Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКНОТИТЕ МЕНТЕТА У НАС СТАНАХА НА ОСЕМДЕСЕТ ГОДИНИ

Осемдесет години от първата афера за изработване на фалшиви пари в България се навършват през 2004-а. Впрочем престъпният свят у нас достойно отбелязва този юбилей. Успехите на българските фалшификатори бяха описани в края на 2003-а дори в престижното американско списание Тайм и разисквани в предаванията на най-известната британска радиостанция Би Би Си. На 12 декември Би Би Си, позовавайки се на Тайм, съобщи, че България е сред най-големите огнища на банкноти ментета и се е превърнала в убежище на едни от най-добрите майстори на фалшификати. Тази теза бе повторена и от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов на 27 януари 2004 г. на пресконференцията, която той даде заедно със заместник-директорите на Сикрет Сървис Джордж Роджърс и Брус Таунсенд. На нея ген. Борисов заяви, че в очите на Европа и САЩ страната ни е сред най-големите извори на фалшиви евро и долари, които са с изключително високо качество. Но веднага побърза да подчертае и успехите на МВР в борбата срещу тези престъпления - 15 разбити печатници само за две години. Главният секретар дори разполагаше с пресен пример, с който се изтупа пред американските си гости. На 22 януари 2004-а при съвместна операция на служители от Регионалната дирекция на вътрешните работи във Варна и експерти от Европол и Сикрет Сървис в морската ни столица бе разбита база за печатане на фалшиви банкноти. Заловени бяха трима души - Йордан Николов (Каратиста) и синовете му Искрен и Волен, печатали ментета от по 100 и 200 евро. Варна - столица на фалшификаторитеПрез 2003 г. местната полиция заедно със служители на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) разкриват две печатници за фалшиви банкноти. Първият удар е нанесен на 15 март върху два цеха - за предпечатна подготовка и за производство на ментета в евро, долари и марки. На мястото са открити голямо количество подправени щатски долари, чийто общ номинал е бил около 1 милион. Арестувани са шестима души, пет от които са българи, живеещи в София, Варна, Пловдив и Русе, а един е чужденец, дошъл да закупи фалшификати.Втората печатница е разбита на 20 май, като официалната информация, разпространена от МВР, бе, че при акцията са заловени 130 хил. фалшиви евро. За разпит са задържани единайсет човека.Въпреки големия брой разбити печатници експертите в НСБОП смятат, че българите не са царете на банкнотите ментетаНе е възможно български престъпни структури да организират и контролират една толкова сложна мрежа като производството и пласмента на фалшиви пари в чужбина. По-скоро те изпълняват поръчки на чуждестранни групировки, които финансират създаването на печатници за фалшиви евро и долари в България. А у нас има достатъчно квалифицирани и безработни компютърни експерти и добри графици, които се изкушават и заради многото пари започват да изготвят фалшификати. Пласментът им в чужбина обаче не се управлява от България, каза специално за в.БАНКЕРЪ служител на НСБОП, който помоли да остане неназован. Според него и малка част от фалшивите евро и долари, изработени у нас, могат да се похвалят с високо качество. В повечето от случаите те се изготвят на ксероксна хартия и имитацията на защитните им елементи лесно се разпознава. Защитните метализирани ленти върху банкнотите ментета често се отлепват, обяснява служителят на спецслужбата. При по-голямо внимание - допълва той - дори и неспециалистите могат да разпознаят фалшивата банкнота от истинската. В такива случаи те трябва да повикат полицията, която ще състави протокол за изземване на фалшификата. Ако не направят това, притежателите на ментетата рискуват да бъдат арестувани.Според експерти в областта на подправените парични знацинай-често се фалшифициратбанкнотите от 20 и 50 лв., от 50 и 200 евро и от 50 и 100 долара. Тези купюри са сравнително големи и пускането им на пазара, освен че покрива разходите за отпечатването им, носи и големи печалби на измамниците. В зависимост от качеството едно такова менте се продава на пласьорите между 15 и 30% от стойността на истинския номинал. При по-големи поръчки се правят и отстъпки. Любопитно е, че някои особено добри фалшификати - например на долари, изработени в Ирак, се продават дори при цени, достигащи до 80% от номинала.Фалшификатите най-често се разпространяват в търговската мрежа и сменят притежателите си, докато някой търговец или гражданин не се усъмни в автентичността им или докато не попаднат в някой банков клон.Касиерите в банките изключително много внимават да не пропуснат банкнота менте, защото при такава грешка номиналът на истинската банкнота им се удържа от заплатата. Затова е почти немислимо фалшификат да мине през банка, твърди експерт по разпознаването на парични знаци. Дейността по разкриването и разбиването на печатници за банкноти и документи ментета се следи отблизо от специалните служби на ЕС и на САЩ - Европол и Сикрет Сървис. У нас, за повишаване на ефективността на МВР и НСБОП, както и на следствието и прокуратурата в борбата срещу тези престъпления през ноември 2003-а министърът на вътрешните работи Георги Петканов и управителят на БНБ Иван Искров подписаха споразумение за създаване на Национален център за неистински и подправени парични знаци(НЦНППЗ). Той ще събира информацията за всяка една разбита печатница и заловена фалшива банкнота, ще я класифицира и анализира. Според служители в БНБ, подобна информация се е събирала и досега в народната банка, но само за левовете. Освен това голяма част от нея е била секретна. Липсата на оперативни данни за фалшивите банкноти пролича по време на пресконференцията, дадена през ноември миналата година от министър Петканов по повод споразумението за създаване на националния център. Изнесената от него статистика бе изготвена на базата на данни от 2000 и 2001 г. - през този период в България са заловени фалшификати на стойност 3.2 млн. щ. долара, 2 млн. г. марки, 1.8 млн. евро и 15 млн. гръцки драхми. Новият център, по мнението на Петканов, щял да даде възможност на МВР да получава оперативна статистическа и аналитична информация за фалшивите банкноти. Така министерството щяло да успее да се дореди до техническа и финансова помощ от САЩ и Евросъюза. Спецченгета и служители на БНБ шушукатче парите от САЩ и ЕС са били точно толкова силен аргумент за създаването на НЦНППЗ, колкото и необходимостта от оперативни сведения. Всъщност поне в областта на помощите националният център вече оправдава основаването си. На 19 януари 2004-а при посещението си в България директорът на направлението за борба с фалшифицирането на пари и парични средства в Баварската криминална служба Едуард Литгенс дари на центъра десет мощни компютъра за обработка и анализ на информация. Осем дни по-късно двамата заместник-директори на Сикрет Сървиз Джордж Роджърс и Брус Таунсенд обещаха да подкрепят пред американската администрация искането на българската страна за финансиране на проекти за борба срещу фалшифицирането на банкноти. Но амбицията на ген. Бойко Борисов отива още по-далеч. На 28 януари той разговаря с премиера Симеон Сакскобургготски и получи уверенията му, че ще съдейства за успешното провеждане в България на международната конференция, посветена на борбата срещу фалшифицирането на евровалутата. На нея МВР ще може да договори още споразумения за финансиране на борбата си срещу подправянето на евробанкнотите. И няма да е чудно, ако преди и по време на конференцията българските служби съвместно с Европол разгромят още една-две нелегални печатници. Това ще даде допълнителни аргументи на министерството, когато иска още пари от западните си партньори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във