Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА ПЛАЩАТ ДАНЪК ЗАГУБА

Министерството на финансите ще поразхлаби примката, която надяна на врата на банките през 1998 г., като ги задължи да плащат данък върху провизиите, когато необслужваните повече от четири месеца заеми (те се класифицират като загуба) надхвърлят 10% от кредитните им портфейли. Банките и БНБ настояват изискването за облагане на провизиите, описано в чл.23, ал.2, т.24 на Закона за корпоративно подоходно облагане (по-известен като данък печалба), въобще да отпадне. По този повод подуправителката на БНБ Емилия Миланова е изпратила специално писмо до заместник-министъра на финансите Николай Георгиев. В проекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане, който от две седмици е в Народното събрание, обаче не фигурира предложение за отмяната на въпросната т.24 от ал.2 на чл.23.


Специално за в.БАНКЕРЪ Николай Георгиев обяви, че финансовото министерство ще направи предложение, което да намали данъка загуба, който в момента може да се стовари върху главата на всяка банка, рискувала да се впусне по-активно в кредитирането. Замисълът на министерството трудно може да се представи на общодостъпен език, но той би се разбрал по-лесно, ако се сравни досегашната ситуация с това, което се предвижда като промяна. Ако една банка има класифицирани като загуба заеми, които надхвърлят 10% от отпуснатите от нея кредити, заделените провизии по всички нейни вземания не се признават за разход на институцията. Ако класифицираните като загуба кредити през 2001 г. са например 12%, за разходи няма да се признават само провизиите по тази част от заемите, която надхвърля с 10% кредитния портфейл на банката.


Заемите, които не се обслужват повече от четири месеца, се класифицират като загуба и банките покриват пълния им размер с провизии, които отделят от финансовия си резултат преди облагането му с данъци. Когато той е недостатъчен, за да се заделят провизиите, банките отчитат загуба.


В момента, ако просрочените повече от четири месеца заеми надхвърлят 10% от кредитния портфейл на банката, всичките начислени от нея провизии не се признават за разход. И ако споменатите провизии надхвърлят загубата на банката, тя плаща корпоративно-подоходен данък. Така банката се декапитализира за втори път. Излиза, че с въпросния данък загуба държавата може да убие всяка позакъсала кредитна институция. Абсурдна ситуация, като се има предвид, че управляващите са заинтересовани да имат стабилна банкова система.


Именно заради този данък банките се въздържат от по-агресивна кредитна политика. Резултатите са налице - към средата на 2000 г. класифицираните като загуба заеми са 5.6% от общия размер на кредитния портфейл на банковата ни система. Но пък отпуснатите заеми за частни предприятия са малко повече от парите в обращение (2.5 млрд. лв.) - показател, който според представителя на МВФ у нас Питър Стела ярко отразява кредитната пасивност на банките.


До края на септември 2000 г. банките трябваше да заделят допълнителни провизии по всички заеми, които са гарантирани с ипотеки върху нежилищни имоти, тъй като БНБ ги извади от групата на безрисковите обезпечения. За да изпълнят това изискване, само за един месец (от август - до септември) разходите за провизии на банките са се увеличили с 40 млн. лева. Освен това отпадането на ипотеките върху нежилищни имоти от групата на безрисковите обезпечения принуди някои банки да прекласифицират част от вземанията си като загуба. След тази операция въпросните лоши заеми надхвърлиха 10% от кредитния им портфейл и сега те ще бъдат принудени да не отчетат като разход всичките си провизии и в крайна сметка да платят данък загуба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във