Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ НАВАКСВАТ С КРЕДИТИРАНЕТО

ИНВЕСТИТОРИТЕ ИМАТ ВСЕ ПО-ГОЛЯМ АПЕТИТ КЪМ БЪЛГАРИЯУлрих-Гюнтер Шуберт, главен изпълнителен директор на БНП Париба (България), пред в.БАНКЕРЪГ-н Шуберт, промени ли се стратегията на БНП Париба (България), след като германската Дрезднербанк продаде 40-процентното си акционерно участие в нея?- Преди се стремяхме да изградим универсална банка от германски тип. След като през 2001 г. БНП Париба откупи дела на Дрезднербанк, целта ни е да създадем една институция, която е концентрирана в инвестиционните сделки и финансовите услуги за корпоративни клиенти. Като банкова група БНП Париба е най-голямата инвестиционна финансова институция в Еврозоната и е напълно логично да използваме това предимство в България. Затова концентрирахме вниманието си към корпоративните клиенти. Изграждаме с тях дълготрайни взаимоотношения не само като им отпускаме кредити, но най-вече като им предлагаме всички услуги, които една фирма би потърсила от банките - счетоводно управление, търговско и експортно финансиране, управление на активи, обмяна на валута, разкриване на депозити и сметки, предоставяне на гаранции.В началото на 2001 г. създадохме три нови бизнеснаправления в банката. Те ще обслужват енергийния сектор и производителите на стоки, които се търгуват на международните борси, ще се занимават с финансирането на проекти, както и със сделки по изкупуване и сливане на фирми. Преориентирахме звеното, което се занимава с управление на активите, към по-взискателните частни инвеститори и към държавните институции.Мислите ли, че има достатъчно пазарни възможности за такива дейности у нас?- Общото благосъстояние в страната ви не може да се сравни с това в развитите държави. Но в България има и хора с глобални виждания, които са успели да пробият на пазара, натрупали са капитал и търсят партньор, който да им посочи алтернативни възможности за управлението на техните средства. В момента бизнесът, за който говоря, все още е много малък, но с времето той ще се разраства. Трябва да имаме малко търпение, докато тази дейност донесе възвръщаемост. Що се отнася до инвестиционното банкиране, вследствие на пенсионната реформа на пазара се появиха институционални инвеститори. Те тепърва ще трупат средства, което ще увеличи обемите на този тип банкиране. Добри перспективи има и за развитието на консултантския бизнес, засягащ приватизационните сделки, инвестициите на зелено и операциите, свързани с поглъщането и сливането на фирми. Именно заради това ние се специализираме в тази сфера на банковите услуги.И какви са резултатите от промените в бизнесполитиката на банката? - Трябва да призная, че през 2001 г. новите дейности не повлияха на резултатите на БНП-Париба (България). Но едва ли може да се очаква още през първата година един нов продукт да започне да връща инвестициите, които са направени за внедряването му. Въпреки всичко през 2001 г. банката постигна задоволителни резултати. Платихме 1.269 млн. лв. данъци, след което отчетохме чиста печалба от 2.45 млн. лева - със 17% повече, отколкото през 2000 година. Винаги може да бъде и по-добре, но ние сме доволни от резултатите.Подчертахте, че БНП Париба има традиции в инвестиционното банкиране. Към кои сектори на българската икономика проявявате интерес?- Въпреки че БНП-Париба е световна инвестиционна банка, ние сме специализирани в определени отрасли. От сключените до момента сделки може да се направи изводът, че сме водещи в енергетиката, преработващата промишленост, комуналните услуги и финансовия сектор. Тези сфери са от ключово значение за всяка развиваща се икономика. Освен това ние поддържаме тесни взаимоотношения и с много големи инвеститори, които проявяват интерес към тези отрасли. Енергетиката например е основен сектор за цялата банкова група на БНП Париба. Имаме намерение да вземем участие като консултант при сделките, които се подготвят в този отрасъл в страната. Проявяваме интерес и към проекта за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, към финансирането на електропроизводството. Можем да консултираме правителството относно енергийната независимост и износа на енергия, както и по проекти, свързани с реконструкцията на топлофикациите, и с приватизацията на НЕК. В медиите се появиха публикации, че БНП Париба (България) смята да инвестира в сектора на електроенергията, но това не е съвсем вярно. Ние привличаме инвеститори. България ще стане част от Европейския съюз и според мен европейските инвеститори имат вече по-голям апетит към страната.