Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ ПРИКЛЮЧИ

Обхванати от предизборна треска и кредитни страсти, малцина забелязаха едно важно събитие във финансовия сектор - приключването на банковата несъстоятелност. От 19-те банки, затворени от средата на 1996 г. до края на 1997 г., в момента не е останала нито една. Активите на всички фалирали кредитни институции или бяха прехвърлени на Агенцията за държавни вземания, или изкупени от частни дружества и търговски банки. Последни - през 2005 г., бяха продадени Балканска универсална банка, ТБ Славяни, КАПИТАЛБАНК и КРИСТАЛБАНК. Веднага трябва да се направи уточнението, че единствено при ТБ Славяни се очаква съдът да одобри предложението на Общинска банка да разпредели между кредиторите й 70 хил. лева. Но според експерти от Фонда за гарантиране на влоговете и това ще стане до началото на август, когато магистратите излизат в отпуска.Купувачите на последните четири фалирали банки, които бяха продадени, платиха за тях по 1 лв. и се ангажираха да разпределят между кредиторите им общо 3.9 млн. лева. Най-голяма и най-проблематична бе сделката за активите на КАПИТАЛБАНК- кредитната институция, създадена от Красимир Стойчев и Ангел Първанов, която бе затворена през 1997 г. и обявена в несъстоятелност през 1998 година. За придобиването й Централна кооперативна банка предложи да плати обичайния 1 лв. и се ангажира да разпредели между кредиторите й 3.25 млн. лева. Самата новина за подготвяната сделка вбеси бившия собственик на КАПИТАЛБАНК Ангел Първанов, който е подсъдим по чл.219 за безстопанственост, именно заради фалита на кредитната институция. Употребявайки един от тиражните всекидневници, през февруари 2005 г. той се опита за пореден път да лансира версията, че КАПИТАЛБАНК била неправомерно затворена. Само че за пореден път съдът, който единствен има право да реши дали активите на една фалирал банка могат да бъдат продадени, или не, взе предвид безпристрастните факти, а не твърденията на Ангел Първанов. В началото на април 2005 г. Софийският градски съд разреши активите на КАПИТАЛБАНК да станат собственост на ЦКБ и постанови името на фалиралата кредитна институция да бъде заличено от търговския регистър, с което тя изчезна като субект не само от финансовия, но и от правния свят. Месец по-рано това се случи с Балканска универсална банкаНа 7 март 2005 г. Софийският градски съд се произнесе, че купувач на активите на фалиралата кредитна институция е Токуда Банк. Тя плати за активите на БУБ 1 лв. и разпредели между кредиторите й 201.5 хил. лева.Интересното при сделката за БУБ, чийто бивш собственик бе бизнесменът Васко Нинов, е, че съдът одобри втората, силно подобрена оферта на Токуда Банк. През август 2004 г. институцията с японска жилка, чийто пълновластен господар е председателят на надзорния й съвет Румен Сербезов, предложи да разпредели между кредиторите на БУБ 146 хил. лева. Тази сума обаче не удовлетвори Фонда за гарантиране на влоговете и той върна офертата на Токуда Банк с искане тя да бъде подобрена. Новото предложение, което бе внесено във фонда в края на декември 2004 г., бе за 201.5 хил. лв. и получи благословията на всички институции, от които зависи покупката на активите на една фалирала банка като БУБ.Последната одобрена от съда сделка бе за покупката на КРИСТАЛБАНКот ЦКБ. На 26 април 2004 г. Смолянският окръжен съд одобри предложението за активите на КРИСТАЛБАНК да бъде платен 1 лев, а между кредиторите й да бъдат разпределени 350 хил. лева. Официалната информация за сделката излезе чак сега - в края на май, тъй като през седмицата параметрите й бяха обявени от Българска фондова борса, където се търгуват акциите на ЦКБ. Според запознати със сделката банкери, сумата, която ЦКБ ще разпредели между кредиторите на КРИСТАЛБАНК, е с 50 хил. лв. по-голяма от оценката на активите й, направена от вещите лица. Някои финансисти смятат, че сделката е добра, като се има предвид, че фалиралата кредитна институция е била почти напълно изпразнена от своите бивши собственици, между които са небезизвестният бизнесмен и мажоритарен акционер на Бизнес Банка - Петрич, Иван Китов и пловдивският търговец Юри Стайков.Звучи невероятно, но е факт, че Фондът за гарантиране на влоговете излиза без загубиот историята с банковите фалити. Фондът пое ангажименти за управление на процедурите по банковата несъстоятелност през 1998 година. Едно от задълженията му е да изплаща влоговете на гражданите и фирмите във фалиралите банки до размера на гаранцията, определена в закона. При процедурата по несъстоятелност Фондът влиза в правата си на кредитор на банката със сумата, която е похарчил за изплащането на гаранциите по влоговете на нейните клиенти. При фалита на Кредитна банка през 1999 г. фондът задели за покриване на влоговете на клиентите й 9.5 млн. лв., от които в рамките на пет години бяха изплатени 8.88 млн. лева. Останалите 650 хил. лв. все още не са потърсени от собствениците на депозити и сметки в Кредитна банка. Когато през 2000 г. фалира Балканска универсална банка, фондът осигури 302 хил. лв. за покриване на гарантираните влогове. От тях на граждани и фирми до момента са изплатени 190 хил. лв., а останалите 120 хил. лв. все още не са потърсени от собствениците си.Фондът обаче успя да си събере от Кредитна банка и от БУБ всичките 9.8 млн. лв., които бе заделил за плащане на влоговете в двете фалирали банки. Така че от управлението на несъстоятелността на Кредитна банка и на БУБ фондът не само че не е загубил, но дори е спечелил, като се има предвид, че от заделените от него 9.8 млн. лв. 840 хил. лв. все още не са потърсени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във