Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ НЯМА ДА СЕ РАЗМИНАТ С ЕЛЕКТРОННОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Развитието на банковия сектор у нас влезе в полезрението и на родната Алма Матер. Центърът за Европейски рамкови научноизследователски програми към Софийския университет организира на 28 май първата в своята история европейска конференция, насочена към финансовокредитната система, с краткото и ясно название Модерната банка. Идеята за провеждането на подобен международен форум, на който да се представят новите информационни и комуникационни технологии в тази сфера, бе приветствана лично от финансовия министър Милен Велчев. Според него, българският потребител постепенно увеличава доверието си към финансовите институции след кризата от 1996 година. Но освен че е необходимо да се увеличи ролята на банките във финансовия живот, трябва да бъде повишено и технологичното равнище на банковото обслужване, отбеляза министърът. Становището на председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Иван Искров е, че ако в началото акцентът е бил преди всичко върху увеличаването на реалното кредитиране за икономиката ни, а после върху самото оцеляване на банките, то сега най-важното е насочването към модерните форми на банкиране.Нормативната основа за електронната търговия в България вече е положена и страната ни не изостава от западните държави, що се отнася до технологичното развитие на банковата област, е становището на генералната директорка на Хюлет-Пакард България Саша Безуханова. Само че за да заработи системата, е нужен партньор от икономиката, подчерта тя, визирайки активната роля, която трябва да изиграят банките в това отношение.Станислав Георгиев, член на управителния съвет на БУЛБАНК, цитира данни от изследване, които показват, че все повече кредитни институции в света инвестират в ИНТЕРНЕТ-банкирането. Прогнозите са, че през следващата година пазарният дял на банките, които предлагат онлайн продукти ще достигне 75 процента. Българският пазар на електронни услуги обаче все още е далеч от тези показатели. Едва около 2% от банковите клиенти у нас ползват наличните възможности за електронно банкиране. Става въпрос за разплащанията с електронни карти, телебанкирането за корпоративните клиенти, както и за телефонното банкиране, достъпно чрез ИНТЕРНЕТ, тонални и мобилни телефони, факс, SMS, електронна поща. Най-развитите ни банки в това отношение засега са ПИБ, ОББ, ИНГ Банк и БУЛБАНК, като общо девет кредитни институции предлагат някаква форма на електронни финансови продукти. Според Никола Добрев, който отговаря за банкирането на дребно в софийския клон на ИНГ Банк, начинът на предлагането на финансови услуги ще претърпи големи промени. С тях например е свързана тенденцията за откриването на банкови клонове на по-достъпни за клиентите места, като например в супермаркетите и в търговските зони. В същото време, по думите на главният изпълнителен директор на ХЕБРОСБАНК Гаутам Вир, ролята на клоновата мрежа намалява. Ако през 1980 г. 90% от банковите услуги са се предоставяли чрез поделенията на банките, а само 10% чрез други алтернативни канали като банкови агенти, кол-центрове, ИНТЕРНЕТ- и телефонни канали, то през 2000 г. съотношението вече е било 55 към 45, подчерта Вир.Но може би най-важно заключение на този етап е, че банкерите вече не бива да са само финансисти, а и маркетингови специалисти. Засилващата се конкуренция изкарва на преден план умението им успешно да продават банковите продукти. Лекторите на конференцията бяха единни в мнението си, че клиентите стават все по-взискателни.Развитието на технологиите приближи услугите до клиентите, но отдалечи клиентите от банките, каза Веска Давидова от Хюлет-Пакард България, коментирайки тенденцията за обогатяване на каналите за достъп до банкови услуги. Основен проблем за кредитните институции у нас, смята тя, е, че банките не познават своите клиенти, както и конкретните продукти, които ползват те. Причина за тази абсурдна ситуация е, че повечето банки не използват една и съща база данни за различните видове услуги и продукти, които предлагат. Освен това не се пази историята на клиентите, за да може да се прогнозира тяхното бъдещо поведение и нуждите им от други банкови продукти. Панайотис Дамаскопулос от ИНСЕАД пък изтъкна, че обучението на клиентите и тяхното запознаване с новите алтернативни възможности на банкиране става критичен проблем за финансовия сектор. Несъмнено е, че предстоят големи промени в банките, които държат да оцелеят в условията на засилваща се консолидация и конкуренция на пазара. Гаутам Вир смята, че пълната модернизация на банковия сектор в България би могла да завърши до пет години. Това обаче зависи от редица фактори, посочи той, включвайки сред тях растежа на БВП и присъединяването ни към Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във