началото на миналата година средната заплата в банковия сектор е била 1553 лв. и е достигнала 1647 лв. в края на 2015-а. Числата са завишени заради огромните заплати, които вземат шефовете на поделения на чуждестранни банки, които работят у нас. Техните месечни брутни възнаграждения  понякога надхвърлят 25 хил. лева. Задграничните собственици на тези банки са виртуози, за да направят точното възнаграждение - хем да не е много по-ниско от сходна позиция на Запад, хем и да не изглежда арогантно за държава като България с ниски заплати. Само за сведение: средната работна заплата в страната през януари 2015-а е била 856 лв., а в края на годината - 937 лева.

Но да започнем от горе на долу.

В края на юли стана ясно, че от България си тръгва един от най-дългогодишните чуждестранни банкови мениджъри. Става дума за Андреа Казини, който близо десет години бе главен оперативен директор на "УниКредитБулбанк". Казини е изтеглен на висока позиция в централата на "УниКредит" в Милано, където вследствие на кризата, раздрусала банките в Италия, явно ще има доста преструктурирания и кадрови размествания.

Преди броени месеци банковата дейност изостави един от добрите специалисти по информационни технологии в банките, човек с разностранни интереси, продуцент на телевизионни предавания, отличен рекламист. Става дума за Любомир Каримански, заместник-председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ИНВЕСТБАНК. Той беше основният критик на несправедливото разпределение на дивидента в "БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ", за което "БАНКЕРЪ" писа в предишния си брой. Освен оперативното управление на банката Каримански осигури престижни награди на ИНВЕСТБАНК в чужбина като тези на престижния международен рекламен фестивал Golden Drum в Словения. Потърсихме го по телефона и го открихме в Швейцария, където е консултант на мощен финансов фонд. Не се оплаквам, засмя се той на въпроса как е.

Преди точно една година пък друг известен български банкер -  Момчил Андреев, изневерил на банковия сектор - след над 20 години работа в него влезе в енергетиката. Бившият главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на "Райфайзенбанк (България)"  стана управител на "Енерго-про Варна". През тази година Андреев е успял да изтегли в дружество, което управлява, половин дузина служители от банката, които са приели с облекчение новите предизвикателства.

Няколко бивши директори на клонове и регионални представители на "Райфайзенбанк (България)" - като Александър Соколов, Даниела Мирчева, Костадин Илиев, също са намерили работа на престижни позиции в енергетиката.

Впрочем от средата на юли с "Райфайзенбанк България" се раздели и Евелина Милтенова, започнала кариерата си в банката като валутен дилър. Милтенова беше изпълнителен директор на "Управление на ликвидността и капиталови пазари".

Шефове на банкови клонове, както и редови служители в офисите напускат системата, за да търсят по-добра реализация в "реалната икономика". Не е ясно кой е измислил този термин, но той вече звучи като доста по-реален шанс от финансовата система, особено за младите и образованите.

Борбата за кадри ще се превърне във важен фактор за развитието на банковия пазар. Това каза на конференция още преди кризата Антъни Хасиотис, тогава главен изпълнителен директор и член на съвета на директорите на Пощенска банка. Според данните, представени тогава от него, между 25 и 55% от служителите в сектора са мотивирани и знаят какво точно се изисква и очаква от тях. Гъркът беше категоричен, че задържането на ключови служители, и особено на мениджъри трябва да е основен приоритет за компаниите от банковия сектор в България. "Четиридесет процента от наетите кадри, които не се вписват в компанията, напускат около година и половина след назначаването им, а средната стойност на загубата на един талантлив служител се равнява на стойността на едно и половина от годишната му заплата”, предупреди Хасиотис.

Явно никой не го е чул.

“Няма вече пари, остана само легендата, че сме най-високоплатените в държавата. Затова реших да отида при мобилните оператори”, сподели наскоро напуснал шеф на клон на голяма банка. Впрочем пиар шефката на "МТел" Илиана Захариева избра преди около две години комуникациите след доста години в БПБ.

Човек с десетгодишен стаж в банка предприема такава стъпка, след като орежат или изравнят допълнителното материално стимулиране - ДМС, което на практика се даваше за по-голямо усърдие и привличане на нови клиенти.

