Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банкова дехуманизация

"Компютрите са безполезни - могат единствено да дават отговори", заключил великият художник Пабло Пикасо. И в тези негови думи има много дълбок смисъл.

Ако не си в състояние да зададеш правилните въпроси, свързани с един проблем, не можеш да очакваш, че ще .получиш правилните отговори. Компютрите предлагат решения на базата на алгоритми, зададени в софтуера им от човешките им създатели. И това е големият аргумент на апологетите на съвременните технологии - че тези машини не могат да бъдат дехуманизирани, т.е. да излязат напълно от човешкия контрол. Но дали това е така?

Когато става дума за съвременни технологии, за иновации и дигитализация на банкирането, все повече финансисти и специалисти по информационни технологии говорят за настъпването на

ерата на изкуствения интелект

Машина, която ще се самообразова, ще надгражда финансови модели и решения на базата на натрупания опит и чрез тях ще предлага все по-многобройни и по-иновативни услуги на своите клиенти. И още - машина, която не само ще замени много на брой банкови служители, а ще дехуманизира банкирането, като кибернетизира цели отдели и дирекции в банката. По този въпрос се говори все повече, но засега публичните дебати за ползите и за недостатъците от такова развитие на процесите, все още са рядкост. Но темата коментира на 2 октомври изпълнителният директор на СИБАНК и на ОББ Кристоф де Мил по време на организираната от в. "БАНКЕРЪ" конференция на тема "Финансите в дигиталния свят".  

"В бъдеще общуването на клиентите с банките ще става чрез роботи - например чатботове, и няма да са нужни служители, които да извършват тази дейност", заяви де Мил. Според него много скоро ще говорим за технологични устройства, имплантирани в човешкото тяло. Например една възможност са чипове в ръцете на хората, които им позволяват да извършват финансови операции във виртуалното пространство само с докосването на дадено устройство. "Ако не са в крак с новите технологични тенденции, банките няма да са необходими. Банкирането ще е необходимо, но не и банките. Ние сме бавни в иновативните решения", смята изпълнителният директор на СИБАНК и на ОББ.

За добро или за лошо

роботизицията на банкирането

отдавна е в ход, но в последните години то минава на турбоскорост. За някого може да е и изненада, но първенец в тази област е банкирането на дребно., или, казано по друг начин, услугите за граждани. Още в началото на новото хилядолетие много кредитни институции у нас въведоха т. нар. скоринг системи. Става дума за софтуер, който оценява по редица показатели платежоспособността на клиента, неговата задлъжнялост и определя дали може да получи искания кредит.

В първоначалния им облик данните в тези скоринг системи за отделните клиенти подаваха  банковите служители в клона, след като ги получат от клиентите. С времето тези системи се развиват все повече и вече почти изключват необходимостта от посредничество на банков служител при подаването на данните. Клиентът може да направи това по интернет, като попълни съответната апликация на сайта на банката. А доколкото този сайт вече може да бъде достъпен и през мобилен телефон или чрез друго преносимо устройство, за целта клиентът вече не се нуждае и от персонален компютър. Тази технология е широко разпространена и се ползва не само от банките, но и от много фирми за бързи кредити.

Подобен процес

на бърза дигитализация се случва и за разплащанията.

Той  започна с разгръщането на мрежата от банкомати, ПОС-терминали и масовата употреба на кредитни и дебитни карти. Чрез банкоматите вече може не само да се теглят и да се превеждат пари, но се появиха и устройства, през които могат да се внасят средства в банките. Вече  достигнахме до интернет банкирането. Сега предизвикателството е то да може да се извършва безконтактно през мобилните приложения за GSM-и, и то в глобален мащаб.

Тук проблемът е все още голям поради фактора сигурност. Защото, когато се се вземат кредити, става въпрос за сигурност на парите на банките. Но при плащанията и откриването на сметки става дума за сигурността на парите на техните клиенти. И тъй като това е много чувствителна тема, отделните държави държат на своя суверенитет и уреждат тази област в националното си законодателство. И са изключително предпазливи, когато става дума за делегирането на правомощия на междунационално ниво - за европейски пазар например или пък на някакво по-глобално равнище. Поради тази причина все още няма мобилно приложени, което да позволява чрез него от сметка в българска банка да се плаща услуга във например Холандия. И обратното.

