Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ЗАДЪХВАТ ОТ КРЕДИТИРАНЕ

Потенциалът за печалби на българския банков сектор като че ли се изчерпва. Независимо че продължават да предлагат агресивно кредити и други нови финансови продукти, чистите приходи на банките за първите шест месеца на 2004 г. не са много по-големи, отколкото преди година. В края на юни 2004 г. печалбата на кредитните институции е 214.7 млн. лв., докато дванадесет месеца по-рано тя е била 210.8 млн. лева. Данните на БНБ показват, че общият размер на кредитите, които са най-доходоносните банкови активи, за една година се е увеличил с 44% - от 6.8 млрд. лв. до 9.8 млрд. лева. Приходите от лихви от заеми са се увеличили с повече от 50% - от 358.2 млн. лв. (в средата на 2003-а) до 526.1 млн. лв. в края на юни 2004 година. Но в крайна сметка това не е довело до реципрочно нарастване на печалбата. Поне според счетоводните отчети на банките причините за това са няколко. С близо 40 млн. лв. са се покачили разходите за изплащане на лихви. Но ръстът за платените лихви по депозити на граждани и фирми е 20%, докато средствата за лихвите по дългосрочни заемни средства са се повишили с 58.5 процента. С други думи, банките вече започнаха да усещат немалката цена на кредитните линии, които привличат от чужбина.Разходите за провизии, с които банките покриват загубите си от просрочени вземания, също са нараснали - с близо 92 млн. лева. Докато за шестте месеца на изминалата година кредитните институции са увеличили положителния си финансов резултат с 48 млн. лв. и този резултат се дължи на прехвърлянето на провизии заради събрани вземания, които са били просрочени. Сега картинката е напълно противоположна - разходите за покриване на просрочени вземания са чисто 44 млн. лева. Разбира се, това развитие на събитията е напълно закономерно заради бясната кредитна експанзия. Колкото повече кредити се отпускат, толкова по-бързо расте като абсолютна стойност размерът на просрочията и на разходите за покриването им.Най-голямото разходно перо на кредитните институции обаче си остават средствата за издръжка - за заплати и осигуровки, за външни услуги и за използване на дълготрайни материални активи. За шестте месеца на 2003-а издръжката на банките им е струвала 330.8 млн. лв., а година по-късно - 396.8 млн. лева. Средствата, които се харчат само за заплати, са се увеличили от 123 млн. лв. на 148 млн. лв., а за външни услуги - от 66.8 млн. лв. на 94.5 млн. лева. Проблемът е, че заради нарастващата конкуренция и недостига на квалифицирани кадри тези разходи ще продължат да се повишават. А това ще влияе негативно върху крайния финансов резултат на кредитните институции. Проблемът е, че ако не увеличат печалбите си, не след дълго повечето банки ще бъдат принудени да ограничат най-доходоносната си дейност - отпускането на заеми, за да спазят изискването за минимална капиталова адекватност от 12 процента. Причината е, че рискът, с който се оценяват кредитите, е 100% от номиналната им стойност. А капиталовата адекватност се изчислява, като общият размер на собствения капитал се раздели на общия размер на риска на всички активи. Колкото повече заеми е отпуснала банката, толкова по-висок е кредитният й риск и за да го покрие, тя се нуждае от по-голям капитал. Той на свой ред се увеличава с натрупаната печалба или с вноски от акционерите. Получава се нещо като затворен кръг - за да поддържа кредитната си експанзия, банката трябва да увеличи печалбата си, а за да я увеличи - трябва да отпуска все повече заеми. Но конкуренцията не позволява лихвите по кредитите и размерът на таксите и комисионите да се увеличават, а по депозитите на граждани и фирми - да намаляват. И, изглежда, че единственият начин банките да повишават ефективността и печалбата си е да намаляват разходите си за издръжка.При сегашната конюнктура не е чудно, че институции като БУЛБАНК, БИОХИМ и Банка ДСК, които традиционно присъстват в групата на най-добрите банки според класацията на в.БАНКЕРЪ, която от 1998 г. насам се изготвя на всеки три месеца, през юни 2004-а не са намерили място в нея. Вестник БАНКЕРЪ оценява всички регистрирани в България кредитни институции (с изключение на клоновете на чуждестранни банки у нас) по пет показателя - балансово число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. В елитната група попадат само кредитни институции, които са в първата десетка и по петте показателя. БУЛБАНК, БИОХИМ и Банка ДСК са отчели едни от най-високите печалби в сектора, но те са недостатъчни в сравнение с големите им капитали (виж таблици 2 и 3). По тази причина и трите кредитни институции не попадат в групата на десетте банки с най-висока възвръщаемост на собствения капитал (виж таблица 4). А БУЛБАНК не влиза и в класацията на институциите с най-висока възвръщаемост на активите (виж таблица 5).За сметка на това в клуба на най-добрите банки са ОББ, Райфайзенбанк (България), SG ЕКСПРЕСБАНК и донякъде изненадващо - СИБАНК.