Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЪРФИРАТ ВЪРХУ КРЕДИТНАТА ВЪЛНА

Българските банкери не приемат увещанията на шефа на мисията на МВФ Джералд Шиф и не се канят да ограничат кредитирането. И намерението на БНБ от февруари 2004-а да въведе по-високи изисквания при отпускането на заеми няма да спре експанзията на банките на този пазар. Така накратко могат да се обобщят разискванията по време на петнадесетата годишна среща на Асоциацията на търговските банки, която се проведе на 3 декември в столичния хотел Шератон. Както обикновено, тя бе почетена от целия управителен съвет на БНБ, от финансовия министър и от неговите заместници, от депутати. Този път банкерите счупиха всички рекорди по експедитивност и приключиха с официалната част за по-малко от час. Тя се изчерпа с изслушването на докладите на избрания преди месец председател на АТБ Димитър Костов, на финансовия министър Милен Велчев и на управителя на БНБ Иван Искров. Въпроси и дискусии нямаше, което е много необичайно за тези форуми.Председателят на АТБ Димитър Костов, който е и изпълнителен директор на банка Алианц България, ясно и категорично очерта перспективата пред банковия сектор през 2004 година. А тя се заключава в две думи: Експанзията продължава. Според Костов банковата система като цяло все още разполага със значителни свободни ресурси, които може да хвърли в кредитирането. И това неминуемо ще стане, ако лихвените проценти на международните пазари запазят сегашните си ниски равнища. Костов отбеляза, че капиталовата адекватност на банковата система в края на септември е 23.9% при изискуем от БНБ минимум от 12 процента. Това означава, че в много банки все още има голям обем от средства, които са инвестирани в депозити и в ценни книжа. А те не носят висок доход и част от тях неминуемо ще бъдат насочени към по-печелившото кредитиране, заяви Костов.Допълнителен ресурс за отпускане на нови заеми предлагат постоянно увеличаващите се депозити на граждани и фирми. Банките ще бъдат принудени да вложат тези пари не в държавни ценни книжа, а в по-доходните от тях кредити. Така ще си осигурят приходи, за да изплащат лихви по депозитите на граждани и фирми. Димитър Костов отбеляза, че през 2003-а ръстът на спестяванията на населението е 12 процента. Това показва както тенденция за стабилизиране на доходите, макар и не на високо ниво, така и ясна перспектива за тяхното нарастване, заключи председателят на АТБ. Според него именно тези тенденции са насочили кредитните институции към развитието на банкирането на дребно. Нарастващото кредитиране и разширяващото се банково посредничество подсказват, че икономиката излиза от зоната на забранителните нива на риск, заяви Костов. Според финансовия министър Милен Велчев важен фактор в намаляването на риска във финансовия сектор е и неколкократното повишаване на кредитния рейтинг на България. С оценките си кредитните агенции са дали ясен сигнал към международната финансова общност, че рискът за инвестициите в нашата държава е намалял и чуждестранните банки и фирми могат да отпускат по-спокойно заеми на българските си партньори, убеден е министърът.Управителят на БНБ Иван Искров се опита да запази консервативния тон, като заяви, че един от най-важните въпроси, които предстои да реши БНБ, е доколко сегашните високи темпове на нарастване на кредитите са устойчиви и какъв ще е ефектът от това за развитието на икономиката на страната. В края на изказването си обаче и той се поддаде на оптимизма, като заяви, че засега бързоувеличаващият се обем на заемите по никакъв начин не застрашава стабилността на банковия сектор. Той подчерта, че 92% от всички отпуснати заеми се обслужват редовно. Искров обаче предупреди, че БНБ ще изпълни обещанието си да засили контрола върху отпускането на заеми, като направи анализ на кредитната политика на всяка от банките и увеличи броя на надзорните проверки. Той потвърди, че през февруари 2004 г. - БНБ ще въведе по-строги изисквания за случаите на просрочени заеми и ще задължи банките да провизират на 100% всички кредити, които не се обслужват повече от 90 дни (в момента това правило важи за заемите, просрочени повече от 120 дни). Банкери обаче коментираха, че тази мярка ще засегне преди всичко погасяването на заемите за фирмите, а не за гражданите, които по-рядко бавят плащанията по заема си, а в същото време носят по-големи доходи, тъй като плащат по-високи лихви. Анализите на Димитър Костов, Милен Велчев и Иван Искров, както и коментарите, които присъстващите на срещата банкери направиха в неформална обстановка, налагат само един извод: през 2004-а ще има нова голяма вълна от потребителски заеми. Кредитните институции ще се опитат да разширят максимално кръга на клиентите си и окончателно да си разпределят дяловете от този пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във