Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВИ УСЛУГИ ЗА ИМИГРАНТИ

Колко ли банкери биха поели риска на Джеймс Малоуни? Главният изпълнителен директор на Митчъл бенк (Mitchell Bank) - фамилна финансовокредитна институция от град Милуоки, се е насочил към хората, лишени от банкови грижи в САЩ. През последните три години клон на Митчъл бенк, предлагащ пълен набор банкови услуги, работи в гимназия в южната част на града, населена главно с испаноговорящи преселници с ниски доходи. Клонът се обслужва от студенти, получили кредити по специални програми за завършване на висшето си образование, които работят под ръководството на опитни възрастни банкери. Резултатите от дейността му са толкова добри, че много родители вече са преместили чековите си сметки, по които се превеждат заплатите им, именно в този офис на Митчъл бенк. Поне 90% от новите клиенти никога не са имали банкова сметка.Никой не знае точно колко американци са лишени от достъп до банкови услуги. По оценка на щатското финансово министерство броят им надхвърля 35 млн. души. Голяма част от селското население и от малцинствата в градовете във вътрешността на САЩ нямат достъп до банките по различни причини, вариращи от липса на образование до лоши кредитни досиета. Вълната от усърдно работещи имигранти, основно испаноговорящи, дошли в Америка през последното десетилетие, привличат като магнит финансовите компании. Растящата им икономическа мощ (около 24 млрд. щ. долара са били изпратени за издръжка на близки в Латинска Америка само през миналата година) стимулира разработването на много нови банкови услуги и маркетингови програми.Големите щатски финансовокредитни институции, включително Уелс Фарго (Wells Fargo), Ситибенк (Citibank) и Бенк уан (Bank One), вече вървят по следите на Малоуни, макар че пипат по-предпазливо и в повечето случаи отказват да публикуват резултатите си от тази дейност. Няколко банкови групировки днес предлагат на работодателите специални сметки, в които да вкарват средства от заплатите на служителите си. Тези сметки обикновено са на името на имигранти или на децата им. Титулярите пък, вместо да пишат чекове, използват дебитни карти, издадени съвместно с компанията Виза. Това позволява да се извърши проверка за наличностите по сметките и намалява риска на банката. Вече са създадени и специални карти за банкомати, които дават възможност на пребиваващ в САЩ да депозира пари, а получател зад граница да ги тегли. Тази практика е алтернатива на много по-скъпите телеграфни преводи. Отчитайки наличието на милиони нелегални имигранти в Америка, отделни банки приемат т. нар. matricula consular (специална карта, издадена от консулствата на Мексико) като документ, достатъчен за откриване на банкова сметка, независимо от правния статус на притежателя й. Някои общински банки - като Фърст бенк ъф ди Америкас (First Bank of the Americas), работеща в сърцето на испанския квартал в Чикаго, се ползват с подкрепата на финансовото министерство при предлагането на по-евтини услуги - да речем, малки кредити за хората, които не ползват банково обслужване. Докато основната цел на общинските банки е да се грижат за по-бедните или за имигрантите, въпросът при големите финансови групировки дали да приемат, или не клиенти от тези слоеве често предизвиква конфликт между дирекциите им по маркетинг и по управление на риска. Лидерите от бранша обикновено начисляват по-високи комисионни на потребителите, които имат малки наличности по сметките си.Хората, останали извън банковата система, често стават плячка на кредитори кожодери или плащат по-високи такси за телеграфни преводи на пари. Бившият държавен служител от икономическия бранш Дейвид Шнеп планира през тази година да предложи нова, много по-евтина услуга за превод на пари, насочена към испанския пазар. Той и партньорите му смятат да създадат алтернатива на мрежата Уестърн юниън (Western Union), която има доминираща роля на международния пазар на телеграфни преводи, оценяван на 122 млрд. щ. долара. Шнеп възнамерява да работи с общински организации, като им предоставя дял от печалбите. Доста банки също гледат със завист към пазара на Уестърн юниън.Много от имигрантите нямат доверие във финансовите институции. Поради това пионерите, като банката на Малоуни например, се опитват да градят връзки с общински училища или клубове. Фърст бенк ъф ди Америкас пък е създала контакти с църквите. Банката плаща на испаноговорящ консултант, който разяснява на паството опасностите от хищническото кредитиране и ползата от институциите, препоръчвани от църковни или общностни водачи. Правителството на САЩ също полага усилия да подтикне банките да обслужват по-голяма част от населението на страната. Миналата година новосъздадената служба за финансово ограмотяване (Office of Financial Education) към Министерството на финансите започна изпълнението на пилотна програма, наречена Първи сметки (First Accounts). Службата работи в 26 щата и има за цел да доведе за първи път 35 хил. души в банковата система.Дейвид Шнеп подчертава, че приобщаването на американското население, което не ползва банкови услуги, е в интерес на цялата общественост. Богатото общество купува стоки, а бедното източва пари - казва икономистът. - Тук не става въпрос за благотворителност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във