Вече стана ясно, че БНП-Париба кандидатства за консултант по приватизационната сделка за Банка ДСК. Каква институция, според вас, би било най-добре да поеме управлението на бившата спестовна каса?- Мисля, че би било грешно да се стеснява кръгът на потенциалните купувачи. Важното е инвеститорът банка да се обвърже сериозно с Банка ДСК и да поеме твърди ангажименти, че ще развива дейността й, така че това да е от полза не само за него, но и за цялата страна. Банка ДСК е институция, която може да играе много по-активна роля при финансирането на малките фирми и при предлагането на банкови услуги за гражданите. Но за това е необходимо да се направят сериозни инвестиции в нови технологии, а новият й собственик трябва да е в състояние да си позволи подобно скъпо вложение.Като започнахме да говорим за ролята на банките във финансирането на производствения сектор, съгласен ли сте с постоянно отправяните към тях обвинения, че не отпускат достатъчно кредити? - Преди две години тези упреци бяха основателни. Но ако погледнете резултатите на целия банков сектор за 2001 г., ще видите, че в сравнение с 2000 г. общият обем на отпуснатите заеми нараства много по-бързо, отколкото брутният вътрешен продукт на държавата. Така че банките наваксват изоставането си при отпускането на заеми. От голямо значение е те да запазят доброто качество на активите си. Ако се гони твърде бърз растеж в кредитирането, има риск качеството да се понижи и банковият сектор да заболее. А когато това стане, цялата икономика ще бъде застрашена, какъвто бе случаят с финансовата криза в Азия (по това време аз работих в Корея и лично наблюдавах процесите*), а след това и в Аржентина. Едно от положителните неща в България днес е, че банковият сектор е стабилен. Той трябва да се разраства, кредитирането трябва да се увеличава, но постепенно, а не експлозивно.През изминалата година БНП Париба (България) увеличи обема на отпуснатите заеми с 22% - от 69.6 млн. до 84.9 млн. лева. През първите три месеца на 2002 г. дори ускорихме растежа и в края на март кредитният портфейл е 97 млн. лв., което е с още 14% повече от края на миналата година. Ако продължаваме с тези темпове, до края на 2002 г. общият обем на отпуснатите от нас заеми ще достигне 140 млн. лева - два пъти повече от размера си в началото на 2001 година. В същото време сме предприели мерки за намаляване на рисковете при кредитирането. През последните две години намалихме с около две трети обема на големите кредити. Нашият принос е най-вече в структурирането, адекватното съчетаване и посредничеството при управлението на капитала и дългосрочния дълг, а оборотните средства или краткосрочните заеми отпускаме директно. Затова и кредитният ни портфейл днес се състои от 80% краткосрочни и 20% средно и дългосрочни кредити.Внимаваме също да не съсредоточим отпусканите от нас заеми в един или два сектора от икономиката. Финансовите данни на БНП-Париба (България) към края на март 2001 г. показват, че няма индустриален сектор, за който да сме предоставили повече от 20% от кредитния си портфейл.През тази година със сигурност ще увеличим размера на заемите, но освен това се надяваме да получим първите мандати за финансиране на проекти и за посредничество при приватизационни и други сделки. По този начин ще се увеличи и значението на приходите ни от консултантски услуги. * Преди да поеме управлението на БНП Париба (България), Улрих-Гюнтер Шуберт е главен изпълнителен директор на банка Париба в Корея от 1995 до 2000 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във