Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВИТЕ АКЦИОНЕРИ НА ОТЧЕТ ПРИ БУШ

Ударите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември и последвалите ги информации, че терористът Осама Бин Ладен не само ги е осъществил, но и се е възползвал от тях, за да натрупа камара пари от спекулации на фондовите борси, накараха света да предприеме глобални мерки срещу глобалния тероризъм. На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН прие специална резолюция N1373 за ограничаване финансирането на тероризма. Месец по-късно - на 26 октомври, Конгресът на САЩ одобри внесения от президента Буш Патриотичен закон, който затяга контрола върху финансовите операции в страната. Законът предвижда налагането на драстични санкции за граждани, фирми и банки, през чиито сметки минават средства, за които се подозира, че са свързани с тероризма. Всяко разплащане в страната и в чужбина, което минава през банките, да бъде следено под лупа. Това изисква приетият от Конгреса на САЩ Патриотичен закон. В противен случай банките може да се окажат неприятно сюрпризирани с блокиране на сметки и дори с изземване на средствата по тях. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, всички български банки, които имат кореспондентски сметки в САЩ, трябва да изпратят до своите американски партньори пълна информация за акционерите си, притежаващи 25 и повече процента от капитала им. Изискват се подробни данни и за по-дребните акционери, ако те са свързани лица. Освен това нашите банки трябва да упълномощят специален представител, който да наблюдава сметките им в САЩ. Той е длъжен да дава информация на американските власти, както и да приема от тях всички препоръки и претенции по отношение на кореспондентските сметки. Този представител може да е физическо или юридическо лице, което пребивава в САЩ и има постоянен адрес там.Крайният срок за предаването на информацията и за упълномощаването на представителите е 25 декември, но повечето български банки вече са изпълнили изискването. Представител на Обединена българска банка ще е Атлантик банк в Ню Йорк, която е собственост на Национална банка на Гърция - основен акционер на ОББ. Държавните кредитни институции - БИОХИМ, Банка ДСК и Насърчителна банка са упълномощили Албена Герова - търговския и икономически съветник на българското посолство във Вашингтон. СИБАНК е натоварила с тази задача физическо лице - българин, преподавател в университета в Харвард. РОСЕКСИМБАНК пък се е обърнала за съдействие към нюйоркската дъщерна банка на холандския финансов гигант Ай Би Ен АМРО. Банка България Инвест ползва услугите на американския клон на германската Дрезднербанк. Централна кооперативна банка е наела американската фирма Сити Корпорейшън Систъмс, а ЕВРОБАНК е упълномощила базираното в град Уилмингтън дружество Си Ес Си.Повечето български банки са изпратили и формулярите за своите акционери. Особено внимание американците обръщат на офшорните фирми, а книгите на акционерите на българските банки са пълни с подобни дружества. Основните собственици на големи кредитни институции като Пощенска банка и ХЕБРОСБАНК са базираната в Кипър АЛИКО/Си И Ейч Болкан Холдингс и учредената на о-в Ман Ай.Риджънт Груп, но притежателите на тези фирми поне се знаят. Много по-голям интерес ще представляват офшорките, които притежават дялове в капитала на по-малките български банки - имената на тези акционери могат да бъдат намерени в специалното приложение Данъчният удар срещу офшорните фирми, което в. БАНКЕРЪ публикува в бр. 42 от 2001 година.Американците делят офшорните компании на три групипо два признака: доколко държавата, в която се базират, е склонна да дава информация за тях и дали в нея има силни органи за надзор върху финансовите операции. Като най-съмнителни са определени компаниите на карибските островни държави Ангила, Антигуа и Барбуда, Аруба, Бахама, Британски Вирджински острови, Кайманови острови, Холандски Антили, Свети Китс и Невис, Света Лусиа, Сент Винсент и Гренадин, и Турк и Кайкос. В тази рискова група са още Коста Рика, Панама, Белиз, Кипър, Ливан, остров Мавриций и Сейшелските острови в Атлантическия океан, както и тихоокеанските острови Кук, Науру, Ниуе, Самоа, Вануату и Маршалските острови.Български финансисти, които са запознати както със закона, така и със специалните приложения към него, обръщат внимание на факта, че в списъците с офшорните зони никъде не са посочени US-щатите Делауер, Юта и Уайоминг, които също са с офшорен статут. За сметка на това в черните списъци фигурират държави като Швейцария и Люксембург, които са изключително могъщи във финансово отношение.