Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банковият сектор сменя физиономията си

S 250 6d397665 ca04 470a 814e 540d28e1c1a8
S 250 f3c4b4e0 4f22 45ba ac7f 2a4dc33f9d5a
S 250 ef903ec0 d2d1 4df8 a7b2 62abd8fb7a14
S 250 6de6b02c 5d82 455e aa53 8b5d5dab4bae

През последните две години банковата система в България постепенно, но видимо променя облика си във всяко отношение. Финансовата криза в ЕС въведе нови регулаторни правила, които  бяха наложени без уговорки у нас след приключилия през 2016-а преглед на качеството на активите на банките. Става дума за изискванията за капитал, за оценка на риска и за провизиране, които бяха въведени с европейския регламент 575, с Международния сандарт за финансова отчетност 9 и с препоръките на ЕЦБ и на Европейския банков орган за необслужваните кредити. Тези правила тепърва ще се отразяват върху бизнес практиките на българските кредитни институции. А техните клиенти все по чувствително ще усещат на гърба си ефектите им.

Дигитализацията също води до съществени промени в начините, по които банките работят у нас. От една страна, те са двигателят на създаването на нови иновативни продукти. От друга -  чрез тях банките правят опит да намалят  някои от традиционните си разходи за инкасови услуги, за транзакции и за клоновата си  мрежа.

Това, което е най-видимо за обществото и получава най-бърз и широк отзвук, са промените в собствеността.

Вече има няколко знакови сделки в тази насока, които водят или само до придобиване на вече съществуващи банки от нови акционери, или до придобиване с поглъщане. Най-голямата сделка в тази сфера безспорно бе

 

покупката на ОББ от белгийската "Кей Би Си Банк"

 

и последващата консолидация със СИБАНК. В началото на 2017-а приключи операцията, според която белгийците купиха от Национална банка на Гърция  българската й дъщерна кредитна институция ОББ. След което започна дълъг процес по консолидация и интеграция на ОББ с другата нейна кредитна институции у нас - СИБАНК. Юридическият процес по сливането продължава вече повече от година, което показва колко тежка е една подобна процедура. Още по-сложен е процесът по техническото и административно обединение на двете институции, който според някои  очаквания ще може да се смята за приключен едва в края на 2018-а. Казано по друг начин, приключването на една такава процедура - от обявяването на сделката до осъществяването на консолидационния процес отнема две и половина до три години. А дали операцията е успешна ще  проличи  едва година след приключване на консолидацията.

Друга сделка, макар и не от мащаба на тази за ОББ, но с много по-голяма обществена натовареност, бе обявена в края на 2017-а. Става дума за

 

покупката на Общинска банка от фирмата  "Новито Оротюнитис"

 

Предизвикателството в цялата тази операция е, че всъщност не е ясно кой ще е собственикът, който ще управлява и кой ще  контролира банката. Вярно е, че формално това е  споменатият лихтенщайнският фонд "Новито Опортюнитис". От съобщението на БНБ, с което  разрешава на фонда да придобия 67.65% от капитала на Общинска банка, обаче става ясно, че това ще бъде направено с пари на българската фирма "Инса Ойл", владение  на бизнесмена Георги Самуилов. БНБ обаче изрично обръща внимание на факта, че "Инса Ойл" притежава акции без право на глас на "Новито Опортюнитис". С тяхното закупуване "Инса Ойл" е предоставила на лихтенщайнския фонд паричния ресурс - около 46 млн. лв., с които фондът  предлага да плати на Столичния общински съвет за 67.65% от капитала на Общинска банка. Пак в съобщението на БНБ изрично се посочва, че едно евентуално преобразуване на акциите без право на глас в акции с право на глас - каквато правна възможност съществува,  ще означава косвено придобиване на Общинска банка и подлежи на допълнително надзорно одобрение. Обяснено  накратко: при сегашните условия сделката за Общинска банка не може да се смята за затворена. Кога, как и дали това изобщо ще стане  предстои да се види тепърва.  На всичко отгоре няма как да знаем дали самата "Инса Ойл" е платила на "Новито Опортюнитис" за акциите й без право на глас със собствени средства, или това са пари на други хора, които ползват "Инса Ойл" да фондира за тях. (Фондиране е терминът, който финансистите използват, когато една фирма купува дадено дружество с чужди пари и след време я прехвърля на лицата, предоставили й средствата за тази операция.) Така или иначе, около сделката за Общинска банка има доста въпросителни, които вероятно ще се изяснят в близките една-две години.

Вече трета година се точи и

 

продажбата на Търговска банка "Виктория"

 

Тя е собственост на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка и продажбата й е потенциален източник на значителни приходи - около 100 млн. лв., които ще попълнят  масата на несъстоятелността на КТБ. Синдиците на КТБ, които водят процедурата, се спряха на двама потенциални купувачи - Българо-американска кредитна банка на Цветелина Бориславова и ИНВЕСТБАНК на Петя Славова. За да не се повтори историята от 2016-а, когато БНБ отказа на първия определен от синдиците на КТБ потенциален купувач -  "Търговска банка Д", да придобие ТБ "Виктория", сега синдиците са поискали от Банковия надзор предварително одобрение и за двамата кандидати -  БАКБ и ИНВЕСТБАНК. По неофициална информация обаче БНБ, след като е разгледала документите на БАКБ и на ИНВЕСТБАНК, е върнала топката в полето на синдиците, като е заявила, че окончателно ще се произнесе едва когато те определят крайния кандидат, на който са склонни да продадат ТБ "Виктория". По предварителни данни финалът на цялата тази продължителна сага се очаква да настъпи през февруари 2018-а. Важно е да се подчертае, че едно от важните условия пред кандидат-купувачите в тази сделка е - след като придобият ТБ "Виктория", да я погълнат. С други думи, и тук както при сделката за ОББ, става дума освен за покупка също и за консолидация. Разбира се, обемите на сделката са много по-малки от тези при ОББ и СИБАНК, но общественото внимание към покупко-продажбата на ТБ "Виктория" е също толкова силно, ако не е и по-голямо.

