Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ ИЗЛИЗАТ ОТ КРЕДИТНИЯ ТРАНС

Динамичното тримесечие - така ще бъдат запомнени първите 90 дни на 2005 г. от българските банки. През тях повечето мениджъри сякаш бяха изпаднали в транс, преследвайки - с всички позволени от закона средства, разрастването на пазарни позиции. Очакването на новите мерки на БНБ, ограничаващи ръста на кредитите, накара банковите шефове да разгърнат масирани рекламни кампании за предлагане на нисколихвени заеми и за привличането на влогове. Лихвите по ипотечните кредити паднаха под 6%, а тези по влоговете (особено в някои банки) излетяха до 9% годишно. Стигна се до абсурдната ситуация клиенти да вземат заеми от една банка и да оставят получените пари на депозит в друга. Подобни случаи банкерите коментират помежду си на маса, но не желаят те да стават публично достояние. Факт е обаче, че в надпреварата за повече клиенти те ползваха и непозволени средства като некоректна, а понякога и изцяло заблуждаваща реклама. Този феномен придоби толкова застрашителни размери, че дори управителят на БНБ Иван Искров обърна специално внимание на него. На банковата среща в Пловдив (през април) той предупреди банкерите, че се подготвя специален закон, който ще задължи кредитните институции да информират коректно клиентите си за всички условия на услугите, които предлагат. Нещо повече, банките ще трябва да ги информират и за методиката, по която определят лихвата по различните кредити. Въобще контролът върху бизнеса им тепърва ще се затяга.Както БАНКЕРЪ неведнъж писа в края на март преследването на по-големи пазарни дялове придоби почти истерични размери. Банките използваха всички законови хватки, за да увеличат размера на кредитните си портфейли, тъй като бяха наясно, че те ще бъдат базата, върху която се предвиждаше от април да се изчисляват лимитите за бъдещия ръст на заемите. Първоначално БНБ бе заложила ограничения за повишаването им от 6% на тримесечие, 12% на полугодие, 18% за девет месеца и 24% за година. През последните три дни на март обаче статистиката на Централната банка отчете толкова главоломно нарастване на кредитите - от 1.7 млрд. лв., че то предизвика сериозни подозрения. Ето защо експертите на БНБ разкриха схемите на някои големи банки, които са отпускали фиктивни заеми, за да увеличат базата, от която ще се отчита тяхното нарастване от началото на април. Всъщност в Централната банка са били наясно коя търговска банка по каква схема е надувала кредитния си портфейл. Именно затова поведението им бе възприето катонеуважение към мерките, предприети от БНБи предизвика остра реакция от страна на шефовете й. Последва незабавна промяна в Наредба №21, където бяха записани рестрикциите. С цел да премахне ефектът от изкуственото мартенско увеличаване на заемите УС на БНБ въведе нови ограничения. За банките, които през март отчетоха ръст в кредитите над 4%, рестрикциите предвиждат новата база да се формира от кредитния им портфейл в края на февруари, увеличен с 4 процента. За всички останали базата ще е общият обем на заемите в края на март, каквото бе първоначалното решение на БНБ.Освен това УС на БНБ реши кредитите, които банките отпускат, да се отчитат всеки ден пред Централната банка, като на среднодневна база ръстът им за първото тримесечие до края на юни не може да надхвърля 5 процента. За първите шест месеца от влизането в сила на мерките този ръст не бива да надхвърля 12.5%, за деветте месеца - 16.5%, а до края на март 2006-а - 23 процента. На банките бе отнета и друга привилегияОт април 2005-а те нямат право да включват одитираната си текуща печалба в собствения капитал, което автоматично ще ограничи възможността им да отпускат заеми.Априлските рестрикции обостриха стомашната язва на банковите мениджъри, но повечето от тях са убедени, че те не се дължат на проблеми в банковия сектор, а на натиска от страна на МВФ. И още, че целта им е единствено да се намалят вносът и дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Нещо, което не е работа на банкерите, а на правителството. Резултатите, постигнати от банковия сектор, само потвърждават това твърдение. Печалбатаму за първите три месеца на 2005 г. е 120.4 млн. лв., сочат отчетите на БНБ. Приходите от лихви, такси, комисиони и сделки с ценни книжа са около 600 млн. лв., докато в края на март 2004 г. общият им размер е бил около 411 млн. лева.