Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ НЕ ИСКАТ БУНКЕРИ В КЛОНОВЕТЕ СИ

Дайте ми парите или ще взривя бомбата, заплашва служителите в клона на Централна кооперативна банка в Пещера тридесет и четири годишният Иван Ботев в ранния следобед на 25 януари 2002 година. Погледът му блуждае, ръцете му треперят, а в тях има кутия за обувки, от която стърчат жици. Касиерите започват да пълнят подадената им от Ботев чанта с парите от гишетата, но един от тях все пак успява да натисне паник бутона, чрез който на практика подава сигнал за грабеж в полицейското управление. Районът около банката е блокиран за минути и на излизане от него Иван Ботев е прострелян в крака и заловен. В кутията за обувки полицаите откриват отбранителна ръчна граната. По-късно, по време на разпита, се оказало, че в действителност неуспелият крадец е собственик на малка фирма за поправка на обувки. Тя обаче фалирала заради некоректно отношение на свой доставчик. Партньорът не доставил поръчания му гьон, въпреки че прибрал парите за него авансово. Крахът на бизнеса му довел Ботев до отчаяние и в изблик на гняв той нахлул с бомба в клона на ЦКБ, разказва началник на службата по сигурността на една от най-големите ни банки, който поиска името му да не бъде цитирано. Той и колегите му от други кредитни институции са на мнение, че описаният случай в Пещера е един от малкото опити за въоръжен обир на банка в България от много години насам. Експертите по сигурността смятат, че това нахлуване с граната трудно може да бъде определено като грабеж, тъй като при него няма планирано престъпление, а е спонтанна реакция на човек, изгубил прехраната си. И слава Богу. Екшъните, които гледаме по филмите с внимателно планираните обири, нахлуването на тежковъоръжени и маскирани бандити, вземането на заложници, отварянето на трезори с бомби и специализирани устройства за декодиране на шифрите очевидно не са практика у нас. Поне засега. Остава въпросът как са защитени парите в банкитеНа тяхната сигурност е посветена Наредба NI-171 от 2 юли 2001 г., изготвена съвместно от Министерството на вътрешните работи и БНБ. В нея са описани изискванията към охранителите, както и видовете специални известителни системи, телевизионна техника за наблюдение, металодетектори, бронирани стъкла и инкасови автомобили, които могат да гарантират охраната на една банка. Разпоредбите на нормативния документ се отнасят както за кредитните институции, така и за финансовите къщи и обменните бюра. Вероятно авторите на наредбата са били наясно, че за изпълнението й са нужни сериозни инвестиции, и затова в нея е записано, че изискванията й трябва да се изпълнят в рамките на две години - срок, който изтича на 2 юли 2004-а. Банкерите обаче смятат, че много от мерките, предвидени в споменатата наредба, са със съмнителен ефект и само ще натоварят кредитните институции с допълнителни разходи.Обект на най-оживени дискусии между МВР и банките са изискванията за сигурността на касовите възлиТова са местата в банковите салони, където се приемат или се изплащат пари. Ако банките изпълнят точно изискванията на Наредба NI-171, въпросните касови възли би трябвало да изглеждат като бункери. Да бъдат отделени от останалите части на помещението с куршумоустойчиви прегради, изградени така, че да не се местят под въздействието на физическа сила или технически приспособления. Самият касиер пък трябва да е отделен от клиента с бронирано стъкло, което да не отделя отломки след прострелване и чиято височина да е не по-малко от 2.2 метра. Банковите шефове по сигурността твърдят, че подобно стъкло струва между 250 и 1000 щ. долара за квадратен метър, в зависимост от куршумоустойчивостта му - дали издържа до три изстрела с револвер калибър Магнум 44, или до три изстрела от автоматична пушка НАТО калибър 7.62x51. Наредбата NI-171 предвижда касовите възли да са оборудвани с трезори и климатични инсталации, както и със специални устройства за разговор с клиентите. Цялото това оборудване струва между 15 хил. и 20 хил. лева. Експертите по сигурността пресмятат, че само поставянето на бронирани стъкла във всичките 1334 поделения на Банка ДСК ще й струват около 6 млн. лева. Но ако във всяко поделение на тази банка бъде монтиран поне по един касов възел (мястото, където се приемат или са плащат пари), тя ще похарчи не по-малко от 20 млн. лева. Подобни изчисления могат да се направят за ОББ, която има 148 клона и офиса в страната, и за БУЛБАНК - със същия тип структури в 90 точки на страната.Освен че изискват големи инвестиции, касовите възли водят до ред неудобства за самите банкиПовечето от тях се отказват от досегашната практика да приемат и оформят документи на едно гише, на друго да приемат депозити и вноски, а на трето да изплащат пари. Големите банки имат намерение да обслужват клиентите си само на едно гише. Ако то изглежда като бункер и седящият зад бронираното стъкло служител трябва да общува с посетителя чрез микрофон, това вероятно ще го отблъсне. Бронираните касови възли имат и друг недостатък. Веднъж монтирани, те не могат да бъдат местени, което ограничава възможностите за реконструкция на банковите салони. На всичко отгоре ефектът от тези мерки за сигурността е съмнителен Представете си, че в клона влязат бандити и с нож, опрян до гърлото на клиент, поискат от служителката в касовия възел да им даде парите. В