Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВАТА КОНСОЛИДАЦИЯ ОСТАВА УТОПИЯ

БАНКИТЕ СИ ТЪРСЯТ САМИ МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТОБанковата консолидация у нас много прилича на пазарната икономика - всички я чакат, а тя все не идва. Години наред експерти и критици не намират адекватно обяснение как на един малък пазар като българския могат да оперират 28 банки и 7 клона на чуждестранни кредитни институции. При това над 47% от всички банкови активи са съсредоточени в БУЛБАНК, Банка ДСК и ОББ, а другите около 53% са разпределени между останалите 32 институции, някои от които в. БАНКЕРЪ представи в миналия си брой.Логично е да се предположи, че при сегашното състояние на пазара времето на обединението е дошло. За него говорят мениджъри и акционери на наши банки от средата на 2001 г., но до момента няма никакво пряко или косвено доказателство, че това ще се случи. Напротив, всяка от нашите банки се опитва да разширява пазарните си дялове самостоятелно.През деветте месеца на 2001 г.Пощенска банкане бе особено агресивна на пазара. От началото на годината до края на септември балансовото й число нарасна от 509 млн. лв. на 575 млн. лева. Изпълнителните директори на банката Панайотис Варелас, Оливър Уитъл, Дейвид Бартън и Теодорос Каракасис залагат на усъвършенстването на услугите за корпоративни клиенти и на разширяването на кредитните продукти за граждани. Пощенска банка е една от малкото български финансови институции, които предлагат жилищни и почти всички видове потребителски заеми - за текущи нужди, за бяла техника и за автомобили. От юни до септември общият размер на този тип кредити е увеличен с 12.7% - от 45.4 млн. лв. до 51.2 млн. лева. Ръстът на заемите за частни фирми пък е 28.2%, - от 148.4 млн. лв. на 190.3 млн. лева.На кредитирането като основен източник на доходите си залага и Райфайзенбанк (България)Но за разлика от лидерите в бранша тя се е съсредоточила предимно върху корпоративния сектор и почти не залага на потребителските заеми. Обяснението на председателя на управителния съвет и изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Йохан Йонах е, че отпускането на кредити за гражданите и домакинствата е рентабилно само за банка с голяма клонова мрежа, която притежава специализирани информационни продукти за тази дейност. Австрийците предоставят потребителски заеми, но само за служителите на дружества, които са клиенти на банката.Силата на Райфайзенбанк (България) е във финансирането на големите фирми. Минималният размер на отпусканите от нея кредити е 150 хил. щ. долара или равностойността им в левове (в евро).От есента на тази година австрийците съвместно с Фонд за икономическо развитие Сорос предлагат и целеви заеми за малките и средните предприятия. За тях могат да кандидатстват фирми, които работят поне от две години и имат персонал между 10 и 100 души. Минималният размер на кредитите е 30 хил. евро, а максималният - 100 хил. евро. Обезпеченията по тези кредити са не по-малко от 130% от размера им. Годишната лихва се движи между 9 и 10%, като банката събира допълнително комисиона за управление, която е 2.5% от главниците на заемите. Райфайзенбанк (България) е една от малкото банки, чийто общ размер на отпуснатите кредити надхвърля половината от всичките й активи. В края на юни 2001 г. това съотношение е било 50.5%, а три месеца по-късно - 62.4 процента. При това само за тези три месеца общият размер на отпуснатите кредити е нараснал с 24.7% - от 171.2 млн. на 213.5 млн. лева. За този период приходите от лихви по отпуснатите от банката заеми се е увеличил с над 67% и е достигнал 10.4 млн. лв., а чистата й печалба е нараснала над 2 пъти - от 1.5 млн. на 3.1 млн. лева.