Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИТЕ БИЯТ ВАЛУТНИ ИНЖЕКЦИИ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС

Под натиска на международните пазари, без да искат, българските банки се явиха в ролята на спасители на платежния баланс на държавата. Данните на БНБ за първите три месеца на 2002 г. показват, че кредитните институции са върнали от чужбина депозити за 93 млн. щ. долара в страната. И причина за това не е спонтанен изблик на родолюбие от страна на мениджърите на нашите банки. Първо, много от тях не са българи и, второ, единственият мотив за действията им е практическата полза, независимо дали се отнася за лични интереси, или за тези на банката.Правило е, че парите отиват там, където ниският риск и високата печалба се съчетават най-добре. А до 11 септември 2001 г. лихвите по депозитите в чужбина бяха достатъчно високи, за да могат банките да печелят, като инвестират парите си в тях. След ударите срещу двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк Лондонският междубанков лихвен процент (ЛИБОР) пропадна от 3.4% до 1.9% и повлече след себе си лихвите по депозитите в чуждестранните банки. За българските кредитни институции стана неизгодно да държат парите си в чужбина и те започнаха да търсят възможности да ги инвестират в по-рискови, но и по-доходни операции в България.През първите три месеца на 2002 г. ЛИБОР-ът продължи да се движи в границите между 2% и 2.4%, което принуди банките да продължат с изтеглянето на задграничните си депозити. Всъщност това е причината в платежния баланс да бъде отчетено, че в страната са върнати 93 млн. щ. долара. Те са отчетени в така наречената финансова сметка на платежния баланс, която отразява вноса и износа на капитал от страната - включително и влезлите в страната чуждестранни инвестиции, получените кредити от чужбина и плащанията на главници по външния дълг. Общото салдото по тази сметка е положително - 70 млн. щ. долара, докато в края на март 2001 г. то е било едва 6 млн. щ. долара. И основна заслуга за този успех имат банките или по-точно международното положение, което ги принуди да върнат валутата в България.Що се отнася до преките чуждестранните инвестиции, резултатът е просто катастрофален. От началото на януари 2002 г. до края на март размерът им е едва 46.8 млн. щ. долара, докато година по-рано той е надхвърлял 280 млн. щ. долара. Наистина сериозен принос през 2001 г. имаше сделката за втория GSM-лиценз (135 млн. долара), но дори да я игнорираме, спадът е много голям.При нарастващи затруднения във външната търговия и драстичен спад на чуждестранните инвестиции валутната сметка на държавата завършва с дефицит от 310 млн. долара, според данните, обявени от БНБ. През първото тримесечие на миналата година отрицателното салдо беше 237 млн. долара.Основен виновник за този негативен резултат е външната търговия, която продължава да върви зле. Отрицателното търговско салдо за първото тримесечие е 251 млн. долара (при цени fob) и се влошава с 27 млн. долара. Това води и до растящ дефицит по текущата сметка, която включва освен търговията, също и услугите и плащанията на лихви и други доходи. Притеснения буди и лошото развитие на туризма, който миналата година спомогна за стопяване на дефицита във външната търговия. Нетните приходи от туризъм през първото тримесечие са само 32 млн. долара, докато миналата година по това време бяха 56 млн. долара.Тези резултати бяха оценени като твърде обезпокоителни за икономическия климат в страната от заместник-председателите на СДС Пламен Орешарски и Владимир Кисьов, които реагираха със спешно изявление. Най-много ни притеснява изключително ниският размер на чуждестранните инвестиции, заяви бившият заместник финансов министър Орешарски. Досега инвестициите от чужбина бяха единственият фактор, който компенсираше дефицита по текущата сметка. Липсата на инвестиции е оценката, която чуждестранните капитали дават на икономическата обстановка в страната. С други думи, това е оценка за работата на правителството, заяви Орешарски и поясни, че могат да се правят всякакви коментари, но когато някой трябва да вложи пари, неговата оценка не е емоционална, а рационална. Представители на правителството коментираха, че спадът на инвестициите се дължи на изнасяните в чужбина печалби от вложенията в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във