Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВИЯТ СЕКТОР СМЕНИ ЛИДЕРА СИ

Трудно ще се намерят юзди, които да удържат бясната кредитна експанзия на банките. Независимо от предупрежденията на МВФ и на поредицата от мерки на БНБ за ограничаване на ръста в отпускането на заеми, гражданите и фирмите кандидатстват за кредити, сякаш утре ще настъпи свършекът на света. И колкото и чудно да звучи, голяма част от тях са одобрявани за заемополучатели. За първите три месеца на 2004-а общият размер на отпуснатите кредити нарасна с близо 900 млн. лв. - от 9 млрд. на 9.9 млрд. лева. Като само през април този ръст е още 400 млн. лв., сочи статистиката на БНБ. Според мениджърите на някои от големите банки, той не е резултат от някакви мащабни рекламни кампании, а следствие от уплахата на гражданите, че след въвеждането на ограничителните мерки от страна на БНБ достъпът до заеми ще стане по-труден.Предполагам, че много хора, които са планирали да вземат кредити през лятото или есента, са побързали да направят това още в края на зимата от страх, че по-късно през годината няма да ги получат, коментира за в. БАНКЕРЪ председателят на УС на БУЛБАНК Левон Хампарцумян.Главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев също смята, че увеличаването на обема на отпуснатите заеми не се дължи на някакви специални мерки, предприети от банките.В ОББ не сме променили с нищо методиката при вземане на решения за предоставяне на кредити. Ако клиентът отговаря на условията, получава исканото финансиране. При нас общият размер на отпуснатите заеми расте с по 30-40 млн. лв. месечно и ние приемаме това за естествен процес, заяви Вътев.Е, разбира се, няма нищо по-естествено от това банките да кредитират, след като заемите останаха почти единственият финансов инструмент, който може да им осигури добри печалби. Според данни на БНБ за първите три месеца на 2004 г. общият размер на приходите в банковия сектор е около 424 млн. лв., като постъпленията само от предоставените заеми са 270 млн. лева. При това до момента заемите все още са 53% от всички банкови активи, чийто общ размер е над 18.8 млрд. лева. Но на тази половина от активите в много голяма степен се дължи печалбата на финансовокредитната система, която за първите три месеца на 2004-а е 114.2 млн. лева. Тримесечните резултати обрисуват една розова картина в банковия сектор. Но това изглежда така само на пръв поглед. Анализаторите в БНБ са сериозно притеснениче надпреварата за заемане на по-голям дял в кредитирането създава опасности за здравето на финансовата ни система. Сред експертите в Централната банка се коментира, че ако се появят проблеми при обслужването на 10% от заемите, които в момента се погасяват редовно, много банки ще закъсат.Молим се само да не се получи някакъв срив в икономиката, който да повлияе негативно върху платежоспособността на гражданите и фирмите. Защото, ако това, не дай си Боже, стане и част от заемите спрат да се обслужват, капиталовата адекватност на някои банки ще падне под минималните 12%, каза пред репортер на БАНКЕРЪ експерт от БНБ, който пожела името му да не се споменава. Той заяви, че БНБ няма право да оповестява данни за капиталовата адекватност на отделни банки, но според него при десетина институции този показател е много близо до минимума. Именно за да накара банките да контролират по-строго редовното погасяване на заемите и да анализират платежоспособността на своите клиенти, още в началото на годината БНБ въведе редица ограничения. От 120 на 90 дни бе намален срокът, през който, ако един заем не се изплаща, трябва да бъде класифициран като загуба и да бъде покрит изцяло с провизии, които се вземат от положителния финансов резултат на банките. Бе забранено собственият капитал на кредитните институции да се увеличава с текущата печалба. Тези мерки обаче не стреснаха банките. И по-голямата част от тях продължиха да предоставят заеми с все по-голяма стръв. Факт е, че според класацията, която в. БАНКЕРЪ изготвя на всеки три месеца от 1999 г. насам, за първото тримесечие на 2004-а в групата на най-добрите банкивлизат институции, водещи агресивна кредитна политика. Това са Банка ДСК, ОББ, SG ЕКСПРЕСБАНК и Райфайзенбанк (България). Тук трябва да припомним, че банките са оценявани по пет показателя - размер на балансовото число, на собствения капитал, печалба, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. В елитната група попадат само кредитни институции, които заемат някое от първите десет места и по петте показателя.