Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКОМАТЪТ - НОВИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КРАДЦИТЕ

БАНКОМАТЪТ - НОВИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КРАДЦИТЕДълги години репликата С карта или в брой?, толкова често срещана в холивудските филми, здравата объркваше българите, привикнали да държат парите си в задния джоб, а спестяванията - под дюшека вкъщи. Цели шест години трябваше да минат след 10 ноември 1989-а, преди да бъде открит първият външен банкомат от системата на БОРИКА. После обаче колелата на механизма се завъртяха - през 1999-а вече имаше 279 инсталирани банкомата и около 271 хиляди издадени карти. През ноември 2004-а банкоматите вече са 1654, а дебитните и кредитните карти - близо три милиона и половина. Естествено още сме много далеч от страни като Холандия, където на глава от населението се падат по три карти, или Великобритания, където през 2003-а картовите разплащания са надхвърлили тези в брой с почти 1 млрд. лири. През същата година у нас сумите, изтеглени в брой - 3.2 млрд. лв., са около 10 пъти повече от плащанията с дебитни карти през ПОС-терминали - 357.3 млн. лева.И все пак няма съмнение, че България стана част от цивилизацията, що се отнася до системата на разплащания. Човек вече не е принуден да си крие парите в чорапите или да си пришива тайни джобове. Единственият проблем е, че покрай разплащателните карти ни предстои да се запознаем и с един изцяло нов сектор от организираната престъпност - кражбите чрез банкомати. Доскоро човек можеше съвсем лесно да защити дебитната или кредитната си карта от злоупотреби - просто трябваше да се огледа внимателно, преди да тегли пари. Традиционният начин да ви източат сметката изискваше крадецът да наднича през рамото ви, докато набирате ПИН-кода, и после да отмъкне картата - било като ви отвлече вниманието с изпусната на земята банкнота, било насилствено. После се появиха трикове като ливанската примка - пластмасов капан, който задържа картата ви в банкомата. Тогава мошеникът се доближава, играейки ролята на услужлив непознат, и ви съветва да наберете пак ПИН-кода, за да може машината да върне картата. След като пръстите ви хванат мазоли от натискане на копчетата на банкомата и отидете да търсите помощ, крадецът набързо измъква картата заедно с примката. Ливанската банда, която измисли тази хватка, успя да задигне чрез нея в Англия и САЩ почти един милион долара. При всички схеми от подобен род обаче жертви ставаха само най-лековерните и разсеяни хора. За да се предпазите, бе нужна само елементарна предпазливост. Съвсем не е така обаче с новата вълна в картовите измамиВ нея престъпниците вече разчитат не на глупостта на хората, а на високотехнологични устройства - електромагнитни четци и миниатюрни видеокамери. Повечето жертви на такива кражби научават за тях дни, седмици и понякога дори месеци по-късно, а банките и полицията засега са безсилни да се справят с крадците. Само за последната година измамите от този род са нараснали с 30% в Германия, с 55% във Франция и с цели 85 на сто - в Обединеното кралство. Бомбата в Англия гръмна преди седмица, когато говорител на Лондонското метро официално потвърди, че в голяма част от банкоматите по станциите са били открити външни устройства, позволяващи на крадците да записват данни и кодове от кредитните карти и после да опразват без никакъв риск сметките в тях. Дейли Телеграф публикува снимка на един от манипулираните банкомати на станция Хамърсмит, собственост на банка Барклис (Barclays). Само внимателен оглед може да открие пиратското устройство, залепено за машината с най-обикновен скочИмаме данни за подобни апарати по много от банкоматите, не само тези на Барклис - заяви Стюърт Рос от службата за сигурност на метрото пред британския вестник Индипендънт. - Най-лошото е, че престъпниците са предпазливи и след кратка употреба свалят устройствата, поради което и разкриването им е много трудно. Според специалистите това отваря изцяло нова страница в измамите с банкомати. Познатите досега устройства за копиране на данни бяха относително примитивни, лесно забележими и неособено ефективни. Сега обаче апаратчетата