Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банковият сектор се преформатира

В традиционното си слово по случай Празника на банкера през декември гуверньорът на БНБ Димитър Радев предрече, че 2018 г. ще бъде наситена с преструктурирания и консолидации на банки.

Освен случилата се през миналата година

покупка на ОББ от белгийската "Кей Би Си Банк"

последва и консолидация с българската дъщерна структура на белгийците у нас - СИБАНК. Юридическият процес по сливането на ОББ (до 2017 г., собственост на гръцката Национална банка продължава вече близо година, което показва колко тежка е една подобна процедура. Още по-сложен е процесът по техническото и административно обединение на двете институции, който според някои  очаквания ще може да се смята за приключен едва в края на 2018-а.

Като цяло приключването на една такава сделка - от обявяването й до осъществяването на консолидационния процес отнема две и половина до три години. А дали операцията е успешна ще проличи  след още една година.

Друга сделка, макар и не от мащаба на тази за ОББ, но с много по-голяма обществена натовареност, бе обявена в края на 2017-а. Става дума за

 

покупката на Общинска банка от фирмата  "Новито Опортюнитис"

 

Споменатият лихтенщайнски фонд "Новито Опортюнитис" получи разрешение от БНБ да придобие 67.65% от капитала на Общинска банка. От съобщението на Централната банка обаче става ясно, че парите за сделката идват от българската фирма "Инса Ойл", владение  на бизнесмена Георги Самуилов. Но изрично е подчертано, че "Инса Ойл" притежава акции без право на глас от капитала на "Новито Опортюнитис". Тяхното придобиване е с цел "Инса Ойл" да прехвърли сумата от около 46 млн. лв. на лихтенщайнския фонд. С тях кандидат-купувачът на банката плаща на Столичния общински съвет за неговия дял от 67.65% в банката.

Отново от съобщението на БНБ става ясно, че едно евентуално преобразуване на книжата без право на глас в "Новито Опортюнитис" в акции с право на глас - каквато правна възможност съществува,  ще означава косвено придобиване на Общинска банка. Така че ако това се случи, лихтенщайнският фонд ще трябва да поиска допълнително одобрение от надзора на БНБ. 

Сделката за Общинска банка ще се смята за затворена, когато стане ясно кой е истинският купувач.

На всичко отгоре няма как да сме сигурни, че самата "Инса Ойл" е платила за акциите си без право на глас в "Новито Опортюнитис" със собствени средства, или това са заемни пари. Така или иначе, около сделката за Общинска банка има доста въпросителни.

Вече трета година се точи и

 

продажбата на Търговска банка "Виктория"

 

Тя е собственост на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка и продажбата й е потенциален източник на значителни приходи - около 100 млн. лв., които ще попълнят  масата на несъстоятелността на фалиралата банка. Синдиците на КТБ, които водят процедурата, се спряха на двама потенциални купувачи – „Българо-американска кредитна банка“ на Цветелина Бориславова и ИНВЕСТБАНК на Петя Славова. За да не се повтори историята от март 2017-а, когато БНБ отказа на първия избран потенциален купувач - "Търговска банка Д", да придобие ТБ "Виктория", сега синдиците са поискали от Банковия надзор предварително одобрение и за двамата кандидати -  БАКБ и ИНВЕСТБАНК.

По неофициална информация обаче Централната банка, след като е разгледала документите им, е върнала топката в полето на синдиците, заявявайки, че ще се произнесе окончателно едва когато те определят крайния купувач, на който са склонни да продадат ТБ "Виктория". По предварителни данни финалът на цялата тази продължителна сага се очаква да настъпи през февруари 2018-а.

Едно от важните условия пред инвеститорите в тази сделка е: след като придобият ТБ "Виктория", да я погълнат. И тук, както при сделката за ОББ, става дума освен за покупка, също и за консолидация. Разбира се, обемите на сделката са много по-малки от тези при ОББ и СИБАНК, но общественото внимание към покупко-продажбата на ТБ "Виктория" е също толкова силно, дори повече.

С големи очаквания е натоварена и

 

рекапитализацията на Първа инвестиционна банка

 

Ще припомним, че през 2016-а прегледът на качеството на активите приключи с препоръки към няколко кредитни институции. Една от тях бе ПИБ да привлече чуждестранни инвеститори за увеличението на капитала си.

Във връзка с това през 2016-а общото събрание на акционерите на банката даде право на управителния й съвет - при необходимост, да емитира дългови инструменти през следващите пет години, в това число и подчинен срочен дълг с общ размер до 2 млрд. лева.

