Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ КРЪСТОСВАТ ШПАГИ НА ДЕПОЗИТНИЯ ФРОНТ

Войната на банките за привличането на клиенти се пренесе на ново бойно поле - или по-точно казано на нов пазар. От май насам реката от реклами за банкови кредити, която близо година наводняваше всички медии, изведнъж секна, сякаш бе преградена от дебела стена или, както се изразяват ВиК-инженерите: бе каптирана. Но това не доведе до рекламна суша, тъй като кредитните институции масово започнаха да се борят за привличането на парите на клиентите в депозити, влогове и сметки. Преориентацията може да се определи като закономерна, като се има предвид, че за една година (от май 2003 г. - до май 2004 г.) кредитите са се увеличили с над 50%, докато депозитите на граждани и фирми са нараснали само с 27 процента. При това привлечените средства от граждани са по-евтин ресурс, отколкото парите, които банките получават от кредитни линии от чужбина и от облигации. По депозитите банките плащат единствено лихва и правят разходи за издръжка на персонала, който обслужва сметките на гражданите. Докато кредитните линии са свързани с разходи за такси за обслужване на парите по линията; за това, че тези средства са на разположение; за пълно проучване на правното и финансовото състояние на банката, която получава кредита.При пускането на облигации за продажба разходите за лихви не са по-малки от тези по депозитите - между 5 и 8% годишно. Освен това банката - емитент трябва да плати и за да й бъде изготвен кредитен рейтинг. С други думи, парите на гражданите си остават най-евтиният ресурскойто банките могат да привлекат, и те не жалят средства, за да рекламират продуктите, които биха им го осигурили. От началото на юли телевизионният ефир бе овладян от екстравагантната реклама на Първа инвестиционна банка С колко искате да пораснете?. От агресивния клип с участието на Светльо от група Хиподил и на Васил Василев (Зуека) може да се разбере, че лихвата по депозитите на гражданите се увеличава с 1% годишно. Но не се казва по кои депозити и от колко на колко процента скача тя. Нито пък се разбира, че този бонус важи само за депозитите със срок на изплащане от един месец до една година, при това открити в банката в периода между 5 юли и 31 август. Обявихме кампанията си сега, защото в момента банковите реклами по телевизията са сравнително малко и по този начин нашата може да е по-ефективна - обясни Мая Георгиева, изпълнителен директор на ПИБ по повод рекламата С колко искате да пораснете?. - Единствената причина да обявим по-високи лихви по депозитите е привличане на клиенти, добави Георгиева. На въпрос дали не се цели привличане на допълнителен ресурс във връзка с предстоящото първо лихвено плащане по еврооблигационната емисия на банката Мая Георгиева бе категорична, че двете неща нямат нищо общо. В никакъв случай не може да се търси връзка между рекламната ни кампания за привличане на пари на депозит и предстоящото лихвено плащане по първите еврооблигации на банката - каза тя. - Няма логика да увеличим плащанията си по депозитите и да насочим средствата отново за погасяване на лихви, но по облигации, допълни Георгиева. Още повече че няма и необходимост от спешно привличане на такъв ресурс. Причината е, че в момента ПИБ има балансово число от 1.24 млрд. лв. и няма абсолютно никакви ликвидни проблеми.Доста банки вече промениха стратегията си при публикуването на реклами в печатните медии. Все по-често някой от тях обявяват лихвите, които плащат за депозитите (Централна кооперативна банка, ЮНИОНБАНК и ИНВЕСТБАНК). В други се промоцират нови продукти за влогонабиране - Обединена българска банка и СИБАНК. А някои банки просто подканят гражданите да спестяват при тях, както прави БИОХИМ.Според председателя на управителния съвет и главен изпълнителен директор на ЮНИОНБАНК Анна Аспарухова основните цели на новата рекламна кампания на банката са повишаване на привлечения от граждани и фирми ресурс, а оттам и нарастване на пазарния й дял.