Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ СЕ СПАСЯВАТ ОТ КАСОВИТЕ БУНКЕРИ

Наредба NI-171 (от 2 юли 2001 г.) е изготвена съвместно от Министерството на вътрешните работи и БНБ и в нея са описани изискванията към охранителите, както и видовете специални известителни системи, телевизионна техника за наблюдение, металодетектори, бронирани стъкла и инкасови автомобили, които могат да гарантират охраната на една банка. Разпоредбите на нормативния документ се отнасят както за кредитните институции, така и за финансовите къщи и обменните бюра. Банките имат сериозни шансове да избегнат големите разходи за монтиране на охранителна техника и съоръжения по всичките си клонове. Според наредба NI-171 до юли те трябваше да се поохарчат по този повод. Вероятно авторите на наредбата са били наясно, че за изпълнението й са нужни сериозни инвестиции, и затова в нея е записано, че изискванията й трябва да се изпълнят в рамките на две години - срок, който изтича на 2 юли 2004-а. Банкерите обаче смятат, че много от предвидените мерки са със съмнителен ефект и само ще натоварят кредитните институции с допълнителни разходи. Затова те настояват изпълнението й да бъде отложено за 2006-а, а голяма част от изискванията в нея да бъдат отменени. С преработката на наредбата е натоварена специална комисияв която участват представители на МВР, на БНБ и на Асоциацията на търговските банки. Експерти, запознати с разговорите от последните две заседания на комисията, твърдят, че те са били доста разгорещени. Представителите на БНБ и на търговските банки са успели да убедят служителите на МВР, че прилагането на изискванията на наредбата трябва да бъде отложено за средата на 2006 година. Подчинените на Георги Петканов обаче веднага са се опитали да си извоюват нови правомощия спрямо банките и са поискали всички наблюдателни системи да се сертифицират от МВР. Това предложение буквално е разярило експертите от БНБ и от АТБ. На последната среща, проведена в средата на февруари 2004-а, дори се е стигнало до крясъци и заплахи. В крайна сметка проблемът ще бъде отнесен за разрешаване на по-високо място. Шефовете на вътрешните служби за сигурност на БНБ и търговските банки са били категорично против сертифицирането на системите за наблюдениеда става от МВР и за тази услуга банките да плащат такси. С недопускащ възражение тон те са заявили на хората от вътрешното ведомство, че нямат намерение да им плащат поредните грешни пари за изсмукани от пръстите такси, пък били те й 200 лв. за сертификат. Според началниците на банковите служби за сигурност изискванията към системите за наблюдение са много добре описани в Български държавен стандарт (БДС) ЕN 50132 -7, който е точно копие на европейския. В него е посочено какво трябва да представлява системата и са изброени всички отделни компоненти - от чернобелите и цветни камери и монитори до последния кабел. В стандарта са посочени дори и процедурите за боравене със системата. При това положение напълно логично е Наредба № I-171 да признава всички системи, изградени по БДС, което предполага, че банките няма нужда да сертифицират системите си в МВР и да потрошат грешни пари за това.Банките са успели да се преборят и с промените в категоризацията на клоновете и офиситеНа базата на нея се определя и степента на защитните елементи - бронирани стъкла и прегради, с които те трябва да разполагат. До момента това бяха местата, в които парите в брой надхвърлят 20 хил. дневно, лв., а за изграждането им са инвестирани над 150 хил. лв. в дълготрайни материални активи. Някои шефове на вътрешната сигурност на банки определят това изискване като смешно, тъй като никой няма да влезе да обира клон и да задигне мрамора от пода. В крайна сметка с МВР е постигната договореност в променената Наредба № I-171 бронирани стъкла, прегради и специални касови възли да се изграждат само в местата, където на ден има над 150 хил. лв. налични пари. Тази мярка ще засегне само големите банкови салони, от които обаче банките вече постепенно се отказват. От около година навлиза модата на малките банкови офиси с пет-шест човека персонал, които едновременно оформят документи, приемат пари на клиенти и извършват плащания. Според шефовете на кредитни институции тези офиси са много по-ефективни, тъй като изискват малки разходи, а персоналът в тях е максимално натоварен. Дневната касова наличност в тези поделения обикновено не надвишава 40 хил. лева и в тях няма да е необходимо да се слагат бронирани стъкла, плоскости и касови възли. Разбира се, ще има системи за сигнализация и наблюдения, специални системи за допуск и трезори, както и стъкла, които не се пръскат при удар или при прострелване. Няма обаче да е необходимо да се монтират скъпите касови възли - тесни помещения за касиерите с бронирани стени и стъкла, със специални ключалки, климатични и аудиовизуални системи. Всеки от тези т.