Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ СТАВАТ ПО-БОГАТИ

Банковата система разполага с все повече средства. В момента общата сума на активите й е вече е 28 млрд. лв., докато в началото на годината те бяха 25 млрд. лева. Нарастването от 3 млрд. лв., или с цели 12 процента, реализирано за близо половин година, е повече от впечатляващо на фона на значително по-малкия ръст на брутния вътрешен продукт на страната за същия период - 6 процента. Единствено възможният и логичен извод, който може да се направи, е, че банковият сектор се развива два пъти по бързо в сравнение с икономиката на страната като цяло.Обобщеният кредитен портфейл на системата е набъбнал със същото темпо и от 14.5 млрд. лв. в средата на годината. Тук е мястото дебело да се отбележи, че строгите мерки, предприети от Българска народна банка за ограничаване на кредитната експанзия, разразила се в страната ни през миналата календарна година, вече дават отлични резултати.Банките вече държат повече свободен ресурс по текущите си сметки и той е с малко над 14% по-голям спрямо този преди шест месеца. Сумата в тях е нараснала с цели 900 млн. лв. и в момента е 7.2 млрд. лева. Това всъщност е левовата равностойност на средствата, поддържани на каса и по сметки както в български левове така и в чуждестранна валута. Това са и т.нар. бързоликвидни средства. Именно за тях дилърите на държавни ценни книжа трябва да намерят подходящи инвестиционни решения. Фактът, че темпът на увеличението при притежаваните от тях ценни книжа, в това число държавни и корпоративни в национална и чуждестранна валута, е по-нисък от тези на активите като цяло и е с едва 5.5%, дава ясен сигнал, че в момента дилърите определено се затрудняват да намерят подходящите книжа. Оборотните и инвестиционните им портфейли от 3.65 млрд. лв. в началото на годината в момента са 3.85 млрд. лева.Основната причина за въздържането от активни покупки на държавни ценни книжа, емитирани от Министерство на финансите, определено в никакъв случай не може и не трябва да се свързва с временната трудна политическа ситуация в България. На първичния пазар на ДЦК не се появява нищо ново и това е определящото за сравнително по-бавното нарастване на инвестициите в български ценни книжа. Това е така, защото в емисионния календар на финансовото ведомство предварително са залегнали обемите и емисиите книжа, които ще се предлагат за пласиране през годината, а те са достатъчно малко като обем и са точно равни на книжата, които излизат от обращение поради настъпващ падеж. Именно принципът на нулево нетно бюджетно финансиране чрез емитирането на държавни ценни книжа, възприет от финансовото министерство, пречи да не нарастват ДЦК в портфейлите на търговските ни банки. Средствата на банките растат (в това число и свободните такива), но по една или друга причина не могат своевременно да се инвестират, примерно като кредити. В резултат на това търсенето на ДЦК нараства при непроменени количествени параметри на предлагането, в резултат на което цената на книжата се покачва, т.е. доходността им се понижава. Така например държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар с падеж 2018 г., вече се търсят при 4% годишна възвръщаемост, при положение че в началото на годината сделки с тях се договаряха при 4.9 %.Последните сделки с книжа със срок до падежа от десет години се договориха на нива от 3.55% проста годишна доходност срещу 4.15 процента през януари. Допълнително потвърждение за отличната левова ликвидност в банковата ни система са лихвените равнища, при които на междубанковия паричен пазар се договарят депозитните сделки. Към момента те са 2.04% на годишна база по еднодневните депозити и са малко по-ниски от тези, прилагани по депозитите в евро на международните финансови пазари, а те са 2.06 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във