Банкеръ Weekly

тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Шефове на банкови клонове, както и редови служители в офисите, напускат системата, за да търсят по-добра реализация в "реалната икономика". Не е ясно кой е измислил този термин, но той вече звучи като доста по-реален шанс, особено за младите и образованите, отколкото финансовата система.

„Няма вече пари, остана само легендата, че сме най-високо платените в държавата. Затова реших да отида при мобилните оператори“, сподели наскоро напуснал шеф на клон на голяма банка.

Човекът с десетгодишен стаж се е решил на тази стъпка, след като допълнителното материално стимулиране - ДМС, било на практика орязано.

„Преди години ни индексираха заплатите всеки месец. Имахме месечни  таргети (цели) и като ги изпълним, получаваме бонуси, ако не - само заплата. После отчитането и стимулирането станаха тримесечни, а сега все по-често се случва целите да са недостижими. За редовите служители бонусите едва ли някога са надхвърляли 10% от брутното трудово възнаграждение, но шефовете сме получавали и до една четвърт от заплатата си като „премиални““.

Това обясни споменатият вече шеф на клона, който допреди година смятал, че е попаднал на мястото си и през ум не му минавало да сменя професията.

Така се оформи първата и най-важната причина за засиленото текучество - парите.

„Пари газим, без пари ходим“

обобщи друг все още седнал здраво на мястото си редови служител.

Решихме да потърсим информация, макар и дълбоко секретна, за заплатите на банковите служители от фронт офисите. Наскоро напуснала клона на една от най-масовите банки каза, че е отишла във фирма за бързи кредити, където възнаграждението й било два пъти и половина по-високо. „Преди вземах около 900 лв. на месец при осем години лоялност към институцията, а сега има месеци, когато надхвърлям 2300 лева.“ Тя ни предложи инсайдерска информация за заплатките по банковите клонове, които варират от 650 лв. за млад служител до 1200 лв. за опитен колега. Шефовете на клоновете, които носят огромна отговорност за работата примерно на десетина човека, получавали от 1500 до 2200 лева. „Заплатите номинално намаляват“, каза служителката.

Потърсихме подкрепа на нейните думи в официалната информация - таблиците на Националния статистически институт.  Те не само потвърдиха  информацията, но и внесоха интересни детайли в опита ни за анализ на причините, поради които банковите служители напускат.

Статистиката показва, че в началото на миналата година средната заплата в банковия сектор е била 1553 лв. и

е достигнала 1647 лв. в края на 2015-а

Числата са завишени заради огромните заплати, които вземат шефовете на поделения на чужди банки, които работят у нас. Техните месечни брутни възнаграждения  понякога надхвърлят 40-50 хил. лева. Задграничните собственици на тези банки са виртуози, за да направят точното възнаграждение - хем да не е много по-ниско от сходна позиция на Запад, хем и да не изглежда арогантно за държава като България с ниски заплати. Само за сведение, средната работна заплата в страната през януари 2015-а е била 856 лв., а в края на годината - 937 лева.

От друга страна, в статистическия ред са включени целият финансов сектор и застраховането, което неминуемо изкривява информацията. 

През миналата година обаче

превърналата се в легенда с високите възнаграждения

сфера „Финансови и застрахователни дейности“ достига едва трето място по средна заплата.

Най-скъпоплатеният сектор е „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“, който  е лидер с 2095 лв., следван от „Производство и реализация на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ - 1771 лв., а след банките е „Добивна промишленост“ с 1468 лева.

Националната статистика е красноречива - предкризисната 2008-а е последната „сита“ година за банкерите. Тогава за последен път секторът е първи по възнаграждения в страната със средна заплата от 1341 лева. Деятелите в енергийния сектор са вземали средно 1270 лв., мобилните са били с 1220 лв., а добивниците - с 893 лева. Средната заплата за страната през тази преломна година  е била 590 лева.