През април миналата година ръководството на банката пусна следното съобщение: "Първа инвестиционна банка разглежда стратегически възможности, които могат да включват: стратегически партньорства и/или консолидации; привличане на нови ключови инвеститори; емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката. Във връзка с това ПИБ е ангажирала Citigroup Global Markets Limited в качеството им на финансов съветник."

В края на 2017 г. общото събрание на акционерите на банката реши да се увеличи акционерния й капитал от 110 млн. на 210 млн. лв., което се възприе като ясен знак, че се подготвя привличането на чуждестранни инвеститори. Всички тези решения се разглеждат в контекста на създаване на условия за изпълнението на препоръките на БНБ чрез прилагането на разнообразни финансови механизми.

Във финансовите среди се коментира, че

 

няколко чуждестранни инвестиционни фонда

 

са проявили интерес към придобиването на акционерен дял в Първа инвестиционна банка. Направени са и т. нар. дю дилиджънси - пълни проверки на финансовото и правно състояние на банката. Въпросната стъпка се предприема  от кандидатите, когато те наистина имат сериозен интерес. Тук въпросът е дали инвеститорите ще участват само в увеличението на капитала от 110 млн. на 210 млн. лв., или ще водят преговори да придобият част или всички  акции на сегашните мажоритарни собственици на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които притежават по 42.5% от капитала й (останалите 15% от книжата са свободно търгуеми на "БФБ-София").

Изходът на преговорите, които се водят с посредничеството на Citigroup Global Markets Limited ще даде отговор на тези въпроси. Факт е обаче, че до края на 2018-а трябва да има яснота кой ще е мажоритарен собственик на ПИБ, защото този въпрос под една или друга форма постоянно поставят  в докладите си за България и Европйската комисия, и  МВФ, и Световната банка.

През 2018-а се очаква и

развръзката около собствеността на "Банка Пиреос България"

 

Неин едноличен акционер в момента е гръцката "Пиреос Банк", която обаче в хода на финансовата криза в южната ни съседка получи сериозна държавна помощ, за да се рекапитализира от Гръцкия фонд за финансова стабилност. Едно от условията за това беше кредитната институция да продаде дъщерните си банки в чужбина и така да си осигури необходимата ликвидност. След време тя трябва да възстанови получените от държавния фонд средства.

През лятото на 2017-а електронното издание на гръцкия вестник "Катемирини" разпространи изявление на главния изпълнителен директор на институцията Христос Мегалу, според който "Пиреос Банк" се разделя с бизнеса си на Балканите, който включва и едноименната банка в България. Според Мегалу решението засяга и дъщерните банки в Румъния, Сърбия и Албания. Шефът на гръцката банка заяви, че крайният срок, даден на "Пиреос Банк", за да продаде активите си на чуждестранните пазари, изтича през 2020-а, но според някои експерти натискът е това да стане до края на 2018-а. До момента гръцката банка е във финалната фаза на приключване на сделките по продажба на банките си в Сърбия и Румъния. Информация за действията на гръцката централа по отношение на дъщерната й банка у нас все още няма. Неофициално във финансовите среди се коментира, че се водят разговори както с инвестиционни фондове, така и с инвеститори, които вече имат сериозно присъствие в българския банков сектор. Но преди да има официално изявление от ръководството на "Пиреос Банк" по въпроса, всички коментари остават в сферата на спекулациите. 

Банковата система в България

през последните две години видимо променя облика си. Процесът обаче започна още след финансовата криза в ЕС, заради която бяха въведени нови регулаторни правила. Те  бяха наложени без уговорки у нас след приключилия през 2016-а преглед на качеството на активите на банките.

Става дума за изискванията за капитал, за оценка на риска и за провизиране, които бяха въведени с европейския регламент 575, с Международния стандарт за финансова отчетност 9 и с препоръките на ЕЦБ и на Европейския банков орган за необслужваните кредити. Тези правила тепърва ще се отразяват върху бизнес практиките на българските кредитни институции. А техните клиенти ще усещат все по- отчетливо ефектите им.

Дигитализацията също води до съществени промени в начините, по които банките работят у нас. От една страна, те са двигателят на създаването на нови иновативни продукти. От друга -  чрез тях банките правят опит да намалят  някои от традиционните си разходи за инкасови услуги, за транзакции и за клоновата си  мрежа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във