Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВИЯТ СЕКТОР Е ПРЕДПОЧИТАН ОТ ГРЪЦКИТЕ ИНВЕСТИТОРИ

Димитриос Зомас, първи икономически и търговски съветник в Посолството на Гърция в България, пред в. БАНКЕРЪД-р Димитриос Зомас e Първи съветник по икономическите и търговските въпроси в Посолството на Гърция в София. Роден е през 1958 г. в Атина. Получава висше образование по политически и икономически науки в Атинския университет. Продължава със следдипломна квалификация и докторантура по международни икономически отношения в Париж. Дипломат е от кариерата - предишните му постове в дипломатическите представителства на Гърция са в Париж, Женева - в Световната търговска организация (СТО) и в Дамаск. Женен е, има две деца. Г-н Зомас, Гърция е на трето място по преки чуждестранни инвестиции в България през 2004 г. - с 685.4 млн. евро, докато през 2001 г. е била на първа позиция. В кои стопански сфери са насочени интересите на гръцките инвеститори? - Българо-гръцките икономически отношения наистина достигнаха високо ниво на развитие в периода 2000-2004 година. По размер на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България Гърция всъщност се нарежда на второ място, тъй като през февруари 2005 г. бе променена методологията за изчисляване на внесения капитал. Преди това моята страна заемаше първо място. Според данни от Българска народна банка, общата стойност на гръцките инвестиции през последните дванадесет години (1992 - 2004 г.) възлиза на 1.04 млрд. щ. долара. По-голямата част от тях бяха направени през последните две години (2002 - 2004 г.) - период, през който бяха започнати и осъществени някои от най-големите приватизационни проекти. Гръцките капитали са насочени приоритетно в производството, в сферите на търговията и услугите. Най-големи са гръцките инвестиции в телекомуникациите, банковото дело, стоманодобивната и стъкларската промишленост, хранително-вкусовата и текстилната индустрия, в туризма, търговията и услугите за бизнеса.Перспективите за 2005 г. зависят, от една страна, от общите тенденции в развитието на преките чуждестранни инвестиции в България, които пък са свързани с икономическата ситуация и успешното осъществяване на приватизационната програма в България, а, от друга - пряко от плановете на големите гръцки групировки. Цифрите засега са доста окуражаващи, но трябва да бъдат потвърдени. Предстояща инвестиция е изграждането на 285 км петролопровод Бургас-Александрополис на стойност 700 млн. евро. Правителствата на Русия, България и Гърция няма да го финансират, това ще сторят заинтересовани компании, като гръцката Хеленик Петролеум и други. Ще заработи ли петролопроводът през 2008 г., както бе планирано?- Когато говорим за нефтопровода Бургас-Александрополис, трябва да правим разлика между правителственото участие в него и това на частния бизнес. Правителствените ангажименти в трите части на проекта бяха поети с подписването на Меморандум за политическо сътрудничество на 12 април 2005 г. в София. Частният бизнес също осъществи през май в София среща между членовете на Тристранната работна група, съставена от експерти по подготовката на проекта от Русия, Гърция и България и Групата на компаниите, заявили желание да участват в изграждането на петролопровода. Очакваме резултатите от тяхната работа, както и осъществяването на проекта да започне до края на 2005 година.Проявяват ли интерес гръцките капитали към закупуването на други български банки?- Както вече казах, банковият сектор е един от предпочитаните за гръцките инвестиции. Всъщност гръцкият банков капитал контролира около 20% от общите активи на българската банкова система. Поне пет гръцки банки са инвеститори в страната, като мрежата им в България включва над 330 банкови клона. Отговорът на въпроса дали ще има новодошли, зависи най-напред от решенията на БНБ и, на второ място - от гръцкия банков пазар. Една древногръцка поговорка гласи, че през граници, през които преминават стоки, не преминават армии. Как се развива гръцко-българският стокообмен и какви са отрасловите характеристики на търговския поток?