Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВИТЕ ЕКСПЕРТИ ПОСКЪПВАТ

Ожесточената конкуренция на българския банков пазар не се ограничава надпреварата в предлагането на различни кредитни и спестовни продукти. Много по-свирепо е наддаването, когато става дума за привличане на служители. Оказва се, че независимо от безработицата в страната квалифицираната работна ръка не достига. Маркетингово изследване, проведено сред 398 бизнесмени през април 2004-а, показа, че 56% от тях определят като основна пречка за развитието на фирмите си липсата на обучен и лоялен персонал. Претенциите на желаещите да започнат работа са доста високи и не отговарят на уменията им. Не са редки случаите, когато току-що завършили университетите младежи без никакъв опит искат да започнат трудовия си стаж със заплата от поне 500 лева. А квалифицираните кадри са обект на постоянна агресия от страна на конкурентните фирми. В този смисъл лоялността на служителите към работодателя, който им е дал хляб в ръцете и ги е научил на занаят, като е инвестирал в тях пари и време, са рядко срещано явление. Такава лоялност съществува само в големите дружества, които имат специална корпоративна политика за задържане, стимулиране и обучение на кадрите си. В повечето банки у нас съществуват такива програми и въпреки това те винаги са заплашени да изгубят добри свои служители. Подобно неприятно изживяване имаше Пощенска банка, чийто директор за Корпоративно банкиране Калин Клисаров през пролетта на 2004 г. бе привлечен на работа в Банка ДСК. А за овакантения от него пост и до момента не е намерен подходящ човек. Всъщност именно началниците на дирекции и отдели са най-търсените служителиПричината е, че на тези длъжности в банките се търсят много добре подготвени експерти, които да имат управленски опит и да не са по-възрастни от 40 години. Тези хора трябва да свеждат до нисшия персонал нарежданията на изпълнителни директори, разпределят задачите и следят за изпълнението им. С други думи, те са трансмисията между висшия мениджмънт и персонала, без която административната машина в банката (пък и във всяка друга структура) няма да може да работи. Затова и възнагражденията за такива служители въобще не са ниски. В банковите среди се коментира, че преди половин година шефовете на клона на Ситибанк в София са предлагали на началник на дирекция брутно годишно възнаграждение от 100 000 лева.Според експерти от фирми, занимаващи се с подбор на кадри, повечето банки предлагат месечно брутно възнаграждение от 2000 лв. до 3000 лв. за експерт, който се занимава с продажба на продуктите й на клиенти (т.нар. мениджър по продажбите). Началниците на дирекции вземат между 3000 и 5000 лв. месечно, като за някои позиции като шеф на ликвидността или директор, отговарящ за събиране на проблемни вземания възнагражденията са с 500 лв. до 1000 лв. по-големи.Освен трудовите възнаграждения шефовете на отдели и дирекции, както и мениджърите, отговарящи за продажбите, всяка година могат да получат и бонуси върху основната заплатаРазмерът им се определя в зависимост от изпълнението на задачите, които тези служители получават всяка година. Тези заплати се определят при изготвянето на банковите бюджети, което започва към средата на годината и в основни линии приключва в средата на септември или в началото на октомври. В бюджетите се залагат конкретните цели, които трябва да постигне всяко едно от звената в банката през следващата година. На базата на тях се възлагат задачите на всеки отделен служител от типа брой на привлечените клиенти, размер на разплащанията, обем на отпуснатите и редовно обслужвани заеми, печалба от сделки с ценни книжа и от операции на паричния пазар, размер на събраните средства от просрочени вземания и др. В зависимост от изпълнението на поставените задачи шефовете на отдели и дирекции и мениджърите по продажбите в края на всяка години получават премии, които могат да достигнат до 40% от брутното им годишно възнаграждение.В общи линии такива бонуси се залагат и в договорите на висшия банков мениджмънтСамо че в тях числата са с пъти по-големи. Повечето изпълнителни директори на големите банки с чуждестранни собственици вземат между 15 хил. и 20 хил. лв. на месец. Някои от тях получават и допълнителни приходи на базата на подписани консултантски договори с чуждестранни компании, базирани в офшорни зони. Разбира се, това става със съгласието на собствениците на банката, които по този начин изплащат допълнителни възнаграждения на лоялните им мениджъри, като им дават възможност да не плащат за тях големи данъци.