Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ СЕ ОПЛЕТЕ В ЛОБИСТКИТЕ МРЕЖИ

Остър сблъсък между юридическото и икономическото крило на Национално движение Симеон Втори поставя под въпрос втория транш от двугодишното стен-бай споразумение с МВФ. Едно от твърдите изисквания в него (така наречените структурни критерии) е обсъждането на закона за банковата несъстоятелност до края на март от парламента. Точно този законопроект обаче е на път да стане ябълката на раздора за царските депутати. Той е изготвен от председателят на Икономическата комисия на парламента Валери Димитров, който преди да стане царски депутат, дълги години бе юрист в БНБ. И през ръцете му са минали повечето съдебни дела, които се водеха за обявяването на 19 банки в несъстоятелност. Засега Димитров може да разчита на подкрепата на шефа на Комисията по бюджет и финанси Иван Искров и на Румяна Георгиева, която последните четири години бе началник на дирекция Специален надзор в БНБ. Зад Валери Димитров стоят и ръководството на Централната банка, както и представителите на МВФ.Срещу законопроекта обаче се е опълчило доста силно парламентарно лоби, начело с председателя на Народното събрание Огнян Герджиков и шефката на Комисията по правни въпроси Анелия Мингова. Зад тях са всички депутати, които преди да станат народни избраници, са се подвизавали като съдии, адвокати и синдици, а те въобще не са малко. Магистратското лоби остро протестира срещу целия дух на законопроекта за банковата несъстоятелност. То не приема орязването на правата на съда по контрола върху синдиците, установяването на задълженията и вземанията на фалиралите банки и по осребряването на имуществото им. Съдебната система пък недоволства, че администрирането на банковата несъстоятелност ще бъде поверено на Фонда за гарантиране на влоговете и че някои негови решения като назначаването на синдиците, определянето на заплатите им, приемането на бюджета им и на програмата за осребряване на имуществото на фалиралата банка няма да могат да се обжалват.Шефът на Икономическата комисия Валери Димитров и представителите на БНБ твърдят, че за разлика от съда, Фондът разполага с повече ресурси за постоянен и ефективен контрол върху действията на синдиците. Магистратското лоби обаче смята, че правата, които се дават на Фонда, са в разрез с конституцията. Някои от депутатите са на мнение, че няма нужда от нов закон за банковата несъстоятелност, а само трябва да се променят сегашните текстове в Закона за банките, които уреждат този процес. Други твърдят, че първо трябва да се изчистят текстовете в Търговския закон, които регламентират общата несъстоятелност - на всички дружества независимо дали са търговски, производствени или финансови, и след това да се пише специален закон за банковите фалити. Има магистрати, които отиват още по-далеч, като поставят под въпрос сегашното право на БНБ да обявява в неплатежоспособност банките, без тези решения да подлежат на обжалване. Именно тези магистрати предлагат завареното положение да се промени. Критиците на закона за банковата несъстоятелност вероятно са прекрасни юристи, но едва ли съзнават какъв хаос ще настъпи, ако бъде допуснато решенията на БНБ за обявяване на банка в неплатежоспособност да бъдат обжалвани. Това ще блокира целия процес на несъстоятелността и ще принуди вложителите с години да чакат парите си от Фонда за гарантиране на влоговете, защото той може да им ги изплати само след като бъде открита процедура по несъстоятелност. Краят на възникналия спор засега не се вижда. Сигурно е само едно, че ако проектозаконът за банковата несъстоятелност не бъде разгледан в парламентарните комисии до края на март и не бъде приет в разумни срокове, траншовете по двегодишното стен-бай споразумение с МВФ са застрашени. Управляващото мнозинство не бива да си въобразява, че е достатъчно да вкара законопроекта в комисиите и там да блокира разглеждането му, както това стана през 2001 година. Вярно е, че и преди година проектът бе поставен като критерий по споразумението с МВФ. Но тогава той бе индикативен критерий - с други думи препоръчителен, докато сега попадна сред задължителните за предоставянето на втория транш. Едва ли МВФ ще допусне да го залъгват с добре познатите му стари парламентарни хватки. Пък и струва ли си да се рискува финансовата стабилност на България (която се гарантира от траншовете на Фонда) само защото съдебното и синдишкото съсловие смятат, да си доказват кой е по-умен чрез законопроекта за банковата несъстоятелност? Шестгодишната история на банковата несъстоятелност показа, че тя не премина блестящо под контрола на съдебната система. Вземанията на държавата от затворените банки бяха за около 2 млрд. г. марки, но от тях бюджетът получи едва една десета част, и то след три години разтакаване. В същото време някои синдици харчеха скандално големи суми за външни консултантски услуги. Парите на кредиторите, които отиваха за съвети отвън в някои случаи надхвърлиха 2 млн. г. марки. Това също е резултат от безспорно компетентното администриране на съда върху действията на синдиците. Заради скандалите в затворените банки в обществото възникнаха силни подозрения, че процесите по банковата несъстоятелност са тясно свързани с клиентелистко и дори корупционно поведение в съдебната система. За този проблем МВФ и Световната банка алармират в докладите си от 2001 г. и от написаното в тях недвусмислено се разбира, че корупционната зараза е пуснала доста дълбоки корени в съдебната власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във