С големи очаквания е натоварена и

 

рекапитализацията на Първа инвестиционна банка

 

Ще припомним, че през 2016-а прегледът на качеството на активите приключи с препоръки към няколко банки. Към ПИБ една от препоръки бе да привлече  чуждестранни инвеститори за увеличението на капитала си. Във връзка с това през 2016-а общото събрание на банката даде право на управителния й съвет при необходимост през следващите пет години да емитира дългови инструменти, в това число и подчинен срочен дълг с общ размер до 2 млрд. лева. През април 2017-а ръководството на банката пусна следното съобщение: "Първа инвестиционна банка разглежда стратегически възможности, които могат да включват: стратегически партньорства и/или консолидации; привличане на нови ключови инвеститори; емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката. Във връзка с това ПИБ е ангажирала Citigroup Global Markets Limited в качеството им на финансов съветник." В края на годината Общото събрание на акционерите на банката решиха  да увеличат  акционерния й капитал от 110 млн. на 200 млн. лв., което се възприе като ясен знак, че се подготвя привличането на чуждестраннии инвеститори. Всички тези решения  се разглеждат в контекста на създаване на условия на изпълнението на препоръките на БНБ чрез прилагането на разнообразни финансови механизми.

Във финансовите среди се знае, че

 

няколко чуждестранни инвестиционни фонда

 

са проявили интерес към придобиването на акционерен дял в ПИБ. Направени са и т. нар. дю дилиджънси -  пълни проверки на финансовото и правно състояние на банката. Въпросната стъпка се предприема  от кандидатите, когато те наистина имат сериозен интерес. Тук въпросът е дали инвеститорите ще участват само в увеличението на капитала от 110 млн. на 210 млн. лв., или ще водят преговори да придобият част или всички  акции на сегашните мажоритарни собственици на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които притежават по 42.5% от капитала й (останалите 15% от акциите са свободно търгуеми на Българска фондова борса). Явно отговорът на тези въпроси зависи от изхода на преговорите между инвеститорите и сегашните мажоритарни собственици, които се водят с посредничеството на Citigroup Global Markets Limited. Факт е обаче, че до края на 2018-а трябва да има яснота по това кой ще е мажоритарен собственик на ПИБ, защото този въпрос под една или друга форма постоянно поставят  в докладите си за България и ЕК, и  МВФ, и Световната банка.

През 2018-а се очаква и

 

развръзката около собствеността на "Банка Пиреос България".

 

Неин едноличен акционер в момента е гръцката "Пиреос Банк", която обаче в хода на финансовата криза в южната ни съседка получи сериозна държавна помощ от Гръцкия фонд за финансова стабилност за своята рекапитализация. Едно от условията на тази помощ бе гръцката банка да продаде дъщерните си банки в чужбина, за да разтовари капитала си от тези акционерни участия и да получи достатъчно средства, за да осигури своята ликвидност и след време да възстанови получените от държавния фонд средства.

През лятото на 2017-а електронното издание на гръцкия вестник "Катемирини" разпространи изявление на главния изпълнителен директор на институцията Христос Мегалу, според който "Пиреос Банк" се разделя с бизнеса си на Балканите, който включва и едноименната банка в България. Според Мегалу решението засяга както дъщерната банка в България, така и тези в Румъния, Сърбия и Албания. Шефът на гръцката банка заяви, че крайният срок, даден на "Пиреос Банк" да продаде активите си на чуждестранните пазари, изтича през 2020-а, но според някои експерти натискът това да стане до края на 2018-а е много сериозен. До момента "Пиреос Банк" е във финалната фаза на приключване на сделките по продажба на банките си в Събрия и Румъния. Що се отнася до България, за момента няма информация относно действията на Гърция по отношение на дъщерната й банка у нас. Неофициално във финансовите среди се коментира, че се водят разговори както с инвестиционни фондове, така и с инвеститори, които вече имат сериозно присъствие в българския банков сектор. Каквото и да се каже повече в този случай, преди да има официално изявление на ръководството на "Пиреос Банк" по въпроса, всичко си остава в сферата на спекулациите. 

Друго обаче е важно. Резултатите от преговорите по отношение и на ПИБ, и на "Банка Пиреос България" до голяма степен ще покажат дали стратегически инвеститори от Западна Европа (под стратегически инвеститори разбираме банки) проявяват интерес към нашия пазар или в наддаването са готови да се включат само инвестиционни фондове. Отговорът на този въпрос до голяма степен ще е показател за състоянието и перспективите не само на българския банков пазар, но и на цялата икономика на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във