Чуждестранните мениджъри на наши банки ползват много допълнителни екстрикоито са за сметка на кредитните институции, които управляват. Към тях са зачислени личен шофьор и секретарка. Наема им се луксозен апартамент или къща с двор, в който често има и басейн. Понякога банката поема като представителни разходи и част от парите, които чуждестранните мениджъри харчат по срещи, обеди, вечери, независимо че според някои финансисти част от тях нямат много общо с бизнеса на кредитната институция.Според български банкери месечната издръжка на един чужденец - изпълнителен директор в тукашна кредитна институция може да достигне до 30 хил. лева. Това не са много пари за Западна Европа, но за България са почти цяло състояние. От тях чужденецът може да пести достатъчно, за да поддържа едно добро равнище в социалната йерархия, когато се завърне в родината си. Неслучайно много западни банкови мениджъри приемат с неудоволствие назначението си в български банки, но когато прекарат известно време у нас, се опитват да удължат престоя си.Единственото, което липсва на българската банкова система, за да заприлича тя на западноевропейската, е стимулирането на служителите, като им дава възможност да купуват акции на банката по преференциални цениТова е един от най-разпространените механизми за поощрение на личния състав в кредитните институции в развитите държави. Служителите им могат да закупуват акции по преференциални цени и да получават допълнителни доходи от дивидентите или от продажбата им на пазара. В много банки по света част от капитала (между 3 и 5%) е заделен за т. нар. обратно изкупуване на акции (в България това не е позволено), при което кредитната институция плаща на служителите си пазарната цена на нейните ценни книжа, които те притежават. Смята се, че това е най-добрият начин да се стимулират работещите в банката, тъй като те стават част от корпоративното й семейство и са наясно, че колкото по-добре работят, толкова по-големи ще са печалбите й и съответно цената на акциите й, които притежават. Засега подобна практика в България не съществува. Причината е в слабия фондов пазар, който не може да гарантира, че котировките на търгуваните на него ценни книжа отговарят на реалното финансово състояние на дружеството, което ги е емитирало.Изключение от общото правило може да направи френската Сосиете Женерал, която притежава 98% от капитала на SG ЕКСПРЕСБАНК. На 4 май 2004-а председателят на директорския борд на френската банкова група Даниел Бутон заяви пред български журналисти, че работещите в SG ЕКСПРЕСБАНК могат да купуват акции на Сосиете Женерал по преференциални цени. Доскоро това бе привилегия само за служители на Сосиете Женерал. Но от 5 май и хората в SG ЕКСПРЕСБАНК ще могат да придобиват акции на групировката по цени, които са с 20% по-ниски от средната им пазарна стойност, постигната през последните двадесет борсови сесии, обясни Бутон. Два месеца по-късно всички служители на българската банка са закупили акции на френската банкова група по цена от 57 евро за една ценна книга, при положение че на международните борси през юли те са се търгували за около 72 евро за акция. Времето ще покаже дали този начин на стимулиране ще бъде резултатен в България. Ако ефектът е положителен, вероятно и другите чуждестранни банки ще последват примера на Сосиете Женерал. За момента обаче те се придържат към изпитаното правило за увеличение на трудовите възнаграждения. Това показват отчетите за приходите и разходите на банковата система. За шестте месеца на 2004-а кредитните институции са похарчили 148.8 млн. лв. за заплати и социални осигуровки Сумата е с 21% по-голяма, отколкото е била в средата на 2003-а - за възнаграждения и осигуряване на служителите тогава са изразходвани 123 млн. лева. Като се има предвид, че в края на юни 2004-а в банковата система са работили 22 264 души, излиза, че за заплати и за социални осигуровки на един служител кредитните институции са харчили средно на месец по 1114 лева. А ако от тях се приспаднат авансово удържаният данък и социалните осигуровки, се получава, че чистото средно