Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банките в капана на нулевия държавен риск

Знаете ли според действащите банкови  регулации какъв риск носят гръцките държавни ценни книжа? Нула. Впечатляващо е, че  дългът на държава, която вече близо едно десетилетие е включена на системи за финансово кръвопреливане от целия Европейски съюз и от ЕЦБ, е с нулево рисково тегло. Нищо че кредитният й рейтинг е малко над индикаторите за фалирала държава. Всъщност това позволява на гръцките банки масово да купуват гръцки държавен дълг, който моментално залагат пред ЕЦБ срещу рефинансиране. Така тя косвено - през гръцките банки, инжектира пари в гръцката държава. Много интересно дали и Гърция, и банките в нея биха ще оцелели  повече от шест месеца, ако ЕЦБ престане да им предоставя такова рефинансиране? Тогава дали ще е правилно - от гледна точка на надзора и на управлението на риска, гръцкият държавен дълг  да е с нулево рисково тегло?! Точно тази тема повдига анализаторът на рейтинговата компания Scope Rating Сам Теодор в публикацията си "Рискът на държавните дългове: Голямото липсващо парче в Базел ІІІ".

Впрочем по въпроса за рисковото тегло на гръцкия дълг БНБ, макар и косвено, отдавна даде своята оценка. Централната ни банка съвсем  навреме - много преди кризата от 2009-а, престана да инвестира средства от валутния резерв в гръцки държавни ценни книжа. Освен това,  след като се разрази кризата, настоятелно препоръча на всички български банки да изтеглят  парите си от Гърция, в това число и от гръцките банки, които са техни собственици. И не само настоятелно даде тази препоръка, но и още по-настоятелно проследи българските кредитни институции да се съобразят с нея. Заради тази своеобразна имунизация гръцката финансова зараза не се разпространи на българския пазар.

Но бдителността не бива да отслабва -  мрачните финансови облаци сега се скупчват над Апенините и много анализатори се опасяват, че италианската държава може да последва съдбата на Гърция. Това, разбира се, рязко увеличава финансовия риск за всяка инвестиция в италиански държавни ценни книжа и този повишен риск ясно се проявява в цените на държавните облигации, емитирани от правителството в Рим. Само че познайте какво е регулативното им рисково тегло, с което те участват при формирането на капиталовата адекватност на притежаващите ги банки?!  Отново нула. Според регулациите на БАЗЕЛ ІІІ държавните ценни книжа на страна от еврозоната не носят риск, независимо дали става дума за стабилните Германия, Холандия и Люксембург, или за проблемните Гърция и Италия. Нормално ли е това? БНБ вече е  отговорила  на този въпрос с категорично  "Не", като е изключила от портфейла си, в който инвестира валутния резерв, държавните облигации на Италия. А търговските банки? Те какво правят?

Според анализатора на Scope Ratings Сам Теодор огромните вложения на банки от ЕС в дълга на държавите, в  които те работят, може да предизвика истинско бедствие. Причината е, че ако заради рязко влошаване на финансовото си състояние отделни държави започнат да изпитват проблеми с обслужването на дълга си, банките, които го притежават, ще понесат огромни загуби. Независимо че този дълг е с нулев риск. Загубите могат да добият такива  размери, че  да предизвикат значителна декапитализация на тези кредитни институции. Тя пък ще ги  постави пред заплахата  тотално да бъдат преструктурирани  и дори да бъдат затворени.

На всички тези процеси станахме свидетели в Кипър и в Гърция. Сега пред подобна заплаха е изправена Италия. Проблемът в случая е, че някои големи италиански банки, които имат огромни вложения в италиански държавен дълг, притежават широка клонова мрежа от дъщерни кредитни институции в много страни от ЕС. И един сериозен проблем в някоя от  тях може бързо да се разпространи в много държави от ЕС, в които дъщерните им кредитни институции държат голяма част от ликвидността си при своите майки. Точно заради това ни изглежда разумно националните регулаторни органи да препоръчат на тези банки да извадят ликвидните си пари от Италия. Но това е краткосрочна мярка, която се налага от сегашната ситуация. Важното в случая е друго -   крайно време е държавните дългове да започнат  да носят рисково тегло съобразно финансовото състояние на държавата, която ги емитира. Ако нейната  задлъжнялост надхвърля  маастрихтските критерии и приключи  повече от три години с дефицити над 3% от БВП, няма никаква логика емитираните от нея облигации да носят нулево рисково тегло. Най-малкото това е некоректно и представлява прилагане на двоен стандарт към държавите, полагащи усилия да поддържат високо ниво на финансова стабилност. От къде на къде държавните облигации на България в евро ще носят рисково тегло от 20%,  а след време и от 50%, а тези на Гърция и на Италия ще са с нулев риск?! Нали сме партньори?!

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във