Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Банките растат, но печалбите им намаляват

Ситуацията в банковия сектор, макар и с някои условности, изглежда оптимистично. Резултатите на кредитните институции към полугодието на 2017-а показват, че те подобряват почти всичките си показатели.

Активите им и депозитите - не само на населението, но и на фирмите, са се увеличили в сравнение с края на юни 2016-а. При това говорим за ръст не от символичните няколкостотин милиона, а от порядъка на милиарди. Активите на банковия сектор например са се повишили за една година от 88.65 млрд. до 93.02 млрд. лв., депозитите и сметките на фирмите от 19.65 млрд. лв. са станали 21.56 млрд. лв., а тези на гражданите - от 45.16 млрд. лв. са стигнали 47.57 млрд. лева. Това нарастване може да изглежда и странно на фона на това, че доходът по депозитите и сметките на граждани и фирми, ако не е отрицателен, в повечето случаr е близък до нулата - заради почти нулевите лихвени равнища и от високите такси. Все пак държавната гаранция по депозитите на сума до 196 хил. лв., липсата на реални инвестиционни алтернативи и слабата финансова култура на населението все още правят депозитите в банките най-предпочитаното убежище за спестяванията на хората. Същото е и за фирмите. Но от статистиката за банковия сектор се вижда, че парите на населението са най-големият паричен ресурс, с който работят банките.  

Важен положителен нюанс в общата картина на банковия сектор е, че вече има

трайна тенденция за увеличаване на кредитите

След продължителен период на застой в тази може би най-съществена сфера на банковия бизнес данните на БНБ показват, че има ръст във всички видове заеми - както фирмени, така и потребителски и ипотечни. Разбира се, той все още е по-слаб от увеличението на депозитите. Но като се има предвид пълната стагнация в тази сфера през 2015-а и почти през цялата 2016-а, увеличението на сумите в кредитните портфейли и на търговските дружества, и на населението с по няколкостотин милиона годишно си е успех. Особено на фона на затегнатите правила за отпускане на кредити, които банките започнаха да прилагат от момента, след като бе направен прегледът на качеството на активите. Тези правила ограничиха достъпа на значителна част от фирмите и населението до списъка на банковите кредитополучатели. И в буквалния смисъл на думата хвърлиха голям брой от гражданите в ръцете на фирмите за бързи кредити. А те на свой ред наистина се развихриха, което може да се забележи от многобройните им реклами.

Впрочем банките също извлякоха полза от това, защото хем се освободиха от една рискова група кредитополучатели, хем увеличиха финансирането, което предоставят на небанкови финансови институции - най-вече на фирми, специализирани в кредитирането.

Данните на БНБ за полугодишния период показват

няколко положителни момента

Първият е, че административните разходи падат - от 796.39 млн. лв. през юни 2016-а на 787.28 млн. лв. година по-късно.

Вторият е, че се свиват и разходите за провизии. От 326.17 млн. лв. те намаляват на 236.27 млн. лева. Този факт  заслужава по-обстоен анализ.

Няма спор, че лошите кредити са най-големият бич за банковия сектор. Не само за нашия, но и за всички кредитни системи в ЕС. Това обстоятелство се подчертава и във всички доклади на международните финансови институции.  Ще припомним, че по последни данни на БНБ - към края на юни 2017-а - просрочените кредити у нас са за близо 9.4 млрд. лева. От тях 6.3 млрд. лв. са заеми, по които плащанията са забавени повече от 180  дни. Което не означава, че всички нови кредити са с добро качество и плащанията по тях се правят редовно. Тогава на какво се дължи

намаляването на разходите за провизии

които банките заделят по всеки нередовно обслужван заем?

На първо място, в хода на прегледа на качеството на активите, а и след него, много банки продадоха част от проблемните си вземания. По неофициални данни за една година това се е случило със заеми с номинална стойност над половин милиард лева. Това свива разходите за провизии. Друг подход, от който също следва свиване на провизиите, е изчистването на проблемни кредити, като банките придобият заложените в тяхна полза обезпечения. За това говори нарастването на сумата по перото "Други активи" в баланса на банковата система. За една година тя се е увеличила от 1.49 млрд. на 1.78 млрд. лева. Според някои банкери

придобиването на обезпечения

е свързано с по-бързата им и успешна реализация - като получена за тях добра цена. Те коментират, че по ред причини потенциалните купувачи са по-склонни да преговарят с банките за покупката на различни видове активи - най-вече имоти, вместо да ги купят от нередовните им кредитополучатели.

