Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВИ ВЪЛНЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА

Финансовокредитните институции от Западна Европа отдавна са обсебили повечето банкови пазари в Централна Европа. В региона обаче има още доста неща, за които си струва да се наддава.По-добрият начин да си купите дом, пише с гордост в сайта си латвийската Унибанка (Unibanka) и рекламира ипотечните си кредити. Платете сметките си чрез ИНТЕРНЕТ и спечелете безплатен полет до Амстердам, примамва конкурентката й Ханзабанка (Hansabanka). Членството в Европейския съюз е вълнуваща новост за повечето жители от Централна Европа, макар че банкерите в тези страни се чувстват отдавна граждани на общността, защото три четвърти от банките в региона са купени от чуждестранни финансови институции, предимно от други европейски държави. Две шведски банки контролират 60% от прибалтийския банков пазар, като едната от тях - СЕБ (SEB), е собственичка на Унибанка, а другата - Сведбанк (Swedbank), на Ханзабанка. По-оптимистично настроените банкери чертаят стръмни възходящи графики, за да покажат подема, който очакват в търсенето на кредитни карти, на взаимни фондове, на застраховки Живот и на всички останали луксозни финансови продукти, носещи добри комисиони, които отдавна са всекидневие на Запад, но едва сега си пробиват път на Изток. Подобни надежди вероятно са добре подплатени, но само в дългосрочен аспект, поне що се касае до местните потребители. Средните доходи в Централна Европа все още са едва една четвърт от западноевропейските. Повечето жители от региона са бедни по стандартите на Европейския съюз и дори онези, които могат да спестяват пари, още не са готови да ги поверят на банките. Според данните, събрани от Банк Аустрия кредитанщалт (Bank Austria Creditanstalt), средното съотношение на депозитите в частните банки като процент от БВП в осемте нови страни членки на ЕС от Централна Европа е едва 40% срещу 70% в еврозоната. В България и Румъния, които са следващата партида кандидати за членство в общността, цифрите са още по-хилави - съответно 23 и 19 процента. По-слабо са застъпени и заемите. Банковите кредити към частния сектор достигат 33% от БВП в Централна Европа срещу 91% в еврозоната. Огромната разлика се дължи както на липсата на знания и опит, така и на някои скъпоструващи авантюри на банки и клиенти от Централна Европа. Тази липса на достатъчно обем заеми със сигурност връща назад банковата индустрия в региона и дори цялата му икономика. Според изследванията на Банк Аустрия кредитанщалт, общата стойност на активите на 330 търговски банки от осемте нови страни членки на ЕС от Централна Европа плюс България, Румъния и Хърватска е около 400 млрд. евро, или грубо - колкото са активите на една средноголяма банка в Западна Европа. След падането на Желязната завеса и настъпилите промени новите банки, основани от местни предприемачи в началото на 90-те години на ХХ век, често се оказваха еднодневки. За жалост същите се оказваха и новите частни компании, на които те отпускаха заеми. Неопитните правителства пък използваха авоарите на старите държавни банки, за да вадят от калта западащите заводи. Банковите кризи се превърнаха в ритуали на прехода, в които държавниците научиха, че трябва да изчистят големите си банки и да ги продадат на по-опитни чуждестранни играчи, ако искат да имат банков сектор. Предлагането на евтини банки с големи пазарни дялове привлякоха основно западноевропейски финансови институции, които не бяха достатъчно големи, за да бъдат световни играчи, но същевременно се чувстваха натясно в собствените си държави. Белгийската Ка Бе Це (KBC) купи най-голямата банка в Чешката република (CSOB) и третата по големина кредитна институция на Унгария (KH). Италианската Уникредито (Unicredito) придоби втората в класацията банка на Полша (Pekao). Три австрийски банкови групировки - Ерсте банк (Erste Bank), Банк Аустрия кредитанщалт (Bank Austria Creditanstalt), която е германска собственост, и Райфайзенбанк (Raiffeisenbank), също са притежатели на кредитни институции от Централна Европа - всяка от тях е купила или основала водещи кредитни институции в Чешката република, Унгария и Словакия. Последната голяма примамка, оставена за инвеститорите, е най-голямата банка на Полша ПКО Банк Полски (PKO Bank Polski), чиято продажба непрекъснато се натъква на подводни камъни. Новите страни членки на ЕС вече направиха почти всички промени, необходими за уеднаквяването на техните правни и нормативна уредба със стандартите на общността. Последното предизвикателство бе въвеждането на единна паспортна система, която разрешава на банките от Европейския съюз да откриват клонове в други държави от територията му единствено въз основа на лиценз от родната им страна. Това по всяка вероятност ще окуражи главно по-малките финансовокредитни институции от Централна Европа, Австрия, Германия и Италия, които искат да започнат дейност в пограничните райони на съседките си. А най-голямата промяна ще е въвеждането на единната европейска валута като официално разплащателно средство в новите страни членки на ЕС. Този акт ще доведе до намаление на лихвите, а оттам - и на чистата печалба на банките от лихвени операции, което означава, че е нужна компенсация от други банкови услуги. Един от източниците на по-солидни доходи са дългосрочните кредити за дребния и средния бизнес, което обаче изисква и по-добре развити системи за управление на риска. Друг, доста по-сигурен бизнес на банките от Централна Европа е отпускането на заеми на индивидуални потребители. Полската банка Пекао например включва сред приоритетите си през тази година предлагане на ипотечните кредити и масирана кампания за популяризирането на кредитните карти сред клиентите си. Други полски банки предлагат нисколихвени ипотечни заеми в евро и швейцарски франкове, които на пръв поглед изглеждат много евтини, но излизат доста солени на длъжниците след 15-процентното поевтиняване на злотата към еврото от началото на годината насам. Като цяло чуждестранните банки ще получат добра отплата от централноевропейските си операции, стига да ги организират правилно. Те са на прага на охолни години, през които ще съвместят мощните нива на растеж на развиващите се пазари с европейските критерии за сигурност, което е добре дошло за повечето банкери, но малко изморително за някои техни колеги. Пионерите вече напазаруваха в Румъния и България и сега ловуват на Западните Балкани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във