Някои кредитни институции като ОББ и СИБАНК залагат на плавния преход в рекламните си стратегии - от предлагане на кредити към офериране на влогонабиращи продукти. Така например ОББ привлича клиенти за новия си срочен депозит Премия, като предлага на всеки клиент, вложил над 2000 лв., постепенно увеличаване на начисляваната лихва за всеки четири или шест месеца, през които той държи парите си в банката. За депозит със срок от четири месеца годишната лихва ще е 4%, а ако парите останат още толкова ще получи 5 процента. При престой от една година за последните четири месеца лихвата ще е 7 процента. Освен това ОББ обвързва ползването на продукта с безплатното предоставяне на кредитна карта. По този начин спечелените от банката вложители почти сигурно стават и нейни кредитополучатели Подобна е офертата и на СИБАНК. По двата си продукта - Евродепозит и Юбилей, освен по-висока от стандартната годишна лихва от 8% при вложения в левове и щатски долари и 8.3% за вложения в евро, тя предлага и ползване на овърдрафт. Той може да е до 80% от валутния депозит и до 90% от стойността на левовия.Според изпълнителния директор на СИБАНК Данаил Каменов рекламирането на депозити се е активизирало, защото банкерите са констатирали нарастване на свободни пари в населението. Един от основните източници за това са сумите, които български граждани получават от техни роднини и близки, живеещи или работещи в чужбина, смята Каменов. Друга причина за активността е, че привлечените от хората средства, независимо от срочността на депозитите, обикновено остават в банката за по-дълго време, убеден е Каменов. А това означава, че гражданите са най-стабилните и трайни клиенти на кредитните институции. Което прави обясним стремежа им да ги спечелят. В цялата тази пълноводна река от реклами на депозити прави впечатление, че банките все по-малко се интересуват от дребните влоговеПовечето големи кредитни институции не се заглеждат в клиенти, чиито депозити са под 250 лева. А според последната статистика на БНБ (за 2003 г.) средният размер на 90% от депозитите в България е... 81 лева. Към такива суми дори и прехвалената в близкото минало банка на народа - Банка ДСК, вече е напълно безразлична. За депозити до 249.99 лв. тя дава годишна лихва от 0.5% независимо от срока, за който е направено вложението. ОББ пък въобще няма намерение да се занимава с дребни спестявания и приема левови депозити само над 1000 лева. Лихвата по тях пък се движи от 3.5 до 5.25% годишно в зависимост от срока, за който е направен влогът. Само че когато влога е 1000 лв. независимо, че разликата в лихвите изглежда голяма, в първият случай гражданина ще получи доход от 35 лв. в края на годината, а във втория - от 52.5 лева. Кредитни институции като Пощенска банка, Райфайзенбанк (България) и ХЕБРОСБАНК също не се интересуват от вложители, които оставят по сметките си по-малко от 500 лева. Разликите в лихвите между малките едномесечни и едногодишни депозити при тях също не е голяма - около 2% годишно.На този фон любопитен е фактът: защо големи институции като БУЛБАНК и Ейч Ви Би Банк Биохим приемат влогове за по 20 лв. и 50 лв. и начисляват по тях различни лихви в зависимост от срока им. БУЛБАНК например дава 2.3% годишна лихва за едномесечен депозит над 20 лв., а за едногодишен (за същата сума) - 4 процента.Ейч Ви Би Банк Биохим предлага лихва от 3% за едномесечен депозит над 50 лв., а когато вложението е със срок от една година, лихвата е 5.75 процента. В същото време БУЛБАНК въобще не приема депозити под 750 евро или под 1000 щ. долара. А за Ейч Ви Би Банк Биохим интересът към валутата на гражданите започва от 150 щ. долара или евро нагоре.Причината за апетита на двете банки към дребните левови вложители е, че депозитите им са с пъти по-малко от тези във валута. А потребителските и жилищните кредити, които тези банки отпускат, са предимно в българска национална валута. Именно за да изравнят големите разлики между валутата, в която са привлечените от граждани средства, и валутата, в която им отпускат заеми, двете банки приемат всякакви левови депозити. Разликите по лихвите, които те предлагат по левовите депозити, на пръв поглед може и да изглеждат големи - почти двойни. Но всъщност става дума за няколко левчета годишно, когато вложенията са от порядъка на 100-200 лева. Когато става дума за по-големи суми, например до 15 хил. лв., вече е без значение в коя кредитна институция ще бъде направен депозитът. Според закона, уреждащ дейността на Фонда за гарантиране на влоговете, всяко спестяване до 15 хил. лв. е гарантирано от държавата. Впрочем в България не са много хората, които трябва да решават подобен проблем, тъй като според статистиката на БНБ (за 2003 г.) депозитите над 10 хил. лв. са 62.2 хил. броя, а тези над 15 хил. лв. - едва 36.7 хил. броя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във