Придобиването на обезпечения спестява на банките и многобройни административни процедури, които иначе нередовните длъжници са склонни да протакат до безкрайност, особено когато имотите са оставени в тяхно владение, а не са придобити от банката. Казано накратко - банкерите смятат, че придобиването на обезпечения е предпоставка за бързата им и успешна реализация. А допринася и за закриване на лоши кредити. Неслучайно ползваме термина "закриване", а не "изчистване", защото за такова може да се говори само ако придобитото обезпечение бъде продадено, и то на цена, която покрива вземането на кредитора поне до провизирания му размер. При всеки друг случай банката ще понесе загуба от операцията. На фона на всички тези обстоятелства за справяне с проблема с лошите кредити ще можем да говорим само когато бъде отчетена трайна тенденция за едновременно намаляване както на разходите за провизии, така и на сумата в балансовата позиция "Други активи". И то при отчетен ръст на кредитния портфейл.

В данните на БНБ за състоянието на банковата система към полугодието съществува още един на пръв поглед странен факт. Уж всички показатели се подобряват,

но печалбата намалява

В средата на 2016-а положителният финансов резултат на финансово-кредитния сектор след облагане с данъци е 773.48 млн. лв., а година по-късно той е 660.4 млн. лева. На какво се дължи това намаление? Отговорът е елементарен: основната причина е рязкото падане на нетните лихвени приходи. Постъпленията, които банките получават от лихви по кредити - най-вече заради поевтиняването на предоставяните заеми, през първото полугодие на 2017-а са с близо 140 млн. лв. по-малко, отколкото през същия период на 2016-а. Това намаление не може да бъде компенсирано от свиването на разходите за лихви, което за една година е 66.7 млн. лева. И в резултат на това се стига до нетен лихвен приход, който  за първите шест месеца на 2017-а е със 73 млн. лв. по-малък, отколкото за периода януари - юни 2016-а. Този спад в нетния лихвен приход не може да бъде компенсиран от увеличението на други нетни приходи - например от такси и комисиони с 42 млн. лв. и в крайна сметка води до загуби за банките.

Разбира се, намаляването на печалбата не е болка за умиране. Банковата система все пак отчита добър положителен финансов резултат и в момента  за нея е много по-важно да е високоликвидна и добре капитализирана, отколкото да засилва апетитите за кредитиране, което води до увеличаване на потенциални рискове от загуби. Всъщност нормализирането на приходите от основната дейност на банките ще дойде не толкова от бързия ръст на кредитите, колкото от увеличаването на лихвените равнища. Това ще се случи половин година след като ЕЦБ започне да вдига лихвите си по предоставяния от нея ресурс - процес, който вероятно ще започне от пролетта на 2018-а.

В сегашната ситуация има

банки, които се справят по-добре от всички останали

Те са водещи в сектора не само по обема на активите си, но и по размера на собствения си капитал, на печалбата, както и по коефициентите за възвръщаемост на активите и на капитала.

Това са петте показателя, по които повече от две десетилетия вестник "БАНКЕРЪ" оценява най-успешните банки в България. В листата на най-добрите влизат само кредитните институции, които попадат в групата на десетте най-успешни банки и по петте показателя. За полугодието на 2017-а това са "Банка ДСК", Пощенска банка, "Райфайзенбанк България" и "Сосиете Женерал Експресбанк". Всички те се отличават с високо ниво на провизиране, с големи капитали, със стабилна ликвидност и с кредитни портфейли, които носят печалби, и то достатъчно високи, за да им осигурят много добри коефициенти за възвръщаемост на капитала и на активите.

Прави впечатление, че от групата отсъстват "УниКредит Булбанк" и ОББ. Причината за това е, че макар двете банки да имат значителни печалби, те не са достатъчни, за да им осигурят възвръщаемост на собствения капитал, която да ги нареди сред първите десет кредитни институции по този показател. И това се дължи не на лоши резултати, а на силното представяне на някои по-малки по размер кредитни институции като "Ти Би Ай Банк", "Търговска банка Д", "Алианц Банк България" и "ПроКредит Банк". Те отчитат значителни печалби на фона на обема на бизнеса си. 

А върху показателите на ОББ вероятно е повлияло и сливането със СИБАНК. Този процес започна още от момента, в който собственикът на СИБАНК - белгийската "Ке Би Си Груп", обяви, че купува ОББ. По всичко личи, че той ще приключи едва в началото на следващата година.

Така или иначе независимо от всички детайли важното е, че за момента банковият сектор е високоликвиден, добре капитализиран и, изглежда, бетониран върху една здрава основа. Разбира се, както вече сме казали, колкото и здрава да е тя, има един рисков фактор, който не може да бъде оценен и срещу който трудно може да се намери защита. Този фактор се нарича политически риск. Този риск може да минира и Китайската стена, да взриви Египетските пирамиди. А у нас той е особено изявен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във