Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ЩЕ ПЛАТЯТ ПО-ВИСОКИ ДАНЪЦИ ПО НОВИТЕ СТАНДАРТИ

Данъчният закон не може да бъде абсолютно справедлив, той може да е справедлив или не само в контекста на данъчната стратегия на правителството. Според мен, с промените на Закона за корпоративното подоходно облагане правителството се стреми да осигури стабилност на приходите в бюджета в рисковата година на първоначално прилагане на Международните счетоводни стандарти у нас. От гледна точка на държавата това вероятно е правилна стратегия, защото финансовите отчети, съставени по МСС, трудно се поддават на унифицирано данъчно регулиране. Затова продължавам да поддържам становището, че най-доброто решение е в създаването на данъчни правила, които са независими от финансовите отчети, т. е. вместо преобразуване на финансовия резултат по МСС да се разработят и прилагат правила за определяне на данъчното задължение независимо от отчетения финансов резултат по МСС. Това трябва да е така, защото финансовите отчети по МСС имат цел и приложение, които най-често не съвпадат с целите на фиска, а именно: да дават вярна и честна представа за финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието за съответния период.От гледна точка на данъкоплатците обаче, в това число и банките, новият данъчен закон може и да не е непременно справедлив. И това сигурно е така, доколкото данъчното задължение на банките, при равни други условия, вероятно ще е по-голямо, отколкото при стария закон. Всяка банка може да установи това много лесно, като изготви проформа отчета си за за 2002 г., така сякаш новият закон е бил в сила от началото на тази година, и сравни двата резултата.Проблемът с провизиитезасяга и промяната на терминологията и свързаното с това тълкуване на предложения законопроект. Съгласно МСС, а съответно и според новите промени в ЗКПО, сумата на превишението на балансовата стойност на кредитите над тяхната възстановима стойност се нарича загуба от обезценка, а не провизия - термин, който досега се използваше както за потенциални задължения, така и за загубите от несъбираеми кредити. Терминът провизия съгласно МСС (а и според предстоящите промени в ЗКПО) вече означава друго - той ще се използва само за провизиите за потенциални задължения. Що се отнася до загубите от обезценка за несъбираеми кредити, то въпросът с непризнаването на тези загуби към свързани лица е по-малката беда. Сигурно е несправедливо да не се признават тези загуби, но, от друга страна, политиката на редица водещи европейски и световни банки е въобще да не дават кредити на свързани лица, така че да не изпадат в деликатната ситуация на несъбираемост. Може би българските банки също ще бъдат принудени да възприемат такава политика.Всъщностистинският проблем е в третирането на провизиите за задължения съгласно предложените промени в ЗКПО. С промените в закона разходите за провизиите (за задължения) не се признават за данъчни цели в момента на възникването им, както това беше досега. Това например означава, че ако възникнат обстоятелства, които създават очакването, че издадена от банката гаранция ще доведе до загуби, провизиите за същата няма да бъдат признати за данъчни цели. Това евентулно ще стане, когато гаранцията бъде платена от банката и се превърне в несъбираем кредит. Понякога обаче между тези два момента периодът е дълъг, въпреки че е икономически загубата вече е настъпила. Всъщност с тази разпоредба на закона по отношение на провизиите за задължения банките се приравняват на всички останали предприятия. Това, според мен, не е подходящо, защото издаването на гаранции е основен бизнес за банките и поради това е нормално да има присъщ риск от загуби, свързани с тази дейност. Съответно рискът от загуби следва да се признава своевременно като разход за данъчни цели. Разбирам, че вносителят на законопроекта е склонен да отстъпи от първоначалния си замисъл в тази област, което би било правилно решение.Друга област на значително неблагоприятно данъчно третиране са разходите от преоценка на финансови активиСъгласно МСС 39 като правило финансовите инструменти се отчитат по справедлива стойност. В случаите, когато справедливата стойност на тези инструменти в края на даден период спадне под тази в началото на периода и възникне загуба, според законопроекта тази загуба не се признава за данъчни цели. С други думи, ако дадена банка притежава дългосрочни или краткосрочни ценни книжа, които е класифицирала като държани за търгуване или ги държи на разположение за продажба, и справедливата стойност на тези книжа спадне под балансовата им стойност, резултиращата загуба не се признава за данъчни цели.И още нещо: загубите от инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия, отчитани по метода на собствения капитал, също не се признават като данъчно приспадаеми (като разход) и подлежат на облагане.Това са нови положения в данъчния закон, които, според мен, ще доведат до много по-големи допълнителни разходи от данъци за банките, отколкото непризнатите загуби от обезценка на кредити на свързани лица например.Преходът към Международните счетоводни стандарти съдържа още един източник на допълнителни данъчни задължения за банкитеТе следва да реинтегрират (т.е. да добавят към печалбата си и да обложат) заделените към 31 декември 2002 провизии за вземания по редовни експозиции във встъпителния си баланс по МСС към 1 януари 2003 година. Впрочем досегашните счетоводно, данъчно и банково законодателства бяха преференциално за банките в това отношение. Дори експозиция (например депозит или кредит) в първокласен клиент с рейтинг ААА при определени обстоятелства можеше да бъде частично обезценена за предполагаема частична несъбираемост. Тъй като в МСС водещият принцип е вярно и честно представяне, такава обезценка е недопустима и би довела до подценяване на активите на банката. Така че това трябва по-скоро да се разглежда като отмяна на една преференция, отколкото като ново данъчно бреме. В заключение ще кажа, че влиянието на МСС върху банковия сектор несъмнено ще бъде благоприятно, защото МСС все повече придобива репутацията на най-надеждната база за представяне на финансова информацияв света. Особено след големите фалити в САЩ през миналата и настоящата година, които компрометираха някои други приложими бази за финансово отчитане, амбициите МСС да се превърнат глобална счетоводна база изглеждат реални, както никога досега. Така че въвеждането на МСС у нас не само че е благоприятно, но беше и неизбежно. Друг е въпросът, че МСС трудно се поддават на рамкиране в данъчния закон и правила за определяне на облагаемата печалба чрез преобразуване на финансовия резултат никога не могат да бъдат достатъчно изчерпателни, пълни и всеобхватни, така че да бъдат справедливи за всички. Аз смятам, че преминаването към независими данъчни правила за образуване на данъчното задължение е неизбежно и е въпрос само на време.Васко Райчев е управляващ съдружник за Делойт и Туш България. Той е дипломиран експерт-счетоводител от 1991 година. Има единайсетгодишен опит в одитиране на банки по национални и Международни счетоводни стандарти в България, Македония, и Словакия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във