Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ОСТАВИХА КРЕДИТИРАНЕТО НА ПОЛУСЪЕДИНИТЕЛ

Няма такава сила, която в близките няколко месеца да накара банките да изтеглят поне половината от авоарите си от чужбина и да кредитират с тях родното производство. Независимо от мърморенето и от заклинанията на политици и бизнесмени българските банки продължават да отдават предпочитание на депозитите в чужбина. От началото на годината до края на март балансовото им число се е увеличило от 9.8 на 10.8 млрд. лв., а общият размер на отпуснатите кредити е нараснал само с около 200 млн. лв. - от 3 млрд. на близо 3.2 млрд. лева. За сметка на това депозитите в чуждестранни финансови институции са скочили с половин милиард лева - от 3.9 на 4.4 млрд. лева. Освен това с близо 300 млн. лв. са нараснали инвестициите в ценни книжа.
Горчивата истина е, че банките все още смятат кредитирането на български фирми за неоправдано рискова операция и затова предпочитат да влагат парите си в чужбина. И тази политика очевидно ще продължи, докато икономиката ни не набере скорост и българските бизнесмени не докажат, че могат да управляват разумно своите фирми. А именно те страдат от най-голям недостиг на кредити.
През първите три месеца на годината заемите, отпуснати на частни дружества, са се увеличили само с 4.3% - от 2.33 на 2.43 млрд. лева. Ръстът е незначителен, като се има предвид, че ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Световната банка са предоставили няколко кредитни линии на страната за финансиране на малкия и средния бизнес. Съществуват и няколко фонда, които държавата е създала за безвъзмездно финансиране на малки и средни предприятия. И въпреки че Българо-американската кредитна банка и Насърчителна банка са фокусирали дейността именно към този тип предприятия, видим ефект няма.
Явно кредитирането на големи фирми със значителни обороти и с подготвен мениджмънт все още е много по-изгодно за банките, отколкото отпускането на заеми за малкия и средния бизнес. Повечето големи банки (с изключение на Банка ДСК) предпочитат да финансират фирми, които вече са с традиции на българския пазар. БУЛБАНК, Обединена българска банка, Пощенска банка, SG ЕКСПРЕСБАНК, БИОХИМ, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк (България) и БНП-Париба (България) са насочили усилията си към привличането именно на тези клиенти. Неслучайно в края на 2000 г. именно две от изброените институции - Райфайзенбанк (България) и ПИБ, влязоха в класацията на в.БАНКЕРЪ за най-активно кредитираща българска банка. Към края на март 2001 г., според критериите на финансовия седмичник (виж карето),

тази титла еднолично печели ПИБ

За първите три месеца на годината тя е увеличила отпуснатите заеми с 20.7%, като по общ размер на кредитния портфейл - 182.6 млн. лв., се нарежда на четвърто място след Банка ДСК, БУЛБАНК и ОББ (табл.1).
През този период около 49.3% от активите на ПИБ са били инвестирани в заеми, 97.8% от които са за частни предприятия. Освен краткосрочни заеми банката има възможност да предлага и дългосрочни, тъй като разполага с много кредитни линии от чужбина. Освен това тя е единствената, която за втори път в рамките на четири години успя да привлече тригодишно финансиране от консорциум от западноевропейски банки. При променената конюнктура у нас шефовете й трябва много внимателно да преценяват политическия риск. ПИБ има намерение да продължи агресивната си политика на българския кредитен пазар, тъй като през август очаква нова финансова инжекция в размер на 10 млн. евро. Заемът ще й бъде предоставен от Европейската инвестиционна банка за срок от седем години, а гарант по него ще е консорциум от западни финансови институции, воден от Байерише Ландес Банк.
ПИБ смята да емитира и тригодишни ипотекарни облигации, които да й осигурят средства за отпускането на средносрочни заеми за нейни клиенти.
През март