- Обемът на търговията между България и Гърция се увеличава постоянно и през 2004 г. достигна 1.24 млрд. евро според Националната статистическа агенция на Гърция. Гръцкият експорт възлиза на 777.3 млн. евро, а българският - на 461.8 млн. евро. Не може да се говори за основни категории продукти, тъй като Гърция изнася около 800 вида стоки, а България - 550. Това означава, че буквално всички произвеждани в двете съседни държави стоки се движат от Гърция към България и обратно. Гърция изнася предимно текстилни стоки, смазочни масла, пластмаси, стоманени, стоманени и алуминиеви продукти и много други, а внася приоритетно стоманени изделия (различни от тези, които изнася), енергия, дървен материал и др. Назряло е времето, според мен, да говорим за степени на търговска интеграция между двете страни вместо за основни сектори. Съвсем логично двете страни достигнаха много висока степен на търговска интеграция, подкрепяна от увеличаващия се обем гръцки инвестиции в България.По Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Гърция Европейският съюз отпусна помощ от 20 млн. евро за изграждане на трансгранични проекти, включително за малки и средни предприятия, като крайният срок за усвояването на парите е 30 ноември 2005 година. Ще успеем ли да усвоим навреме тези европари?- Перспективата за членството на България в ЕС и развитието на компаниите в страната са силен стимул за ятрансграничното сътрудничество. Европейските фондове също са източник на много полезна финансова подкрепа. Но трябва да разберем, че еврофинансирането има своите специфични правила, които трябва да уважаваме и с които трябва да се съобразяваме. Налага се да ускорим степента на усвояване на средствата, за да се възползваме от европейското финансиране и да не молим непрекъснато за удължаване на сроковете. Условията на интернационализация и оскъдните средства, с които разполагаме, ни задължават да умножим усилията си, за да използваме успешно парите, отпуснати на нашите страни и фирми.В крайграничните райони бяха създадени множество смесени българо-гръцки дружества, включително шивашки работилници, които се прочуха с лошите условия на труд и заплащане. Предприе ли гръцкото посолство в София мерки, за да се подобри имиджът на гръцките работодатели в България? - Стотици гръцки компании предлагат хиляди работни места в България. Примерът, който давате, е доста преувеличен. Някои спорадични случаи не дават основна характеристика на компаниите от един или друг бранш. Освен това подобряването на работните отношения в гръцките компании, опериращи в България, е постоянна грижа на нашето посолство. В последно време не са ни уведомявали за такива случаи.Българските икономически емигранти в Гърция настояваха за признаване на трудовия им стаж, както и за здравното им осигуряване. Какво се прави на междуправителствено равнище, за да бъдат решени проблемите им?- Що се отнася до здравните осигуровки на българите в Гърция, имаме информация, че в преговорите между съответните министерства на двете страни вече са затворени голям брой глави и са постигнати съответни договорености.Гърция подкрепя България като бъдещ пълноправен член на Европейския съюз. Знаменателен е дори фактът, че ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в България Димитриос Куркулас също е грък. Как, според Вас ще се отрази върху икономиката на България и на българо-гръцките икономически отношения едно евентуално забавяне на приемането ни в ЕС?- Гърция винаги е подкрепяла навременното присъединяване на България към ЕС. Защото сме абсолютно сигурни, че то ще помогне за развитието на икономиката на страната, както и за подобряване на бизнес климата. Структурните промени в администрацията и повишеното благоденствие на населението ще бъдат от полза за всички субекти в икономиката, независимо дали са българи, или чужденци. Пълноправното членство на България в ЕС ще стимулира отличните вече икономически отношения между Гърция и България и ще помогне за одобряване на връзките между частните компании от двете съседни държави.Г-н Зомас, от една година сте в България и имате преки наблюдения върху икономическото развитие у нас. В кои стопански сфери се крие потенциалът на българското стопанство? - Личният ми опит от около година в България ми позволява да кажа, че почти всички сектори на българската икономика имат потенциал за бърз растеж. Някои от тях могат да бъдат приети за по-привилегировани заради фактори като цена на работната сила или природни ресурси. Съвременното развитие на българската икономика все още не е създало условия за насищане в който и да е от стопанските сектори и затова от хората, които вземат решенията, както и от бизнес обществото на България, зависи да изберат някои от тези стопански области и да положат усилия да ускорят развитието им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във