Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ БЛОКИРАТ ПЕРАЧИТЕ НА ПАРИ

ЗА ТРИ ГОДИНИ СА ПРОВЕРЕНИ СИГНАЛИ ЗА ОПИТИ ЗА ЛЕГАЛИЗИРАНЕ НА 142 МЛН. ДОЛАРА

Банките най-внимателно следят за опитите през тях да се легализират незаконно придобити капитали, констатира финансовото министерство в свой доклад, оповестен през седмицата. За две години и половина, откакто през октомври 1998-а към Министерството на финансите започна да работи дирекция Бюро за финансово разузнаване, кредитните институции са уведомили тази структура за 651 случая, които пораждат съмнение за пране на пари. Това са 81% от постъпилите в бюрото общо 801 доклада, в които се сигнализира за операции на стойност 142 587 432 лева.
Данните показват, че когато става дума за легализиране на мръсни пари банковият сектор се ползва с предпочитанията на перачите, но и предотвратяването на подобен род престъпления в тази област също е на много високо ниво. Това се дължи на добрата организация и ясни вътрешни правила в българските кредитни институции, които описват начините за следене и пресичане на съмнителни сделки. Прави впечатление, че през изминалите две години и половина от създаването на бюрото именно банките се опитват най-активно да блокират легализирането на незаконно придобитите капитали. През 1999 г. случаите, за които са сигнализирали банките, са 66.37% от всички получени в Бюрото за финансово разузнаване съобщения, през 2000 г. те вече са 91.93% и от 1 януари до 30 април 2001 г. кредитните институции са подали 96.91% от докладите за нарушения.
Най-често констатираните простъпки са свързани с типично банкови операции - внасянето на големи парични средства в брой и превеждането на значителни суми в чужбина. Тези две дейности общо са били обект на доклади в 43% от случаите, попаднали в обсега на Бюрото за финансово разузнаване. Подуправителят на БНБ Божидар Кабакчиев разказва, че е имало и някои фрапантни случаи, като например чуждестранна фирма да предостави на българска безлихвен заем от над 2 млн. щ. долара. Въпреки огромния брой на сделките, за които банките са известили Бюрото за финансово разузнаване, много малко са случаите, които стават публично достояние - огласени са предимно такива, в които няма доказана вина.
Медиите вече съобщиха, че следствието работи по сигнал за опита на няколко фирми да легализират незаконно придобити средства през БИОХИМ и ХЕБРОСБАНК. По поръчение на прокуратурата се разследва и бизнесменът Чавдар Държиков по подозрение, че е опитал през Токуда Кредит Експрес Банк да препере пари, за които се предполага, че са придобити по незаконен начин. Твърди се, че Националната служба за борба с организираната престъпност разследва информация, че преди ТБ Славяни да фалира, през нея също са извършвани операции по легализиране на незаконно придобити капитали.
Не всички сигнали, които получава Бюро за финансово разузнаване, са за наистина престъпни операции. От 801-те получени доклада бюрото щателно проверява 455 случая, но тази разлика се дължи и на това, че в няколко съмнителни сделки действащите лица са едни и същи. До края на април тази година 53 от разследванията са внесени в прокуратурата, а по други 57 е образувано предварително следствие. По останалите случаи все още се работи.
Германия и САЩ, Кипър, Италия и Великобритания са държавите, в които нашенските перачи насочват най-често банкови преводи със съмнителен произход. Общо от тези пет страни бюрото е искало над 50% от сведенията. Международният обмен на информация за прането на мръсни пари предполага да се предоставят и данни за произхода на средствата на български физически и юридически лица по искане, отправено от други държави. От това свое право най-често са се възползвали Белгия, Чехия, Хърватска и Словения.
Други разпространени престъпления са сделките и операциите, свързани с данъчни нарушения, получаването на големи суми от чужбина, които незабавно се теглят в брой, нередности, свързани с приватизационни сделки и операции с ценни книжа.
Случаите, предадени на предварителното следствие и прокуратурата при прането на мръсни пари, се класифицират според това в коя от четирите основни фази на престъпния трансфер са установени. Най-голям дял - 43%, са опитите мръсни пари да бъдат включени във финансовата система. Следват ги незаконните сделки. Друга фаза при прането на мръсни пари е размиването на паричните средства, което цели да ги отдалечи от техния криминален източник. Делът им в общо констатираните нарушения е 11 процента. Като последен етап може да се разглеждат приватизационните сделки, чрез които парите от нечисти сделки се инвестират в легалната икономика - това са 6% от случаите, следени от Бюрото за финансово разузнаване. Финансистите констатират, че успяват да пресекат съмнителните трансфери още в началната фаза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във