са миниатюризирани, изработени са от същия материал като самите банкомати и действат на практика безотказно, копирайки данните в почти сто процента от случаите. На всичко отгоре електронните четци се продават свободно в западноевропейските магазини, тъй като много компании ги използват, за да контролират работното време на персонала си. Откритото на банкомата в метростанцията Хамърсмит устройство е точно такова - миниатюрен четец, прикрепен към машината с тиксо. Когато пъхнете картата си в процепа, той я сканира и записва цялата информация от магнитната й лента. Апаратчето върви в комплект с миниатюрна камера, монтирана в горната част на банкомата, която ви заснема, докато набирате личния си ПИН-код. Въоръжени с тези данни, за крадците е лесно и евтино да създадат копие на картата ви, с което без усилие и без риск да опразнят банковата ви сметка. Според лондонската полиция изработването на подобно копие отнема само два-три часа. Самото престъпление обаче се разкрива много по-късно, когато нищо неподозиращият човек научава, че в сметката си няма и една лира. Естествено, главен потърпевш от тези измами са банкитеСпоред британското законодателство те са задължени да покрият загубите на клиента си, освен ако не докажат, че той е проявил небрежност (такава е практиката и в България). Но и самите клиенти берат доста ядове, когато внезапно се окажат без пукната пара в кредитната си карта. Получаването на парите от банката става едва след детайлно разследване, което отнема пет-шест седмици. Не е ясно колко са жертвите на подобни обири. Според британските банки през 2003 г. загубите от такъв тип измами са били около 40 млн. лири (58 млн. евро), с цели 32 милиона повече от 1998-а. Само за първите шест месеца на тази година цифрата е набъбнала до 61 млн. лири, а мрачните прогнози са, че до края на годината тя ще надхвърли 115 млн. лири (165 млн. евро). Естествено срещу всяка технологична измама може да се изгради съответната защита, но това отнема и време, и доста средства. От Барклис потвърдиха, че вече започват да инсталират по банкоматите си специално устройство, което да заглушава сигнала на пиратския четец. Първоначално то ще бъде монтирано на 100 банкомата и едва след като докаже ефективността си, банката ще инвестира в преоборудването на своите 2600 терминала в Обединеното кралство. Убедени сме, че тази технология ще сработи и ще ни задържи на крачка пред престъпниците - заяви Барнаби Дейвис, шеф на АТМ-отдела на Барклис, пред Би Би Си. - Междувременно обаче и хората трябва да проявят известна предпазливост, когато става дума за собствените им пари. Ако внимават, те могат да забележат кой банкомат е бил манипулиран и веднага да уведомят полицията. Някои кредитни институции, като Фърст Дайрект (First Direct), отидоха дори по-далеч, като направо посъветваха клиентите си да използват АТМ-терминали колкото се може по-малко. Според полицията обаче дори и при тази ситуация шансът човек да стане жертва на подобна измама е в пъти по-малък от вероятността да бъде ограбен, ако носи в себе си големи суми в брой. Иначе пълна сигурност дават само картите от най-ново поколениев които магнитната лента е заменена с компютърен чип (т.нар. смарткарти). До момента полицията няма данни за устройство, което да краде данни от подобни чипове. Тези карти обаче все още са слабо разпространени, а у нас са почти непознати. Най-сериозна тревога всъщност буди прогнозата, че след шумотевицата около банкоматните кражби на Острова престъпниците ще прехвърлят дейността си в континентална Европа. Лондонската полиция разполага с данни, че зад повечето такива кражби стоят добре организирани групи от румънски мафиоти. Те разполагат със свои мрежи във Франция, Италия, Австрия, Швейцария - страни, които според английските власти са по-слабо подготвени да се борят с подобни престъпления. А доколко е подготвена за това България, и Скотланд Ярд не би се наел да гадае. КАРТОВИТЕ РАЗПЛАЩАНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1999 2004Инсталирани банкомати 279 1 654Инсталирани ПОС-терминали 497 6 223 Издадени карти 270 929 3 365 000*По данни на Борика АД

Facebook logo
Бъдете с нас и във