възнаграждение на един работещ в банка е около 789 лева. Разбира се, тази цифра е много условна, тъй като в изчислението влизат и възнагражденията на висшия и средния мениджмънт, както и на обикновените служители, които са много различни. Но пък числата показват, че заплатите в банковата система постоянно нарастват, независимо че кредитните институции постоянно разширяват персонала си. Преди година служителите в банковата система са били 20 997, а средният месечен размер на разходите за възнаграждение и социално осигуряване на един служител е бил малко над 976 лева. Като се има предвид, че и данъците са били по-високи, през 2003-а средномесечното чисто възнаграждение на работещ в банка не е надхвърляло 683 лева.Най-големи разходи за възнаграждения и за социални осигуровки на един работещ са направили клонът на Ситибанк в София и Българо-американска кредитна банка. Шефовете на клона буквално са утроили възнагражденията на служителите си. За юни 2004 г. разходите по това перо са били по 3 378 лв. на служител, докато година по-рано сумата е била 1238 лева. БАКБ пък през същия месец е изразходвала средно по 3063 лв. за заплата и социално осигуряване на един свой служител, докато преди година парите за целта са били 1969 лева. С големи разходи за заплати и за социални осигуровки през юни тази година на служителите са БНП-Париба (България) (2875 лв. на човек), Емпорики банк (България) (2818 лв. на човек), клонът на ИНГ Банк (2649 лв. на човек) и клонът на Пиреос банк (2540 лв. на човек). Над 2000 лв. на служител през юни 2004-а са похарчили и клоновете на Зираат Банкасъ, на Алфа Банк и на Национална банка на Гърция. В същата зона са Корпоративна банка, Демирбанк (България) и дори държавната Насърчителна банка, която е похарчила за заплати и социални осигуровки средно по 2 443 лв. на служител. Повечето отнай-големите банки в България дават средни заплати над 1000 лв.като към тези пари се включват и плащанията за осигуровки. Средният размер на възнагражденията например в БУЛБАНК, където работят 2021 души през юни 2004-а е 1456 лв. (тук влизат и социалноосигурителните вноски). В сравнение с шестте месеца на 2003 г. заплатата им се е увеличила с 26 процента. За същия период значително се е покачило и средното възнаграждение в ОББ - от 863 до 1195 лева.Високи средномесечни заплати и осигуровки получават служителите на Първа инвестиционна банка - по 1330 лв., на SG ЕКСПРЕСБАНК - по 1583 лв., както и на Пощенска банка - 1345 лева.Възнагражденията са повишени и в Банка ДСКСлед октомври 2003-а, когато тя бе продадена на унгарската банка OTP (О Ти Пи), средното месечно възнаграждение плюс платените осигуровки на служителите в нея се увеличиха значително. През юни 2004-а разходите за един човек работещ в спестовната институция са били 888 лв. на месец, докато година по-рано те са били 660 лева. С най-ниски възнаграждения са Международна банка за търговия и развитие и Първа източна международна банка. Разходите за заплати и пенсионни осигуровки, плащани от МБТР, са 574 лв. на човек месечно, а средствата, които харчи ПИМБ - са 652 лв. на служител. Съвсем близко до тях е ТЕКСИМБАНК, която през юни е похарчила средно по 692 лв. за заплати и социални осигуровки на хората, които работят в нея. СИБАНК също е в опашката по среден размер на месечните възнаграждения, тъй като през юни 2004 г. за заплати и социални осигуровки тя е похарчила по 716 лв. на служител. Разбира се, заплатите на добрите кадри в тези банки са много по-големи от средното възнаграждение в тях. Най-вероятно обаче тези суми се превеждат на базата на консултантски договори или като заплати за участие в директорски бордове на дружества, които или са длъжници на въпросните банки, или са свързани с техните акционери. Подобна схема на заплащане обаче все повече се превръща в отживелица във финансовокредитната ни система. Банките, които разчитат да задържат добрите си кадри и да привлекат нови компетентни експерти, все повече залагат на модерните системи за стимулиране на служителите си. Силната конкуренция между финансовите институции неминуемо ще продължи да тласка заплатите на работещите в тях нагоре и вероятно само след година средният месечен разход на банките за заплата и социално осигуряване на един техен служител ще надхвърли 1500 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във