Интересно ми е какво ще се случи, ако в САЩ бъдат блокирани сметките на Суис Банк Корпорейшън или на Ю Би Ес. Чрез въпросния патриотичен закон американците пак се опитват да решат свои глобални икономически интереси. Та нали точно те измислиха офшорките? И защо в списъците не фигурират техните офшорни зони? Да не говорим каква огромна икономическа информация ще получат американските разузнавателни управления наготово от чуждестранните банки. Но в такава обстановка смее ли някой да се противопостави на изискванията на Патриотичния закон?, заяви пред в. БАНКЕРЪ български финансист, който, по обясними причини, пожела да запази анонимност.Бързата справка с офшорното приложение на в. БАНКЕРЪ сочи, че повечето от офшорките - акционери в българските банки са базирани точно в тези рискови зони. И по тази причина нашите кредитни институции трябва да внимават изключително много, когато извършват операции в САЩ. Патриотичният закон дава изключително широки права на американската администрация да налага санкции.Финансовият министър на САЩ може да блокира сметките за срок от 120 дни, дори да съществуват само подозрения, че операциите чрез кореспондентските сметки в Щатите косвено са свързани с терористични организации или с тяхната дейност.В това отношение вече има практика. Според информация от сайта на американското министерство на финансите, на 14 декември 2001 г. са блокирани сметките на Беневълънс Интернешънъл Фъндейшън Инк. и на Глобал Релийф Фъндейшън Инк.. Двете дружества са включени в черните списъци на министерството, в които фигурират имена на терористи, терористични организации и свързани с тях фирми и банки. Българското правителство също засилва контрола върху финансовите операции, с цел да блокира легализирането на незаконно придобити и свързани с тероризма капитали. В средата на декември Министерският съвет промени правилника за прилагане на Закона срещу изпиране на пари и даде право на Агенцията Бюро за финансово разузнаване да извършва самостоятелни проверки в банките, финансовите къщи, обменните бюра, застрахователните дружества и пенсионните фондове. Досега тези проверки се правеха съвместно с представители на надзорните институции, които следят банките, застрахователните дружества или пенсионните фондове. На 12 декември 2001 г. Министерският съвет прие постановление N277 за изпълнение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за ограничаване финансирането на тероризма. Според това постановление, трябва да се блокират всички сметки, финансови и материални активи и други икономически ресурси на граждани, фирми, банки и застрахователни дружества, които пряко или косвено, умишлено или без умисъл са свързани с дейността на терористични организации и лица, заподозрени в тероризъм.На 19 декември министърът на вътрешните работи Георги Петканов уведоми Народното събрание, че неговото ведомство и Министерството на правосъдието са създали работна група за противодействие на тероризма. Вече е готов и специалният доклад, посветен на мерките за борба с терористите и техните организации.Първият раздел на доклада е посветен на действията за предотвратяване или забрана на финансирането на терористичните актове. В него са описани подробно действащото в момента национално законодателство, мерките за неговото прилагане, новите моменти в работата на съдебните органи в отговор на повишените изисквания за контрол над финансовите операции, както и промените в законодателството, които трябва да бъдат направени. Особено внимание е обърнато на прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари и предвидените в него изменения и допълнения в съответствие с променената международна обстановка, обясни проф. Петканов. Министърът заяви, че правителството е приело специално постановление N39, с което се изпълнява резолюция 1269 на Съвета за сигурност на ООН. В нея се предвижда замразяване на финансовите ресурси, контролирани от групировките на талибаните. В доклада се обръща внимание и на необходимостта от промени в Наказателния кодекс, в който трябва да има специални текстове за тероризма и за криминализиране на финансирането му. Ще бъде изготвен специален доклад, в който ще бъде предложен механизъм за замразяване на финансови активи на лицата, които финансират терористични актове, включително и отнемане на собствеността, когато тя е придобита чрез тероризъм или се използва с такива цели, каза Георги Петканов.Ще бъде променено и банковото законодателство. Правителството пое ангажимент пред мисията на МВФ да измени нормативните документи така, че БНБ да получи възможност да идентифицира собствениците на офшорните фирми, които са акционери в български кредитни институции. Твърди се, че се обмисля и ограничаване на офшорното участие в капитала на нашите банки. Според някои финансисти, в Закона за банките може да бъдат вкарани текстове, забраняващи на офшорни фирми и свързани с тях лица да държат общо повече от 30% от акциите на една кредитна институция. А нищо чудно, ако в старанието си да бъдат в крак с международните изисквания управляващите въведат подобно ограничение и за фирмите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във