БНП-Париба (България)също е свързала бизнеса си с големите корпоративни клиенти. Но за разлика от Райфайзенбанк (България) тя не залага толкова на кредитирането, колкото на управлението на активи. Мениджърите на банката разшириха тази дейност, след като през 2000 г. начело застана Улрих-Гюнтер Шуберт. Още с идването си той заяви, че иска да развие т. нар. частно банкиране, което се занимава с управлението на средствата на заможни граждани и проспериращи фирми. И това начинание вече има успех у нас. Според служители на банката, до края на септември тя вече управлява над 30 млн. лв. свободни средства на граждани.Балансовото число на БНП-Париба (България) от юни до края на септември 2001 г. се е увеличило със 7% - от 340 млн. на 366.1 млн. лева. В средата на годината общият размер на отпуснатите от нея заеми е бил 22.2% от активите й, а три месеца по-късно този дял е намалял до 21.1 процента. По-голямата част от парите, привлечени от граждани и фирми в БНП-Париба, са инвестирани в депозити в чуждестранни банки. Съвсем друга политика следва РОСЕКСИМБАНКВ момента тя е една от най-бързо развиващите се кредитни институции в България. От началото на 2001 г. до края на септември общият размер на активите й е нараснал около 136.8% - от 96 млн. на 227.3 млн. лева. Председателят на банката Емил Кюлев направи удар на пазара за мениджъри, като през юли 2001 г. успя да привлече за изпълнителни директори шефовете на Пощенска банка Владимир Владимиров и Рени Петкова.Поемайки мениджмънта на РОСЕКСИМБАНК, Владимир Владимиров се зарече, че до края на годината ще удвои балансовото й число и е на път да изпълни обещанието си. През юни общият размер на активите на РОСЕКСИМБАНК бе 132.7 млн. лв., а три месеца по-късно той достигна 227.3 млн. лева. Банката предложи системата за бързи плащания в чужбина Мъниграм и възможност за електронни разплащания. Клиентите й могат да извършват преводите си към своите партньори в Русия в рубли. Мениджърите на банката вземат мерки и за разширяването на позициите й на пазара за дебитни карти. Подобряването на услугите и привличането на нови клиенти обаче е само едната линия в политиката на РОСЕКСИМБАНК. Другото направление за разширяване на пазарните позиции, на което председателят й Емил Кюлев отдава важно значение, е придобиването на банкови активи. РОСЕКСИМБАНК кандидатства за покупката на фалиралата БАЛКАНБАНК, но предизвикателство пред нея е приватизационното наддаване за БИОХИМ. Мечтата на Емил Кюлев е да превърне РОСЕКСИМБАНК в голяма кредитна институция, способна да конкурира банките, контролирани от западни капитали. Шефовете на банка БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТзалагат развитието й на имиджа на основния й акционер Алианц България Холдинг. Той има развита структура, в която влизат също три застрахователни фирми и едно пенсионно дружество. Негова собственост е и Индустриален холдинг България, който контролира дузина ценни промишлени предприятия в страната.На този фон основната задача на банката е да управлява ефективно свободните средства (от около 50 млн. лева.) на Алианц България Холдинг и на дъщерните му фирми. Засега мениджърите на банката - Олег Недялков, Димитър Костов и Страхил Виденов, се справят успешно с нея. България Инвест е между най-големите местни купувачи на държавни еврооблигации. Тя придоби ценни книжа с общ номинал от 8 млн. евро за свои клиенти. От началото на 2001 г. досега България Инвест се опитва да развива и услугите за клиенти, които не са в структурата на холдинга. Банката предлага специални депозити, които автоматично дават възможност за получаване на кредит. Тази услуга засега са ползвали около 170 души, а натрупаните средства по тези депозити са 2.3 млн. лева. За една година броят на издадените карти от България Инвест се е увеличил от 371 на 15 015, а плащанията с тях са нараснали от 1 271 на 135 396 броя.В сферата на кредитирането банката България Инвест все още обръща внимание предимно на фирмите. Заемите за тях формират 96% от целия й кредитен портфейл, който в края на септември 2001 г. е 49.5 млн. лева. Общата сума на потребителските кредити е едва 1.9 млн. лева.