"Преди години ни индексираха заплатите всеки месец. Имахме месечни таргети (цели) и като ги изпълним, получавахме бонуси, ако не - само заплата. После отчитането и стимулирането станаха тримесечни, а сега все по-често се случва целите да са недостижими. За редовите служители бонусите едва ли някога са надхвърляли 10% от брутното трудово възнаграждение, но шефовете сме получавали и до една четвърт от заплатата си като "премиални"." Това обясни споменатият вече шеф на банков клон, който допреди година смятал, че е попаднал на мястото си, и през ум не му минавало да си сменя професията.

От друга страна, в статистическия ред са включени целият финансов сектор и застраховането, което неминуемо изкривява информацията. 

През миналата година обаче превърналата се в легенда с високите възнаграждения сфера “Финансови и застрахователни дейности” достига едва трето място по средна заплата.

Най-скъпоплатеният сектор е "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", който е лидер с 2095 лв., следван от “Производство и реализация на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива" - 1771 лв., а след банките е "Добивна промишленост" с 1468 лева.

Националната статистика е красноречива - предкризисната 2008-а е последната "сита" година за банкерите. Тогава за последен път секторът е бил първи по възнаграждения в страната със средна заплата от 1341 лева. Деятелите в енергийния сектор са вземали средно 1270 лв., мобилните са били с 1220 лв., а добивниците - с 893 лева. Средната заплата за страната през тази преломна година  е била 590 лева.

Добре би било да върнем лентата още по-назад - в 2000 г., за да напомним, че тогава финансовите посредници са вземали средно 535 лв., енергетиците - 477, а добивниците - 416 лева. Следват най-добрите години за всички и в частност за банкерите - времето на възход на световната и европейската икономики и управлението на Симеон Сакскобургготски, който не помагаше на бизнеса, но не му и пречеше. През 2005-а, края на мандата на Царя, банкерите са взимали средно 859 лв., енергетиците - доста по-малко - 625 лв., добивниците - 587 лв., а на четвърто място - изненада!!!, е било “Държавно управление и задължително осигуряване” - с 497 лева.

"Едно време в банките са давали доста високи заплати, сега вече не е така. Първо, откриват доста клонове, в които все пак трябва да работи някой. Второ, в този сектор постоянно има движение от една банка в другата, от банки към богати фирми с доста по-високи заплати. Ниски заплати, стрес над средното, безподобна бюрокрация, лесно заменима работа." Това пише в един форум отпреди дни.

Едновременно с това електронното банкиране, макар и не с най-бързите темпове, продължава да напредва. Това значи освобождаване на работни места. Рано или късно интернет ще "изяде" част от хората. Неотдавна бивш шеф на голяма западна банка у нас предрече, че през тази година банковата система ще се освободи от около 2 хил. души. Сега сме едва в средата, но сметките сочат, че числеността е дори по-висока. Освен че съществува и "превъртането" от банка в банка.

За да дадем още едно обяснение, по-добре да спрем с финикийските знаци и да се обърнем към несъответствията между образование и изисквания за длъжността.

"Вече в клоновете няма дори и касиерка без висше образование, това преди пет-шест години не беше така. Идваха хора с икономически техникум или реални гимназии, изкарваха месечен курс за обучение и постъпваха на работа. Не може, съгласете се, да учиш пет години, за да се мърляш цял ден с миризливи банкноти." Това каза касиерка в банков офис, на която "отдавна й е писнало".

За ниските заплати, а може би и за по-лошия психоклимат в банките влияе безпрекословно и феминизацията на професията. По последни данни на НСИ в банките и застраховането са заети 60.5 хил. души, от тях 41.3 хил. са жени, а 19.2 хил. - представители на силния пол. Съотношението 2:1 в полза на "слабия пол" също натиска заплатите надолу, защото не само у нас, но и в Европа, да не говорим за Щатите, жените получават по принцип по-малко от мъжете.

 

 

Средна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2016 г. (в лв.)

Икономически дейности          месеци

Януари              Февруари         Март

Далекосъобщения                       2116      2044      2214

Ел. топлоенергия, газ               1574      1533      1697

Финанси и застраховане           1638      1587      1694

Добивна промишленост           1267      1251      1465

Източник: НСИ

Facebook logo
Бъдете с нас и във