нар. бункери струва около 20 хил. лв., а бронираните стъкла за тях са с цена до 1000 щ. долара на квадратен метър. Изчисленията са показали, че ако се изпълняват сегашните изисквания на Наредба № I-171 и във всички 1334 клонове и офиси на Банка ДСК се монтират бронирани стъкла, това ще струва на спестовната институция около 6 млн. лева. Близо 10 млн. лв. пък ще са необходими за монтирането на касови възли. Ако наредбата бъде променена, според постигнатите досега договорености, Банка ДСК ще може да си спести повечето от тези разходи. ОпасениятаНякои експерти по банкова сигурност обаче изразиха опасенията си, че ако след отмяната на изискването за монтиране на бронираните стъкла в даден клон нахлуе някой луд и започне да стреля, в резултат на което пострадат хора, от МВР ще им натрият носа с думите: Ако бяхте сложили бронирани стъкла, това нямаше да се случи! Нали разбирате, че ако се преборим да не слагаме навсякъде бронирани стъкла и касови възли, ще увредим икономическите интереси на някои фирми, които разчитат, че МВР ще ни наложи да бронираме клоновете си, а те да спечелят от това. Става дума за много пари и вероятно някои хора ще са страшно сърдити, че няма да ги спечелят от банките, коментира за в. БАНКЕРЪ шеф на голяма кредитна институция, който пожела името му да не бъде споменавано.По-любопитното е, че представителите на банките са успели да отвоюват от МВР и някои отстъпки по отношение на инкасовите автомобилиСега в Наредба NI-171 се казва, че специализираните автомобили трябва да са разделени на две отделни зони - едната за шофьора и охраната, а другата за материалноотговорните лица. Това предполага банките да се изръсят за голям инкасов автомобил с около 100 хил. евро. Сега повечето от тях превозват парите си с коли, които са им излезли по около 20 хил. евро, а за бронирането им са доплатили още по трийсетина хиляди евро.Представителите на банките и на БНБ са се договорили с хората от МВР, че отделението за шофьора, охранителя и инкасатора ще бъде само едно. В случай че това условие все пак залегне в наредбата, ще отпадне необходимостта автомобилният парк на много банки да бъде обновяван. От МВР са останали непреклонни по отношение на защитите, които трябва да има една кола за пренос на банкноти и монети. Тя трябва да е оборудвана със специални блокиращи ключалки, които не позволяват насилственото им отваряне отвън. Наредбата № I-171 изисква зоните, в които се намират шофьорът, охраната и материалноотговорните лица, да са бронирани, да имат отвори за стрелба, а подът да издържи на избухването на ръчна граната. Освен това инкасовите автомобили трябва да са снабдени с устройства, които им позволяват да изминат поне 30 км със спукани гуми. Двигателите, охладителните системи, резервоарите и акумулаторите им също трябва да са защитени със специални брони. Част от тези изисквания спецовете по сигурността определят като абсурдни. Някои шефове на служби по сигурността в банките са на мнение, че този тип автомобили не се нуждаят от излишен лукс. И без броня на акумулатора или на радиатора колата може да продължи да се движи още 30 или 50 км, дори да бъде уцелена с огнестрелно оръжие. Пък и при обиритена инкасови автомобили досега не е имало случай, при който престъпниците да са стреляли в колата, за да я спрат, казват експерти по банкова сигурност. Стратегията на бандитите е да инсценират катастрофа, като ударят автомобила. Нападението се извършва едва след като пътниците - обикновено шофьорът или охраната, слязат да видят какво става. Другият сценарий е колата да бъде спряна под някакъв предлог. Ако охранителите в автомобила са професионалисти, кражба на парите в него трудно може да се осъществи, твърдят банкови спецове по сигурността. Дори и превозното средство да е спряно принудително, гардовете не бива да излизат от купето с парите, а да извадят личното си оръжие и да бъдат готови да стрелят през амбразурите на автомобила. Тези доводи обаче са недостатъчни, за да накарат МВР да отстъпи от исканията си за запазване на сегашните разпореждания в Наредба № I-171. Шефовете по сигурността на някои банки предлагат вместо да се въвеждат някакви вътрешни стандарти за сигурността в банковите офиси и инкасови автомобили през 2006 г., да се въведат направо европейските стандарти. И без това се очаква България да стане член на ЕС през 2007-а, така че, искали или не МВР, тези стандарти ще станат задължителни и за нашите банки. Идеята обаче все още се възприема като твърде екстравагантна от експертите на вътрешното ведомство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във