Присъствието наОББв нея е обяснимо. Банката активно развива както услугите си за фирми, така и тези за граждани. За една година балансовото й число е нараснало с 15.3% и от 1.62 млрд. лв. през юни 2003-а в средата на 2004-а е достигнало до 1.87 млрд. лева. По този показател, както и по размер на собствения капитал (294 млн. лв.), банката се нарежда на трето място (първа е БУЛБАНК). Печалбата на кредитната институция за шестте месеца на 2004-а е 32.63 млн. лева. Тя се дължи предимно на приходите от отпуснати заеми, които заемат 63.2% от активите й. От лихви по отпуснати кредити ОББ е получила 65.3 млн. лв. - 65% от всички нейни постъпления. Освен че предоставя всички познати на нашия пазар заеми за граждани и фирми, ОББ отпуска и специализирани кредити за малките и средните предприятия и е една от най-активните институции в сделките с ценни книжа. Въпреки големия си капитал и сравнително високата печалба на банката, нейните изпълнителни директори Стилиян Вътев и Радка Тончева смятат, че поддържането на досегашния висок ръст в кредитирането (36.3% за една година) ще е доста сложна задача. Това може да стане единствено ако банката успее да повиши темпа на привличане на средства от граждани и фирми, който в момента е 15.8% годишно, до нивото, с което се покачва общият размер на кредитите.Райфайзенбанк (България)закономерно се задържа шести месец в групата на най-добрите кредитни институции, тъй като е може би най-агресивната банка при отпускането на заеми. През март 2004-а общият им размер бе достигнал 76% от активите й. През следващите три месеца обаче Райфайзенбанк (България) успя да договори няколко кредитни линии за над 100 млн. евро. По този начин тя не само си осигури необходимия й финансов ресурс, но и балансовото й число достигна 1.19 млрд. лв. (по този показател тя се нарежда на пето място). По тази причина делът на кредитите в активите й спадна до 65.5%, независимо че като номинален размер обемът на заемите се е увеличил от 425 млн. лв. през юни 2003-а до 779.53 млн. лв. в средата на 2004 година.Благодарение на приходите от кредитирането през юни 2004 г. банката е на пето място по печалба - 13.63 млн. лв. , която е нараснала с 54% в сравнение с резултата й отпреди година. По възвръщаемост на собствения капитал - 15.2%, тя се нарежда на първо място, а по възвръщаемост на активите - 1.14%, е на девето. Експерти обаче коментират, че капиталът на Райфайзенбанк (България) - 89.8 млн. лв., вече е недостатъчен и тя ще трябва да го увеличи, ако иска да поддържа досегашната си агресивна кредитна политика.SG ЕКСПРЕСБАНКвече е традиционен член на клуба на най-добрите кредитни институции. Благодарение на активната политика за отпускане на заеми на граждани и фирми банката успя да формира добър портфейл от платежоспособни клиенти. Кредитите заемат 70% от активите й, а те в средата на юни са 704.4 млн. лева. Приходите от тях - 27.5 млн. лв., формират 65% от всички нейни постъпления. Собственият капитал на банката е 97.3 млн. лв. , а печалбата й - 11.25 млн. лева. Възвръщаемостта на собствения й капитал е 11.56%, а на активите - 1.6 процента. Независимо че в сравнение с балансовото число капиталът на SG ЕКСПРЕСБАНК е сравнително голям, през следващите месеци нейният мениджмънт би трябвало да активизира политиката си по привличане на депозити от граждани и фирми. В края на юни общият им размер е 558.1 млн. лв. - само с 91 млн. лв. повече, отколкото отпуснатите заеми - 487 млн. лева. Ако банката иска да се пребори с конкуренцията на кредитния пазар и да продължи да отпуска заеми, тя неминуемо ще трябва да увеличи привлечените средства от нефинансови институции, да пусне облигации или да вземе кредитна линия от чужбина.В средата на 2004 г. неочаквано в групата на най-добрите успя да се провре СИБАНКЗа една година контролираната от Цветелина Бориславова и Светослав Божилов институция успя да увеличи балансовото си число с 62% - от 414.1 млн. лв. през юни 2003-а до 670.8 млн. лв. в средата на 2004 година. Печалбата на банката е 7.13 млн. лв. и до голяма степен се дължи на рязкото увеличаване на кредитния й портфейл. За една година той е нараснал повече от два пъти - от 120.5 млн. лв. до 283.3 млн. лева. Това увеличение се дължи предимно на фирмените заеми, чийто общ размер се е покачил от 127.1 млн. лв. на 282.5 млн. лева. Ударът на кредитния пазар банката е направила в периода март - юни 2004 г., когато общият размер на корпоративните й заеми нарасна от 162.1 млн. лв. на 283.3 млн. лева. Кои са фирмите, получили тези заеми, може да каже само БНБ. По-важното обаче е дали тези кредити ще бъдат обслужвани редовно и ще донесат ли достатъчно приходи на СИБАНК, или тя ще бъде принудена да ги провизира, което ще я натовари с допълнителни разходи. Отговорът на този въпрос ще стане ясен в края на годината от размера на заделените от банката провизии. Като цяло очакванията са, че до края на годината банките ще бъдат принудени да заделят все повече средства за провизии, с които да покриват натрупващите се просрочия по отпуснатите заеми. Според някои анализатори кредитните институции неминуемо ще трябва да увеличат разходите си, което ще бъде непосилно за някои от по-малките банки. Те ще бъдат принудени или да прекратят дейността си, или да бъдат погълнати от по-големите банки, или продадени на чуждестранни инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във