случай че тя откаже, престъпникът може да убие заложника пред очите й. Ето защо шефове по сигурността на големите банки са убедени, че в подобна ситуация касиерката веднага ще изпълни исканията на бандита, което прави и бронираните стени и прозорци излишни. Те смятат, че има далеч по-надеждни приспособления, които, на всичко отгоре, са и по-евтини. Например устройството Тайм Дилейн, което струва 500 щ. долара, забавя отварянето на касите с толкова, колкото шефът на сигурността смята, че е необходимо. Това означава, че при евентуален обир банковият служител ще набере кода за отваряне на касите. Но обирджиите ще трябва да чакат 15 или 20 минути, преди да приберат парите от тях. Време, с което нито един престъпник не разполага, освен ако не е решил, че това е последният обир в живота му. Удобството за банките обаче е, че подобни устройства са достъпни, монтажът им е лесен и те не пречат на директния контакт между банковите служители и клиентите. Проблемът е, че МВР трябва да признае тези устройства за достатъчно ефективни и те да бъдат разрешени за употреба. Според някои експерти по сигурността изискванията към инкасовите автомобилиформулирани в Наредба NI-171, също са пресилени. В нея се казва, че специализирани автомобили се използват задължително при пренасяне на пари и ценности над 20 хил. лева. Колите са разделени на две отделни зони - в едната са шофьорът и охраната, а в другата - материалноотговорните лица. По специална таблица се определя степента на издържливост на товарното помещение на автомобила и на сейфа в него - в зависимост от стойността на превозваните ценности. Освен това инкасовата кола трябва да е оборудвана със специални блокиращи ключалки, които не позволяват насилственото им отваряне отвън. Наредбата изисква зоните, в които се намират шофьорът, охраната и материалноотговорните лица, да са бронирани, да имат отвори за стрелба, а подът да издържи избухването на ръчна граната. Освен това инкасовите автомобили трябва да са снабдени с устройства, които им позволяват да изминат поне 30 км със спукана гума. Двигателите, охладителните системи, резервоарите и акумулаторите им също трябва да са защитени със специални брони. Някои от тези изисквания спецовете по сигурността определят като абсурдни. Банковите мениджъри по принцип гледат да икономисат пари, дори и при покупката на инкасови автомобили. И малцина от тях поръчват бронирането на колите да се прави от техния производител. Експерти твърдят обаче, че един такъв автомобил е много по-надежден, тъй като и двигателят, и ходовата му част са подсилени и са съобразени с тежкото (заради бронировката) купе. Струва се да се знае, че за подобно превозно средство се плащат 100 хил. евро. Затова никак не е чудно, че банките у нас предпочитат по-евтиния вариант - да поръчат стандартен автомобил (става дума за тип Джип или Ван) и да го бронират допълнително. Пример в това отношение може да е Банка ДСК, която преди година и половина си купи руски автомобили с висока проходимост марка Нива и ги бронира в България. Някои шефове на служби по сигурността в банките са на мнение, че този тип автомобили не се нуждаят от излишен лукс. И без броня на акумулатора или на радиатора колата може да продължи да се движи още тридесет или петдесет километра, дори да бъде уцелена с огнестрелно оръжие. Пък и при обирите на инкасови автомобили досега не е имало случай, при който престъпниците да са стреляли в колата, за да я спрат, казват експерти по банкова сигурност. Стратегията на бандитите е да инсценират катастрофа, като ударят автомобила. Нападението се извършва едва след като пътниците - обикновено шофьорът или охраната, слязат да видят какво става. Другият сценарий е колата да бъде спряна под някакъв предлог. Ако охранителите в автомобила са професионалисти, кражба на парите в него трудно може да се осъществи, твърдят банкови спецове по сигурността. Дори и превозното средство да е спряно принудително, гардовете не бива да излизат от купето с парите, а трябва да извадят личното си оръжие и да бъдат готови да стрелят през амбразурите на автомобила. Нещо подобно се случи на 25 юли 2003 г., когато десетина въоръжени и маскирани бандити нападнаха два автомобила на софийско чейнджбюро, превозващи 40 хил. лева. Екшънът се разигра около 8.25 ч на столичната улица Незабравка под прозорците на парк-хотел Москва. Скрити в засада зад дървета и храсти в Борисовата градина, облечени в маскировъчни якета, обирджиите издебват кервана с парите. Когато по алеята се задават фолксваген пасатът и опелът на охранителите - проехтяват над десет изстрела.Бандитите стреляли на месо - куршумите им влетели през отворените прозорци на автомобилите, които не били бронирани (в нарушение на Наредба N I-171). Ранени, но без да изгубят присъствие на духа, четиримата гардове изскачат навън с извадени пистолети, залягат и отвръщат на огъня. При тази неочаквана съпротива нападателите се разбягали, захвърляйки оръжие, маски и бронежилетки. И по-късно бяха изловени от полицията.Дебатите между представителите на МВР и на банките около промените в наредбата ще бъдат много разгорещени, но едва ли е разумно кредитните институции да бъдат натоварвани с огромни разходи за изграждане на защитни съоръжения, чиято ефективност експертите по сигурността поставят под съмнение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във