Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОВА ИЗМАМА, ПОЛЕЗНА ЗА БИЗНЕСА

БАНКОВА ИЗМАМА, ПОЛЕЗНА ЗА БИЗНЕСАОт бялата просторна щабквартира на Риечка банка (Rijecka Bankа) в центъра на град Риека дойдоха най-лошата и най-добрата новина за банковия сектор на Хърватска през тази година. Лошата вест гръмна през март, когато в Риечка, чийто мажоритарен собственик бе немската Байрише ландесбанк (Bayerische Landesbank), бе разкрита продължила с години измама. Главният валутен дилър на хърватската банка Едуард Нодило укривал загуби от валутни операции за 98 млн. щ. долара. Това е първият известен случай в посткомунистическа Европа за натрупани чрез мошеничество загуби от валутна търговия в особено големи размери. Кризата се развива по добре познат сценарий - клиентите се втурват веднага към Риечка и теглят 248 млн. евро от сметките си само през двете седмици след разкриването на измамата. Тогава е разпространена добрата новина, която спира паниката - финансова помощ в подкрепа на ликвидността на Риечка предоставя Кроейшън нешънъл бенк (Croatian National Bank) - третата по големина банка на Хърватска. В останалите местни банки в този случай (а такива ситуации понякога водят до обща банкова криза) естествено възниква объркване. Казусът с Риечка показва дълбоките промени в банковата система на Хърватска и укрепналото доверие на местните жители в нея, след като чуждестранни инвеститори купиха над 90% от хърватските финансови институции, предимно през 2000 година. През 2001 г. банковите депозити се увеличиха с 47.5% и достигнаха 4.2 млрд. евро. Лихвите по кредитите рязко намаляха, а отпуснатите заеми, особено на местни компании, се увеличиха. Само преди три години няколко хърватски банки фалираха, а други групировки трябваше да бъдат спасявани от държавата.Една от най-забележимо променилите се местни финансовокредитни институции е Привредна банка Загреб (Privredna Banka Zagreb) - втората по големина банка на Хърватска. В началото на 2000 г. италианската Интеса БКИ (Intesa BCI) я купи от местната банкова рехабилитационна агенция. Година по-късно, за първи път в историята си, Привредна банка Загреб надмина по рентабилност хърватския първенец Загребачка банка (Zagrebacka Banka). Печалбата преди облагането с данъци на ПБЗ бе 676 млн. хърв. куни от активи общо на стойност 31.5 млрд. куни. За сравнение - към края на 2001 г. Загребачка имаше печалба от 603 млн. куни преди облагането с данъци от активи в размер на 47.8 млрд. куни. През двете си години с чуждестранен собственик общите активи на Привредна банка Загреб са се увеличили с 80 процента.Загребачка обаче планира реванш. През март тази година друга италианска банка - УниКредито (UniCredito), купи от портфейлни инвеститори мажоритарния дял в нея, внасяйки и свеж банков опит. В момента Загребачка държи около 30% от хърватския пазар на банкови услуги и се готви да разшири дейността и печалбата си предимно чрез по-голямата си клиентска база. Именно желанието на чуждестранните банки да се конкурират в Хърватска допринесе за разрешаването на кризата в Риечка банка. Преди няколко седмици австрийската Ерсте банка (Erste Bank) се съгласи да плати на хърватското правителство 55 млн. евро за 85% от акциите на Риечка, които Байрише върна обратно срещу 1 щ. долар след разкриването на дилърските загуби. Това бе уникална възможност за австрийците да се наредят сред първите трима или четирима играчи на местния пазар на банкови услуги. Ерсте ще инжектира в придобивката си 100 млн. евро свеж капитал.Разбира се, не липсват и проблеми. Банките в Хърватия са разпънати между недостига на качествени кредитополучатели за привлечените спестявания и конкуренцията за свежи депозити. Лихвите по привлечените средства са сравнително високи, докато по кредитите намаляват, което води до по-ниски чисти печалби от тази дейност. Това пък принуждава хърватските кредитори търсят начини да увеличават ефективността си и да променят начина, по който работят. Ето защо банкерите са сред най-горещите привърженици на преструктурирането и приватизацията на местните компании.Политиците обаче невинаги вникват в нуждите на банковия бизнес. Премиерът на Хърватска Ивица Рачан например щеше да нанесе сериозни вреди на банковата система през април тази година. В интервю за местните вестници той съобщи, че Привредна банка Загреб и Сплитска банка (Splitska Bank) - четвъртата по големина хърватска банка, собственост на немската Хипоферайнс (HVB) - имат проблеми,като тези на Риечка. И двете набедени банки веднага отхвърлиха твърденията на Рачан, които засега се оказват неоснователни. Нямаше и паника сред клиентите. Други политици пък критикуват банките, че не използват привлечените си средства за отпускането на кредити. Но главният икономист на Загребачка банка Зарко Миленович парира недоволството им: Банките с чуждестранно участие се управляват по-добре, по-добре разпределят капиталите си и носят полза на икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във