Райфайзенбанк (България) не можа да запази приза

Най-активно кредитираща банка, който завоюва през 2000 година. Тя е сред десетте институции, които са отпуснали най-много заеми, а кредитният й портфейл заема 44.8% от всичките й активи. По този показател (виж табл.2) Райфайзенбанк (България) се нарежда на десето място след БАКБ, Интернешънъл Комършал Банк (от май 2001 г. тя се нарича Търговска банка на Гърция (България)), Първа източна международна банка, Корпоративна банка, Демирбанк (България), ПИБ, Банка ДСК, Насърчителна банка и ЦКБ. С изключение на ПИБ всички споменати институции не намират място в класацията на Най-активно кредитиращите банки по няколко причини. Едната е, че общият размер на отпуснатите от тях заеми е твърде малък или пък ръстът на кредитния им портфейл за първите три месеца на тази година е недостатъчно висок. Втората причина е свързана най-вече с Банка ДСК и с Райфайзенбанк (България). За първите три месеца на тази година общият обем на заемите, предоставени от австрийците, е намалял с около 12 процента. По това време изпълнителният директор Момчил Андреев, който отговаряше за кредитирането, въвеждаше в работата наследника си Йохан Йонах, който през май стана председател на управителния съвет на банката. Йонах обаче е привърженик на агресивната кредитна политика и под негово ръководство от април австрийската институция възвръща позициите си на този пазар.
Райфайзенбанк (България) е първата българска банка, която успешно финансира земеделеца при закупуване на селскостопанска техника по програма САПАРД. Тя отпусна седем заема на земеделци от Русенско с общ размер около 4.4 млн. лв., с които те закупиха машини, производство на германската фирма Клаас и на американската Джон Диър. Половината от парите на селските
стопани ще бъдат възстановени със средства от програмата САПАРД.

Банка ДСК навлиза с плахи стъпки

във фирменото кредитиране. От началото на януари до края на март 2001 г. банката на народа успя да увеличи общия размер на отпуснатите заеми с едва 3.8% (от 570.5 на 592.2 млн. лв.). Но тя е почти едноличен играч при кредитирането на граждани и домакинства, на които е предоставила 492.5 млн. лв. (с 4% повече спрямо началото на януари 2001 година). В тази област Банка ДСК като че ли достигна върха на възможностите си и ако продължи да разширява позициите си, трябва добре да пресметне риска. Неслучайно потребителските заеми бяха последните, по които тя реши да намали лихвените проценти.
За сметка на това още в началото на юни банката на народа облекчи значително условията за предоставяне на фирмени кредити. От 16% годишно те паднаха до 12 процента. Това бе първата мярка, която мениджърите на институцията предприеха, за да увеличат корпоративните заеми. В края на март общият им размер надхвърли 98 млн. лева. За да завоюват позициите при финансирането на малките и средните предприятия, шефовете на Банка ДСК се опитват да използват максимално ефективно държавните гаранционни фондове за развитието на бизнеса в регионите с висока безработица. В момента банката работи с двата фонда в Габрово и в Нова Загора. Управителният й съвет смята да емитира ипотекарни облигации със срок на погасяване от 3 и 5 години и чрез тях да си осигури дългосрочен ресурс, който да й позволи да отпуска фирмени кредити с по-голям срок на погасяване.

БУЛБАНК се готви за атака

Известната с консерватизма си при кредитирането най-голяма българска банка се нарежда в края на март 2001 г. на второ място по обем на отпуснатите заеми - 297 млн. лева. Възможностите й да завладее този пазар обаче са много по-големи. Тя разполага с над 1.8 млрд. лв. по сметки в чужбина и ако пренасочи само една трета от парите в тях към кредитирането, ще задмине дори и Банка ДСК.
Още в началото на годината представителите на УниКредито Италиано, която притежава 85.2% от капитала на БУЛБАНК, декларираха, че нашата банка ще разшири чувствително позициите си на кредитния пазар. Но изборните резултати на 17 юни може и да са поохладили афишираните намерения. А промените в мениджърския й екип вероятно ще отложат тяхната реализацията.
В края на март 2001 г. общият размер на потребителски заеми, отпуснати от БУЛБАНК, е около 5.2 млн. лв., което я нарежда на осмо място на този нов за нея пазар. Банката има потенциал бързо да разшири присъствието си на него, тъй като разполага с необходимите средства, които ще й позволят да предлага потребителски кредити при условия, които успешно могат да се конкурират с тези на останалите банки.

