Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ - ЛОКОМОТИВЪТ НА БЪДЕЩЕТО

Банките ще бъдат стоманодобивът на утрешния ден, заяви през 1990 г. Улрих Картелиери - директор на Дойче банк (Deutsche Bank) по онова време. Днес, дванадесет години по-късно, небостъргачите на финансовите институции във Франкфурт създават илюзия, че банките действително вървят по пътя на стоманодобивния бранш от Рур. На практика обаче те са далеч от отминалото величие на промишлените асове.През последните месеци удари от различни посоки поразиха немските банки - от намаления на кредитните им рейтинги до упоритите слухове, че Комерцбанк (Commerzbank) е пред ликвидна криза. На моменти цените на акциите им падаха свободно. В средата на октомври паниката като че ли бе преодоляна и фондовите борси живнаха. Немският борсов индекс на елитните компании DAX се върна над 3000 пункта, като сред щурмоваците бяха книжата на банките. Въпреки това акциите на най-голямата финансовокредитна институция на Германия - Дойче банк, все още са с 28% по-евтини, отколкото бяха преди три месеца. А книжата на основните й местни съперници - Хипоферайнс (HVB Group), Комерцбанк и на застрахователя Алианц (Allianz), който миналата година купи Дрезднер банк (Dresdner Bank), са загубили 40% от пазарната си оценка през същия период.Тези лоши резултати до голяма степен са следствие на слабостта на немското стопанствоКорпоративните банкрути бият рекордите, което автоматично качва и необходимите провизии за лоши кредити. Колабиращите фондови борси пък буквално изяждат стойността на банковите дялови участия в индустриални компании - все още важна черта на немския капитализъм. По оценка на Стюарт Греъм от щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch) на 9 октомври (когато цените на борсите паднаха до последните си минимални стойности) нереализираните печалби от дяловите участия на Дойче банк в местни фирми са били едва 1.2 млрд. евро срещу 5.5 млрд. евро в края на второто тримесечие на годината. При Хипоферайнс пък печалбата от 4.2 млрд. евро към 30 юни тази година се е трансформирала в загуба от 546 млн. евро на 9 октомври. Подобни загуби, макар и нереализирани на практика, подронват капиталовата мощ на немските банки, точно както това се случи и в Япония. За разлика от японските банки обаче големите финансовокредитни институции от частния банков сектор в Германия притежават малък дял от силно разпокъсания местен пазар на банкови услуги.Като цялобанките от немския държавен сектор са най-мощната сила на националния финансов пазар. Спестовните банки (Sparkassen) - 537 на брой, повечето общинска собственост, 12-те регионални банки (Landesbanken) - собственост на провинциалните власти, и асоциациите на спестовните банки държат 39% от местните индивидуални и корпоративни депозити и 35% от общия размер на банковите кредити. Като се приспадне участието на стотиците малки локални кооперативни банки, за четирите големи финансовокредитни институции от частния сектор остават едва 14% от привлечените депозити и 15% от отпуснатите заеми. Благодарение на държавните гаранции банките от държавния сектор правят много по-малко разходи по привличането на средства и съответно начисляват по-ниски лихви по предоставените кредити. Това пък снижава печалбите на играчите от частния бранш. Чистата печалба от лихви в Германия е под един процент. По данни на рейтинговата агенция Мудис (Moody's) възможността на немските кредитни институции да генерират доходи, без да предприемат специални мерки, като например продажба на активи, е много по-ниска от конкурентите им от Америка или от останалата част на Европа.Тази действителност обаче скоро ще се промени. Благодарение на законите за защита на конкуренцията в Европейския съюз банките от държавния сектор постепенно ще започнат да се разделят с привилегированото си положение. Миналата година германските политици най-накрая отстъпиха под натиска на Европейската комисия и се съгласиха всички дългове, емитирани от регионалните банки след юли 2001 г., да не се гарантират от държавата, ако падежът им е след 2015 година. Заемните средства, привлечени след 2005 г., пък изобщо няма да се ползват с държавни гаранции. Което означава, че разходите по набиране на фондове ще се увеличат. Новите дадености вече оказват благотворното си влияние. Някои от регионалните играчи обявиха решенията си да се преструктурират, като новите структури на теория ще допускат и частни акционери. Но по-радикалните мерки за финансовото им укрепване ще се осъществят по-трудно. Според Тобиас Грюн от международната банкова групировка Ейч Ес Би Си (HSBC), регионалните кредитни институции в Германия ще станат по-силни, ако имат солидно присъствие на пазара на дребни банкови услуги. Засега обаче местната Асоциация на банките от държавния сектор (DSGV) не иска и да чуе за вертикална интеграция на спестовните и на регионалните играчи, което на практика означава предложението на Грюн. Освен това, дори и без държавни гаранции, банките от държавния сектор ще си останат по-малко зависими от печалбите и по всяка вероятност ще приемат да работят с по-нисък марж между привлечените и отпуснатите заеми, отколкото конкурентите им от частния сектор. Защото политиците винаги ще са склонни да поддържат своите банки, ако те изпаднат в криза. Какво би се получило, ако частните финансовокредитни институции се опитат да погълнат някои държавни структури? Подобна промяна ще трябва да е придружена с изменения в законите за спестовните банки и в никакъв случай няма да е по вкуса на асоциацията им DSGV. Някои банкови анализатори дори очакват браншовата организация да забрани на спестовната банка в Берлин да използва в логото си червеното S на асоциацията, което е мощен маркетингов символ. Както е известно, градската управа спаси с пари на данъкоплатците затъналата в скандали Банкгезелшафт Берлин (Bankgesellschaft Berlin), а сега изглежда склонна да я продаде на купувач от САЩ.Независимо от обективните пречкичастните банки в Германия в никакъв случай не са невинни жертви. Те допуснаха много стратегически грешки, които днес се мъчат да поправят. Дойче банк например изгради инвестиционен бизнес, но още не може да реши какво да прави с поделението си за дребни банкови услуги. Освен това банката все още не се е разделила с огромния букет от губещи дейности, като управлението на активи. Алианц загуби повече от година в опити да ограничи загубите на Дрезднер банк от корпоративни и инвестиционни банкови услуги. Провизиите за лоши кредити на Хипоферайнс през тази година се очертава да надхвърлят прогнозните 2.5 млрд. евро. Инвестиционното поделение на Комерцбанк загуби доста пари от началото на годината насам. И четирите банки работят с неоправдано високи разходи, за което известна вина има и трудовото законодателство на страната, защитаващо заетостта. Все пак частните финансовокредитни институции в Германия напоследък започват да вършат нещата по правилния начин. Те атакуваха решително разходите и вече правят мащабни съкращения. Освен това се преориентират от високорисковите и непечеливши кредити към клиенти от дребния и средния бизнес. Дойче банк продава усилено непечеливши активи и акции на компании от портфейла си. Казано с други думи, частните финансовокредитни институции са се обърнали с лице към новите дадености, за разлика от политиците. Защото докато държавните банки не се разделят с политическата си подкрепа, новите закони от Брюксел и Базел ще премахнат само частично деформациите на пазара на банкови услуги в Германия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във