Банка ДСКбере плодовете на активната си кредитна политика, която провежда от 1999 насам. Тя е втора по размер на активите, които в края на март са 2.57 млрд. лева. Печалбата й е 20 млн. лв. и по този показател за пръв път от много години насам измества БУЛБАНК от първото място. Добрият финансов резултат се дължи предимно на приходите от отпуснатите заеми. Общият размер на кредитите, раздадени от Банка ДСК, е 1.37 млрд. лв., като за три месеца се е увеличил с около 150 млн. лева. Собственият й капитал е 327.8 млн. лв., възвръщаемостта му е 9.11%, а тази на активите - 0.78 процента.Независимо от добрите резултати за първите три месеца на 2004-а, председателстваният от Красимир Ангарски мениджърски екип на банката все още е далеч от целите, които бяха поставени пред него от шефовете на унгарската ОТР. (През октомври 2003-а тя плати 311 млн. евро за 100% от акциите на спестовната институция.) А те са: до края на 2008-а балансовото й число да достигне 2.5 млрд. евро (сегашното е около два пъти по-малко), възвръщаемостта на собствения й капитал да достигна 28% (в края на 2003-а тя бе 18%), а печалбата да е 100 млн. евро (за 2003-а тя бе над четири пъти по-малко). Освен това след четири години и половина Банка ДСК трябва да контролира между 8 и 10% от пазара на фирмени кредити, а в момента тя е овладяла едва 4% от него. Единственият показател, който шефовете на спестовната институция са изпълнили, е тя да контролира минимум 44% от пазара на заеми за гражданите. Но удържането на тази позиция няма да е лесна задача, тъй като големите конкуренти на Банка ДСК също се активизираха на този пазар. През март 2003-а банката е контролирала близо 66% от всички потребителски кредити, докато година по късно - само 48 процента.Голям дял от пазара на заеми за граждани отхапаОБББлагодарение на активната политика, водена от мениджърите на банката Стилиян Вътев, Радка Тончева и Христос Кацанис, за първите три месеца на 2004 г. общия обем на отпуснатите потребителски кредити нарасна със 128% - от 111.9 млн. на 254.8 млн. лева. Така ОББ контролира 13.3% от този пазар. От началото на 2004-а до края на март обемът на отпуснатите от банката жилищни заеми бе увеличен близо три пъти - от 35.3 млн. на 102.5 млн. лв., а този на фирмените кредити нарасна с 20% - от 592.6 млн. на 742.8 млн. лева.В края на март банката се нарежда на трето място по балансово число, чийто размер е 1.86 млрд. лв., по собствен капитал - 278.2 млн. лв., и по печалба - 16.9 млн. лева. Възвръщаемостта на собствения й капитал е близо 6.1%, а на активите - 0.91 процента.Потребителските кредити са в основата на успеха наSG ЕКСПРЕСБАНКТя е една от малкото банки в страната, която е разпределила портфейла си между потребителски и фирмени заеми почти поравно. През първите три месеца на 2004-а потребителските заеми за граждани са нараснали с 63% - от 110.6 млн. на 179.1 млн. лева. Докато общият обем на фирмените почти не е мръднал от равнището си в началото на годината, когато е бил 204.6 млн. лв., а три месеца по-късно е 207.5 млн. лева. По всичко личи, че шефовете на банката Санди Жилио, Габриел Шонолцер и Красимир Жилов и през 2004-а ще продължат да залагат на развитието на банкирането на дребно. Именно на тази политика се дължат сегашните добри финансови показатели на кредитната институция. В края на март 2004 г. тя се нарежда на осмо място по балансово число (677.3 млн. лв.), а по размер на собствения капитал (100.3 млн. лв.) и на печалбата (5.4 млн. лв.) - на шесто място.