За решаването на този въпрос Европейската комисия подготвя нормативни документи, които ще позволят глобализирането на тези услуги при достатъчно високо ниво на защита за клиентите.  Но и тези документи все още дават частично решение на проблемите или са в работна фаза.

Активно се роботизират и т. нар. коул-системи - онези мрежи, които са предназначени да отговарят на въпросите на клиентите. Банките все повече налагат практиката това да става чрез общуване по чата. А има и системи, при които на телефонното гласово запитване отговарят роботи - става дума за софтуери, които при записан дигитален глас дават отговори на точно зададени въпроси.

Единствената област, в която за момента роботите все още не могат да заменят хората, е отпускането на големи корпоративни заеми. А също търговията с инвестиционни инструменти - акции, облигации и опции върху тях. В тези сфери  процедурите по оценка на риска и вземането на решения са толкова сложни и комплексни, че все още не може да бъде разработен софтуер, които да ги обхване напълно и да даде правилния отговор например на въпроса дали да се отпусне заем на дадена фирма при исканите от нея условия, или не. Но в тази област се полагат значителни усилия.

Какви са ползите

от тази бясно развиваща се дигитализация? За финтех компаниите тези ползи са комплексни и огромни, защото получават възможност мощно да навлязат на пазара на финансовите услуги, който доскоро бе запазен само за лицензираните финансови компании - банки, инвестиционни и застрахователни дружества и  пенсионни фондове. Срещу това, естествено, банките недоволстват. Но колкото и да протестират кредитните институции, те също извличат в максимален размер ползите от дигитализацията. На първо място, тя им позволява да закриват клонове и да съкращават персонал, като по този начин да намаляват свързаните с това разходи. На второ място, дигитализацията позволява на банкерите да спуснат своеобразна бариера между себе си и постоянно недоволните си клиенти. И на служителя, и на директора в банковия клон, и на представителите на по-високите мениджърски нива не им е приятно и те третират като загуба на време продължителните разговори с недоволни клиенти, да им обясняват и да ги ограмотяват.  Да не говорим, че когато клиентът се смята за ощетен и е силно разгневен от това, всякакви разяснения и обяснения често са безсмислени, не се чуват. Третата полза, която обаче все още не е категорично доказана, е, че софтуерите, изключващи човешка намеса при оценката на риска, са по-безпристрастни, коректни и сигурни, в сравнение със служителите на банката.

Разбира се, всички тези ползи от дигитализацията вървят и със

сериозни заплахи

Глобализацията на електронните разплащания засилва опасността при евентуален хакерски пробив в една от националните платежни системи да пострадат и платежните системи, и спестяванията на клиенти в съседни държави, свързани в глобалната мрежа. Тази опасност ще ескалира, когато в платежните системи се включат и  финтех компаниите, които са нерегулирани и прилагат софтуер за финансовите си услуги, който не е лицензиран от органите за финансов надзор. Точно в тази област трябва да има строги европейски регулации.

Пълната роботизация на системите за оценка на риска, които въвеждат самообучаващ се и надграждащ интелигентността си софтуер, крие други заплахи. Например, ако в базовия алгоритъм на този софтуер е заложена матрица, която го съсредоточава към все по-консервативна оценка на риска, с течение на времето той може да надгради толкова строги изисквания към клиентите, че да изключи цели групи от хора и фирми от достъпа до кредитиране. Или обратното - ако е фокусиран към интересите на клиента, може да надгради изключително либерални условия за предоставяне на заеми, които да застрашат стабилността на банката.

В това отношение настройката на тези софтуери е много фин и деликатен процес, защото критериите при отпускането на заеми не зависят от някакви константни финансови характеристики за кредитополучателите, а от постоянно променящата се икономическа конюнктура, от промени в законодателството и дори от политически кризи и природни бедствия, а те трудно могат да бъдат дигитализирани. Затова въпросът докъде трябва да стигнем в дигитализацията е и финансов, и икономически, и морален. Всъщност той до известна степен е въпрос, от който зависи оцеляването на човечеството. Говорим за опасността след време, вследствие на дигитализацията светът се дехуманизира до степен, в която не човекът, а изкуственият интелект... е на върха на хранителната верига.

Facebook logo
Бъдете с нас и във