Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ С ОБЩА ПОЗИЦИЯ СРЕЩУ ИЗВЪНРЕДНИТЕ ДАНЪЦИ

Асоциацията на търговските банки (АТБ) публично изрази опасенията на членовете си по повод въвеждането на Международните счетоводни стандарти догодина. Проблемът, за който досега единствено в.БАНКЕРЪ писа, засяга най-вече третирането на провизиите за просрочените кредити, както и опасността от двойно облагане на някои приходи. Представителите на асоциацията поискаха спешна среща със заместник финансовия министър Гати Ал Джебури, на която да представят мнението си по проекта за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.Основните им възражения са свързани с изцяло променения чл. 23 от закона. В него се описват увеличенията и намаленията на финансовия резултат за данъчни цели. Проектът на правителството включва 50 различни случая на коригиране на печалбата или загубата, която фирмите са представили в отчетите си за приходите и разходите. Тези корекции на практика изцяло премахват влиянието на Международните счетоводни стандарти върху формирането на облагаемата печалба. Оказва се, че отчетите, които ще се изготвят по МСС и по съобразените с тях Национални счетоводни стандарти, ще имат само информационна стойност. Що се отнася до данъчните власти, те явно нямат намерение да се съобразяват с тях.Банките протестират най-много срещу начина, по който ще се признават разходите за провизии по просрочените кредити, които с въвеждането на МСС ще се наричат обезценки. В проекта за промени на Закона за корпоративното подоходно облагане, които ще важат от догодина, се предвижда банките да увеличават облагаемата си печалба с обезценките на финансови активи (бившите провизии), само когато кредитите са към свързани лица. Записано е и че чрез обезценките на вземанията въобще (без тези на финансови активи) се увеличава положителният финансов резултат. Изключението е когато те не са отписвани поради изтичане на давностен срок или при ликвидация на длъжника.Според АТБ тези предложения са силно обезпокояващи, тъй като не са съобразени с приложението им при банките. Те не са съгласувани напълно и с МСС, които от 1 януари 2003 г. стават задължителни за банките. Банките настояват изрично да се запише, че непризнаването на обезценката на вземания за разход не се отнася за тях, а само за нефинансовите предприятия. Те искат да бъдат изключени и от приложението на друга разпоредба, която не допуска да се отчита разход, водещ до намаляване на печалбата при намаляване на цената на финансови активи. АТБ не приема и облагането на бившите провизии (сега обезценки на активи) в случаите, когато получателите на лоши кредити са свързани с банката лица.Банките предлагат финансовият резултат да не се увеличава с провизии по погасените кредити, които преди това са били обложени. До 2001 г., ако класифицираните като загуба заеми надхвърляха 10% от портфейла на банката, всички провизии не се признаваха за разход.В становището на АТБ се посочва и друг проблем, свързан с въвеждането на Международните счетоводни стандарти. Според МСС 39 и МСС 37 вземанията от банки и издадените банкови гаранции се оценяват като безрискови. Затова при изготвянето на встъпителен баланс по МСС към 1 януари 2003 г. банките ще добавят към текущата си печалба заделените до края на 2002 г. провизии по тези гаранции. Според някои оценки, сумата на тези добавени към печалбата провизии ще бъде значителна. АТБ настоява в преходните разпоредби на ЗКПО да се добави, че плащането на възникващите данъчни задължения за 2003 г. във връзка с добавените към печалбата провизии по вземания от банки, от клиенти и банкови гаранции ще се разсрочат за следващите три години.Банковата асоциация предлага предвиденото увеличение на печалбата с преоценъчния резерв за дълготрайни активи, които са напълно амортизирани, да не се отнася за резерва, формиран вследствие на ревалоризацията през 1997 година. Освен това АТБ настоява поисканото от правителството увеличаване на печалбата с резерва на активи, които да са напълно амортизирани, да се прави само ако те са извадени от употреба.Банкерската асоциация възразява и срещу промяната в чл.15 от Закона за корпоративното подоходно облагане, отнасящ се до трансферното ценообразуване. Проектът предвижда всяко отклонение от пазарната цена, дори и най-минималното, да води до увеличаване на печалбата. Същият член определя още една регулация - когато лихвите по кредити се отклоняват с повече от една четвърт от законната лихва - ОЛП+10% (сега тя е 13.7%). АТБ иска това утежнение, за чиито несъвършенства БАНКЕРЪ писа подробно, да не се прилага по отношение на банките. Цената на кредита зависи от много фактори, напомня асоциацията, според която не може с данъчен закон да се регулира основната дейност на банките и на практика да се ограничава възможността им за отпускане на кредити при по-ниски лихвени проценти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във