Възвръщаемостта на собствения капитал на банката е 5.38%, а на активите - 0.8 процента.Райфайзенбанк (България)за пръв път от изготвянето на класацията на в. БАНКЕРЪ пробива в групата на най-добрите. Сега мениджърите й трябва да докажат, че заслужават мястото си в нея, като отстоят завоюваните позиции. А това няма да е лесно, тъй като банката е изключително чувствителна към евентуални сривове в икономиката ни. Причината е, че 76% от активите й са инвестирани в кредити, чийто размер в края на март 2004-а е 724.4 млн. лева. От тях заемите, предоставени на фирми, са 94% (679.6 млн. лева). За такъв случай мениджърите казват, че банката стои на един крак. Вярно е и друго, че кредитната институция се обляга на здравия гръб на своя собственик - могъщата австрийска Райфайзен Централ Банк. За момента обаче австрийските собственици на Райфайзенбанк (България) нямат основание за недоволство от нейния мениджмънт. Банката се развива изключително агресивно на българския пазар, а според някои бизнесмени дори проявява хищнически маниери по отношение на привличането на клиенти. В края на март 2004 г. балансовото й число е 925.1 млн. лв., собственият й капитал е 82.9 млн. лв., а печалбата - 6.3 млн. лева. Възвръщаемостта на собствения капитал на банката е 7.56%, а на активите - 0.68 процента.Голямата изненада за първите три месеца на 2004-а е, чеБУЛБАНКза пръв път, откакто в. БАНКЕРЪ изготвя класацията си, не попада в групата на най-добрите кредитни институции. И причините за това отново са... кредитите. Не защото БУЛБАНК има някакъв проблем с тях - напротив, според експерти от БНБ, тя има пренебрежимо малък процент просрочени заеми. Като обем отпуснатите от нея кредити не са никак малко. В края на март 2004-а те са над 889.9 млн. лв. и по този признак кредитната институция се нарежда на трето място на българския пазар. Но те формират едва 29% от активите й, които са над 3 млрд. лева. Въпреки това, именно тези активи са донесли най-големи приходи на банката за първите три месеца на година - 21 млн. лева. Логично е, че след като доходите от останалите й инвестиции - в междубанкови депозити, в ценни книжа и от сделки с валута, не са големи, печалбата на банката ще намалее. Особено като се има предвид, че тя вече не разполага със скрити резерви от провизии върху валутни активи, които да прехвърля (терминът е реинтегрира) в положителния си финансов резултат и по този начин да увеличава текущата си печалба. Факт е, че в края на март 2004-а тя е едва 18.5 млн. лв. - 2.7 пъти по-малко, отколкото година по-рано.БУЛБАНК обаче е една от малкото кредитни институции у нас, която разполага с огромен финансов потенциал за експанзия на пазара за заеми. Според финансови експерти, тя е в състояние да отпусне нови кредити с общ размер до 2 млрд. лева. Не за друго, а тъй като разполага с изключително много средства по депозити в други кредитни институции и със собствен капитал от 577.8 млн. лв., който й позволява да предоставя на едно дружество заеми до 144.5 млн. лв. - възможност, с която още дълго време няма да разполага нито една банка в България.Резултатите на финансовокредитната система в страната за първите три месеца на 2004 г. потвърждават, че кредитирането е най-важният източник на приходи за банките. И по тази причина обемът на отпусканите кредити няма да намалее, каквито и мерки да се предприемат за това. Още повече че не се забелязват никакви индикации търсенето на заеми от страна на гражданите и фирмите да е намаляло. Впечатляващо е, че докато до 1999 г. проблемът бе, че банките не отпускат достатъчно заеми, сега той пък се появява заради прекалено агресивната им кредитна политика. Въпросът е дали банковите шефове са в състояние да управляват достатъчно умело кредитния и ликвидния риск и да преодолеят една евентуална криза в производствения сектор на българската икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във