За една година собственият капитал на банковия сектор се е покачил с 490 млн. лв. - от 2.42 млрд. на 2.91 млрд. лева. Данните на БНБ показват, че този ръст се дължи почти изцяло на отчетените през 2004 г. печалби, чийто общ размер е 434.1 млн. лева. А около 70% от споменатата печалба се е формирала от приходите от лихви по кредити. Тази тенденция през първите три месеца на 2005 г. се задълбочи, защото отчетените през този период приходи само от лихви по заеми възлизат на близо 430 млн. лева. Още 24 млн. лв. са постъпленията от такси и комисиони, събирани за обслужване на земите. Статистическите данни на БНБ показват, че критериите, въведени преди шест години от в. БАНКЕРЪ, за определяне на лидерите на финансовия пазари сега изтласкват начело институциите с най-агресивно поведение.Ще припомним, че от 1999 г. на всеки три месеца вестникът оценява всички банки по пет показателя - размер на балансовото число, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. Първите десет институции - по тези пет показателя, влизат в групата на най-добрите български банки. За първото тримесечие на 2005 г. в нея попадат Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк (България) и SG ЕКСПРЕСБАНК. Веднага се набива на очи фактът, че първите три институции, освен че са сред най-агресивно кредитиращите, са и тези, които през последните три дни на март рязко завишиха обема на отпуснатите от тях заеми с цел да увеличат базата, от която от април да започнат да предоставят лимитираните от БНБ кредити. Изпълнителните директори на Банка ДСКвече могат да се похвалят пред унгарския си собственик - банка ОТР (О Ти Пи), че управляват най-голямата кредитна институция в България. За първите три месеца на 2005 г. Банка ДСК е увеличила балансовото си число с 450 млн. лв. и от 3.65 млрд. лв. то достигна в края на март 4.1 млрд. лева. Година по-рано то бе 2.6 млрд. лева. Рязкото му покачване се дължи на нарастването на общия размер на депозитите на нефинансови институции в банката, които за една година са се повишили с 830 млн. лв., а за трите месеца на 2005 г. - с 360 млн. лв., и в края на март вече достигат 2.98 млрд. лева. Взривообразно са скочили и депозитите на банки и на други финансови институции. От 63 млн. лв. в края на 2004 г. само за три месеца те са достигнали 406.5 млн. лева. Със 100 млн. лв. са се покачили и дългосрочните задължения на Банка ДСК. Но обяснението е, че ръстът на привлечените средства е създал предпоставки за бързото нарастване на отпуснатите заеми. За първите три месеца на 2005 г. от 2.18 млрд. лв. те са се повишили с 660 млн. лв. и в края на март вече са 2.84 млрд. лв. - два пъти повече, отколкото година по-рано. Смущаващото е, че 400 млн. лв. от тези кредити са били предоставени предимно на корпоративни клиенти, и то през последната работна седмица на март 2005 година. Факт, който даде коз в ръцете на експертите от БНБ да докажат, че това са фиктивно предоставени заеми, чиято цел е била единствено да се заобиколят изискванията на Централната банка. Въпреки това те не са повлияли сериозно върху финансовите резултати на институцията, които за първите три месеца на годината са достатъчно добри. Банка ДСК е на второ място по размер на собствения капитал, който е 410 млн. лв. - с 83 млн. лв. повече, отколкото през същия период на 2004 година. Тя се нарежда на второ място и по размер на печалбата си, която е 25.02 млн. лева. Възвръщаемостта на собствения й капитал е 6.09%, а на активите - 0.62 процента.Агресивното предоставяне на кредити е в основата и на отчетените добри финансови резултати отОББВ края на март 2005 г. банката записа печалба от 17.4 млн. лв. и по този показател се нареди на трето място в сектора. Подобно на Банка ДСК, ОББ може да се похвали със значително нарастване на балансовото си число. За първите три месеца на годината то се е покачило с 484 млн. лв. и в края на март е 2.69 млрд. лв. - с 840 млн. лв. повече, отколкото през март 2004 година. За 12 месеца собственият капитал на банката се е увеличил с близо 70 млн. лв. и в края на третия месец на 2005-а е 345.6 млн. лева. Големият собствен капитал - показател, по който ОББ се нарежда на трето място след БУЛБАНК и Банка ДСК, позволи на финансовата институция да развие активна кредитна дейност. Отпуснатите от нея заеми в края на март надхвърлиха 1.9 млрд. лв. срещу 1.4 млрд. за същия период на миналата година. В края на 2004-а те са били 1.5 млрд. лева. Набива се на очи фактът, че само за първите три месеца на 2005 г. ръстът на отпуснатите от ОББ заеми - от 400 млн. лв., е четири пъти по-голям, отколкото този за целия период от март 2004-а до края на същата година - 100 млн. лева. Приходите от лихви, от такси и комисиони за обслужване на кредитите - общо 47.7 млн. лв., формират 69% от всички постъпления на банката за трите месеца на 2005 г. и са с най-голяма тежест при формирането на печалбата на банката. Благодарение на нея възвръщаемостта на собствения й капитал е 5.04%, а на активите - 0.65 процента.