НЕФТИНВЕСТБАНКсъщо е съсредоточила усилията си предимно към обслужване на корпоративни клиенти, повечето от които са свързани с бизнеса на Нафтекс Петролеум България и на Феста холдинг. Към края на септември балансовото й число е 96.8 млн. лв., а общият размер на отпуснатите заеми 26.3 млн. лв. от тях - около 98% са за частни фирми. Чрез системата Контакт НЕФТИНВЕСТБАНК дава възможност на българите и на чуждестранните граждани да извършват незабавни международни плащания до 2000 щ. долара с европейските и средноазиатските държави от бившия Съветски Съюз, както и с Ливан и със САЩ. Клиентите й могат да ползват и дебитните й карти, но засега операции с тях се извършват само на територията на страната. За граждани и фирми, които разполагат със свободни средства, надхвърлящи 10 хил. лв. или равностойността им в конвертируема валута, НЕФТИНВЕСТБАНК предлага специален инвестиционен депозит, който носи годишна доходност между 6 и 8 процента. Интересът към тази услуга, според изпълнителната директорка Мария Котева, е много голям. До момента са разкрити около 400 специални инвестиционни депозита, а общата сума по тях надхвърля 13 млн. лева. КОРПОРАТИВНА БАНКАактивно си пробива път на финансовокредитния пазар у нас. През лятото на 2000 г., когато БУЛБАНК я продаде на десет фирми с чуждестранна регистрация, тя бе капсулирана - балансово й число бе около 13.3 млн. лева. В началото на 2001 г. активите на Корпоративна банка вече надхвърляха 22.1 млн. лв., а към края на юни те бяха над 35.5 млн. лева. През следващите три месеца мениджърите й Цветан Василев, Джеймс Хауи и Иван Константинов продължиха да разширяват пазарната ниша. В края на септември балансовото число на банката достигна 43.3 млн. лв., а отпуснатите от нея кредити за частни дружества бяха 15.1 млн. лв., срещу привлечени средства от граждани и фирми за 17.4 млн. лева.В края на май 2001 г. Корпоративна банка купи сградата на площад Гарибалди в София, в която някога е била банката на превърналия се в легенда български финансист Атанас Буров. Три месеца по-късно тя премести в нея централата си.През юли Цветан Василев успешно пласира 19.43-процентния акционерен пакет на кредитната институция в Централна кооперативна банка и успя да спечели от операцията около 315 хил. лв. - по 10 стотинки на акция. Четири месеца по-късно БКК продаде 32.8-процентния си пакет в ЦКБ с печалба от 13 стотинки на акция.Една от целите в политиката на Корпоративна банка е да се наложи на възникващия в момента у нас пазар на управление на свободните средства на състоятелни граждани и фирми. Но освен това мениджърите на Корпоративна банка смятат бързо да развият бизнеса й, като се опитат да придобият активите на фалиралата БАЛКАНБАНК. За да осъществят това свое намерение обаче, те ще трябва да се справят с конкуренцията на РОСЕКСИМБАНК.Първа източна международна банкауспя да устои на конкурентния натиск и да запази пазарния си дял. От юни до края септември 2001 г. балансовото й число нарасна от 72 млн. на 78.4 млн. лв., а депозитите на граждани и фирми се увеличиха от 31.4 млн. до 34.8 млн. лева. Мениджмънтът на банката, оглавяван от Анна Събева, е съсредоточил усилията си върху обслужването на фирмите, контролирани от холдингите Труд и Капитал и от Стара планина холд (бившия Централен приватизационен фонд), който се управлява от Евгени Узунов - бивш изпълнителен директор на ПИМБ и подуправител на БНБ от юни 1996 до юни 1997 година. Банката е отпуснала 450 кредита за оборотни средства с общ размер от 39.8 млн. лева. Предоставени са и 11 инвестиционни заема, чиято обща сума е над 5.3 млн. лева. ПИМБ разширява присъствието си на пазара на дебитни и кредитни карти, като към края на септември е пласирала над 25 570 броя, с които са извършени 150 хил. броя плащания. Банката развива и чековите операции, като за деветте месеца на 2001 г. тя е издала чекове за повече от 3 млн. щ. долара. Въпреки че ПИМБ не заема голям пазарен дял във финансовокредитния ни сектор, главният изпълнителен директор на ПИМБ Анна Събева успя да създаде здрава основа, върху която банката може успешно да развива по-нататъшния си бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във