Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банковите лидери заседаваха в София под прикритие

Банковият сектор оцелява и се свива

Сред помпозната шумотевица, предизвикана от  лавината от мероприятия край  българското председателство на ЕС, медиите пропуснаха един много важен форум, а тук  се събраха банковите лидери от всички страни на ЕС. Направиха го тихо, в затворен кръг, но там подробно и задълбочено обсъдиха проблемите и предизвикателствата пред  банковия сектор в целия ЕС. Това бяха  заседанията на изпълнителния комитет и на борда на Европейската банкова федерация, които се проведоха в София на 17 и 18 май.

Европейската банкова федерация е онази наднационална структура в ЕС, която обединява всички банкови асоциации на държавите членки на Европейския съюз. Та на тези срещи мениджърите на големите европейски пари дискутираха състоянието на банковия сектор в Съюза и предизвикателствата,  които му предстоят.

По време на заседанията председателят на управителния съвет на Асоциацията на банките в България направи преглед на състоянието на световния и на европейския банков бизнес. Той отбеляза, че докато през 2007-а три банки са били сред 10-те най-големи компании по пазарна капитализация в света, през 2017-а в тази престижна група е останала само една банка. А по отношение на работната си заплата банкерите дори не са в първата десетка на най-добре платените професии. Броят на кредитните институции в ЕС намалява - от 8300 до малко под 6500 през последните десет години. За същия период броят на заетите в тях спада от 3.3 млн. до 2.7 млн. служители.

"Връщайки се назад към 1988 г. - годината на Базел I, тогава всички международни и местни указания за банките можеха да се преброят на пръстите на двете ни ръце. Днес обаче пръстите на ръцете на пет човека няма да са достатъчни, за  да направим това. Нещо повече, обемът на тази регулаторна рамка прави различията още по-значими. И въпреки това банковите кризи не изчезват...", констатира  Андронов в изказването си пред изпълнителния комитет на Европейската банкова федерация, публикувано в бюлетина на Асоциацията на банките в България. Въпреки всички тези предизвикателства обаче според Андронов банковият сектор е демонстрирал завидна устойчивост срещу  кризите  и е останал един от основните източници за финансиране на икономическия растеж в ЕС.

"Контролът върху  риска и запазването на финансовата стабилност в системата са  важни, но докато законодателите завършват последните правила след кризата, включително и транспонирането на Базел III и мерките за намаляване на риска, би било от полза за нашия променящ се сектор да постигне баланс между намаляване на риска и финансирането на икономиката", коментира на свой ред  Вим Мийс, главен изпълнителен директор на Европейската банкова федерация.

Управителят на БНБ Димитър Радев заяви пред участниците в заседанията на Европейската банкова федерация, че общата икономическа ситуация в Европа е добра. "Свидетели сме на широкообхватен икономически подем (макар и с известно забавяне напоследък) и банките играят основна роля за финансирането му. Все пак  засега икономическата среда е донякъде преходна - стабилизацията и възстановеният ръст на кредитирането са зад нас, а пред нас е очакваната нормализация на паричната политика на централните банки със свързания с нея предстоящ цикъл на повишение на лихвените проценти. Тези процеси изискват от банките да обърнат отново внимание - наред с другото, на правилното управление на различните видове риск", каза Радев. Той отбеляза, че остават немалко нерешени въпроси по отношение на Европейския банков съюз и на новите надзорни изисквания, които ще трябва да изпълняват банките.

"Банките играят ключова роля за финансиране на сегашната икономическа експанзия, но за да продължат да правят това, както трябва, те се нуждаят от стабилност и предвидимост по отношение както на балансите и операциите си, което в голяма степен зависи от тях самите, така и на институционалната и регулаторната среда, в която функционират. Това пък  е главна отговорност на политиците и на регулаторните органи", коментира управителят на БНБ.

Министърът на финансите Владислав Горанов пък очерта основните предизвикателства, които  все още трябва да бъдат преодолени, за да приключи изграждането на банковия съюз в ЕС. "Едно от тях е да се договорят разработването и изпълнението на Европейска схема за гарантиране на депозитите. Както е добре известно, в Съвета все още не са започнали политическите дискусии по повод на  Европейската схема за гарантиране на депозитите. Друга важна задача е създаването на защитен механизъм към Единния фонд за преструктуриране на кредитни институции.

Твърде голямото количество  на необслужваните кредити в Европейския съюз също е много сериозно предизвикателство. Съществува голяма разлика в процента на необслужваните кредити в различните страни в ЕС - някои от държавите  членки имат умерени нива на необслужвани кредити, но в други са  твърде високи. ЕС вече започна да договаря и да изпълнява някои от мерките в областта на регулирането на необслужваните кредити, но основните усилия трябва да бъдат положени на национално равнище и на равнище отделни кредитни институции", обобщи Горанов.

От твърде дипломатичните и пестеливи (от гледна точка на  конкретика)  изказвания на участниците в проведените в София срещи на Европейската банкова федерация  остава усещането, че едва преодолял една жестока криза, банковият сектор на ЕС вече  трябва да се подготвя да посрещне  нови финансови и икономически трусове. Но  ще има ли време да укрепне достатъчно, за да им устои?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във