Пощенска банка и SG ЕКСПРЕСБАНК пробиха в потребителското кредитиране

Двете банки, чиято сила традиционно бе във фирмените заеми, хвърлиха значителни усилия, за да разбият монопола на Банка ДСК при кредитирането на граждани. От началото на миналата година Пощенска банка разработи няколко типа потребителски заема - за закупуване на автомобили, на битова електроника и за текущи нужди, с които атакува нашия пазар. Резултатът е налице - към края на март общият размер на раздадените потребителски кредити е 37.7 млн. лв., което нарежда банката на второ място сред институциите на този пазар. Успехът й до голяма степен се дължи на усилията на българските й мениджъри Владимир Владимиров и Рени Петкова, но след тяхното оттегляне банката трудно ще издържи на конкуренцията.
SG ЕКСПРЕСБАНК също успя да завоюва солидни позиции сред гражданите. Кредитите за автомобили и за текущи нужди, които тя отпуска, са при доста изгодни условия - лихвата е конкурентна на останалите банки, а осигуряването на необходимите обезпечения не затруднява клиентите. Факт е, че много от гражданите бяха привлечени от условията, предлагани от варненската банка, и по тази причина от януари до края на март 2001 г. потребителските й заеми нараснаха от 252 хил. лв. до 12.9 млн. лева.
SG ЕКСПРЕСБАНК обаче все още не може да отстои позициите си във фирменото кредитиране. Според данните на БНБ, от началото на годината до края на март 2001 г. балансовата стойност на този вид заеми е намалял от 144 млн. лв. на 134 млн. лева. Банката претърпя някои неуспехи с кредитите на частни фирми, които наследи, като Камбана 1899. Освен това тя изпита сериозни затруднения при събирането на вземанията от Булюнион и Делфин 1, които през май 2001 г. прехвърли на Банковата консолидационна компания. При фирменото кредитиране банката все още се чувства като в чужди води и трудно улавя попътния вятър.

ОББ сякаш е попаднала в безветрие

Банката вече не е лидер при отпускането на потребителски заеми, въпреки че бе една от първите, които започна да ги предлага ( още през 1998 г.). В края на март 2001 г. общият им размер е около 21 млн. лв., като три месеца по рано те са били над 18.3 млн. лева. Много малък е ръстът при фирмените кредити, които за първите три месеца на тази година са 219 млн. лв. и са се увеличили с едва с 1 млн. лева. Според главния изпълнителен директор на банката Стилиян Вътев, това е временно затишие и до края на годината банката бързо ще разшири фирменото кредитиране. ОББ има значителен потенциал, за да води по-активна политика в тази област. Депозитите й в чуждестранни банки към края на март 2001 г. надхвърлят 643.8 млн. лева и при видимо съживяване на икономиката част от тях ОББ може да пренасочи към финансирането на частните фирми. Но мениджърите й вероятно се презастраховат срещу политически риск. Победителите в парламентарните избори от коалицията НДСВ все още не са обявили конкретна програма за управление на държавата.
Не е ясно кой в близко бъдеще ще заеме ключовите министерства на финансите, на икономиката, на строителството и регионалното развитие, на транспорта и комуникациите, както и Държавната агенция за енергийно регулиране. Следвайки максимата на Симеон: Бъдете господари на мълчанието, а не роби на думите, никой от новите управляващи не се ангажира с прогноза кога ще има ново правителство и дали то ще е в състояние да управлява успешно държавата. При тази пълна политическа и административна мъгла за ръст в кредитирането е трудно да се говори, а обявени за най-големите мошеници в държавата банковите мениджъри вече се научиха как да се предпазват от хазартни ходове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във