Райфайзенбанк (България)също потвърди тезата, че успешната банка е агресивно кредитиращата банка, особено когато зад гърба й стои европейски преуспяващ собственик. За една година общият размер на отпуснатите от Райфайзенбанк (България) заеми се е удвоил и от 724.4 млн. лв. в края на март 2005-а е достигнал 1.44 млрд. лева. Най-голямо нарастване на отпуснатите заеми банката е отбелязала през първите три месеца на 2005 г., когато те са се покачили с 440 млн. лева. Разбира се, както при Банка ДСК и ОББ, и тук трябва да се има предвид, че в последните дни на март 2005-а Райфайзенбанк (България) е пласирала сериозен обем от корпоративни заеми - над 100 млн. лева. Тези операции обаче не са оказали сериозно влияние върху финансовите резултати на институцията за трите месеца на 2005 година.Райфайзенбанк (България) не само че се утвърди като шестата по големина банка в България, но по размер на балансовото число - 2.11 млрд. лв., буквално диша във врата на Ейч Ви Би Банк Биохим. При това за една година Райфайзенбанк (България) е увеличила активите си с 1.2 млрд. лв. - т.е. над 128 процента. Приходите й от лихви, от такси и комисиони по кредити са нараснали от 14 млн. лв. в края на март 2004-а до 25 млн. лв. за трите месеца на 2005 година. Благодарение на това увеличение на доходите печалбата на банката в края на тримесечието е над 11.5 млн. лв., докато дванадесет месеца по-рано тя е била 6.27 млн. лева. Възвръщаемостта на собствения й капитал в края на март 2005 г. е 7.15%, а на активите - 0.54 процента.За разлика от коментираните до момента институцииSG ЕКСПРЕСБАНКбез много шум също тръгна към устойчиво нарастване както на отпуснатите кредити, така и на балансовото число. Общото между нея и другите успешни банки е, че дължи добрите си финансови резултати изцяло на предоставените заеми на граждани и фирми. За една година общият размер на активите на SG ЕКСПРЕСБАНК се е покачил с близо 240 млн. лв. и в края на март 2005-а е 914.8 млн. лева. Отпуснатите кредити пък са нараснали с 200 млн. лв. и в края на третия месец на 2005 г. са 675.7 млн. лева. От посочените дотук числа обаче се вижда колко огромна е ролята на заемите при формирането на крайния финансов резултат на банката. В края на март 2005-а те представляват 74% от активите й, а приходите й за период са - 15.6 млн. лева. Постъпленията на банката от всички отпуснати заеми са 66 процента. На тях се дължи и печалбата от 6.98 млн. лв., която тя е отчела в края на март 2005 г., както и добрите показатели за възвръщаемост на собствения й капитал - 5.46%, и за възвръщаемостта на активите - 0.76 процента.Първото впечатление при прегледа на резултатите на банките за трите месеца на 2005 г. е, че финансовокредитният сектор процъфтява. Но в действителносткартината не е чак толкова розоваОтчетената от банките обща печалба в края на март 2005-а е 120.4 млн. лв. и изглежда доста внушителна. На фона на милиардите, хвърлени за кредити, обаче тя не е чак толкова висока - само с 6 млн. лв. повече, отколкото дванадесет месеца по-рано. И причината за това е сериозното увеличение на разходите за издръжка на банките. Те са нараснали от 189.2 млн. лв. в края на март 2004 г. до 253.2 млн. лв. в края на март 2005 година. През първото тримесечие на 2005-а кредитните институции са похарчили 80.7 млн. лв. за заплати, 43.1 млн. лв. - за използване на дълготрайни материални активи, и 68.8 млн. лв. - за външни услуги. Най-голямо е нарастването именно в това последно перо, което отразява плащанията за внедряване на различни информационни системи и свързаните с тях консултации и обучение на персонала, където в същото време се покриват множество неприсъщи разходи. В края на март 2004 г. разходите за външни услуги на банките са били 43.7 млн. лв. - с 50% по-малко, отколкото в края на март 2005 година. Според някои финансови мениджъри периодът на бързото нарастване на кредитните портфейли и на пазарната инвазия вече отминава и за да си осигурят големи печалби, банките ще трябва да се съсредоточат върху намаляването на разходите за издръжка - за заплати, за ползване на дълготрайни материални активи, за външни услуги и други. Прогнозите са, че от средата на годината стремежът на кредитните институции ще бъде да покрият разходите си за издръжка с приходите от такси, комисиони и търговия с валута и ценни книжа. Това обаче ще бъде доста трудно, като се има предвид, че българските банки тепърва трябва да правят разходи за въвеждането на чипкартите, на новите изисквания за капиталовата адекватност, известни като Базел II, и на европейската система за разплащания Юроленд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във