Добре би било да върнем лентата чак в 2000 г., за да напомним, че тогава финансовите посредници са вземали средно 535 лв., енергетиците - 477, а добивниците - 416 лева. Следват най-добрите години за всички и в частност за банкерите - времето на възход на световната и европейската икономики и управлението на Симеон Сакскобургготски, който не помагаше на бизнеса, но не му и пречеше. През 2005-а, края на мандата на Царя, банкерите са взимали средно 859 лв., енергетиците - доста по-малко - 625 лв., добивниците - 587 лв., а на четвърто място, изненада!!! е било „Държавно управление и задължително осигуряване“ - с 497 лева.

Ето документиран един типичен чат от времето на продължаваща по инерция стабилност след Царя:

„Напоследък колежките ми масово напускат и отиват да работят в банки като касиерки. Е, и аз се реших да кандидатствам, заради не много, но все пак по-високата заплата. Работя вече цели 17 години на едно място и ми е трудно да се реша на такава стъпка. Като си помисля, че сега може да се каже, че "работя и пея", а на евентуалното ново място ще съм "заек"... Това обаче, което ме безпокои най-много, е, че се чудя - да няма нещо гнило, та така лесно приемат нови служители? Всяка една от колежките ми, която кандидатства, беше приета."

...

Банковият пазар по време и след царското управление обещаваше бурно развитие. Всяка банка искаше да се разраства, да стане лидер на пазара и т. н. От тази експанзия през 2007-2008-а се появи недостиг на кадри. Не че банките отвориха широко врати за персонал, все пак трябваше достатъчно добра квалификация и кандидатите да отговарят на условията, но търсенето на кадри беше забележимо. От чатове по онова време е осезаем големият недостиг на работна ръка, и то не само за касиерки. Хората коментират, че гладът за кадри е напълно обясним. - "Само се огледай и ще видиш, че по улиците няма нищо повече от банкови офиси." Новоназначена служителка в банков офис коментира, че шефът на клона даже ги агитирал, ако имат подходящи близки или познати, да ги агитират да кандидатстват за работа при него.

Така е било през 2005-2006 година. Сега е друго.

„Едно време в банките са давали доста високи заплати, сега вече не е така. Първо, откриват доста клонове, в които все пак трябва да работи някой. Второ, в този сектор постоянно има движение от една банка та в другата, от банки към богати фирми с доста по-високи заплати. Ниски заплати, стрес над средното, безподобна бюрокрация, лесно заменима работа.“

Това пише в един форум, публикацията е отпреди дни.

Едновременно с това електронното банкиране, макар и не с най-бързите темпове, продължава да напредва. Това значи освобождаване на работни места. Рано или късно интернет ще "изяде" част от хората. Неотдавна бивш шеф на голяма западна банка у нас предрече, че през тази година е възможно банковата система да се освободи от около 2 хил. души.

За да дадем още едно обяснение, по-добре да спрем с финикийските знаци и да се обърнем към несъответствията между образование и изисквания за длъжността.

„Вече в клоновете няма дори и касиерка без висше образование, това преди 5-6 години не беше така. Идваха хора с икономически техникум или реални гимназии, изкарваха месечен курс за обучение и постъпваха на работа. Не може, съгласете се, да учиш пет години, за да се мърляш цял ден с миризливи банкноти“. Това каза касиерка в банков офис, на която „отдавна й е  писнало“.

Проблемът тук е в държавното планиране на нуждата от кадри през университетите. Години наред в УНСС се изтрепват да учат „Финанси“, създава се свръхпредлагане, което завишава изискванията и натиска заплатите надолу. Бившият Висш икономически институт „Карл Маркс“ е само пример, много други университети - частни и държавни, бълват кандидат-банкери. А те, последните, и техните родители явно живеят със старите представи за несметните възнаграждения в банките.

За ниските заплати, а може би и за по-лошия психоклимат в банките влияе безпрекословно и феминизацията на професията. По последни данни на НСИ в банките и застраховането са заети 60.5 хил. души, от тях 41.3 хиляди са жени, а 19.2 хил. - представители на силния пол. Съотношението 2:1 в полза на слабия пол също натиска заплатите надолу, защото не само у нас, но и в Европа, да не говорим за Щатите, жените получават по принцип по-малко от мъжете.

През годините нещата не се променят. Трябва да направим препратка чак към времето на гениалния банкер и индустриалец Атанас Буров, за да видим зад банковите гишета само мъже.

 

Четете още

Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във