Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИРАНЕТО Е ПО-ОПАСНО ОТ ИЗКАЧВАНЕТО НА ПЛАНИНИ

ЗА БАНКЕРА НЯМА СПАСИТЕЛНО ВЪЖЕ


Стюърт Джак - консултант на управителния съвет на ХЕБРОСБАНК, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Джак, вие сте банкер, алпинист, парашутист, изследовател... Банкирането или изследователската дейност крие по-голям риск?
- Банкирането е по-опасно от изкачването на планини. Ако планинаря падне, него може да го спаси осигурителното въже. Докато за банкера няма подобно осигуряване. И банкирането, и изследователската дейност обаче са много интересни, защото успехът и при двете е свързан с доброто управление на риска. Имам двама приятели във Великобритания, с които съм бил на експедиции. Те изкарват много пари, като изнасят лекции пред банки и други финансови институции точно във връзка с управлението на риска. Такъв винаги съществува независимо дали мениджирате една експедиция, или една банка.

Работил сте в много държави. Къде са били най-интересните моменти в бизнескариерата ви?
- Мисля, че има две такива държави. През 1977 г. започнах работа в банковия сектор в Абу Даби. Това бе след рязкото покачване на цените на петрола през 70-те години, когато финансовокредитната система и инфраструктурата на Обединените арабски емирства се развиваше много бързо и предлагаше доста предизвикателства.
Интересни проблеми за решаване предлагаше и ситуацията в Полша в периода 1992-1996 г., където работих за Делойт и Туш по няколко проекта за преструктуриране на банки и фирми. Големите кредитни институции в Полша възникнаха след като клоновете на Централната банка бяха обособени в девет регионални банки. Делойт и Туш се занимаваше с преструктуриране на седем от тях. Освен това работихме по преструктурирането на някои големи предприятия - например Штомил, който се занимаваше с производство на автомобилни гуми. Консултирахме преструктурирането на Фортейн - голяма фирма за производство на мебели, която направи съвместно дружество с един германски инвеститор.
По време на работата ми в английската банка Самуел Мантегю през 70-те години пък преживях едни от най-рисковите моменти в кариерата си. По това време в Англия имаше банкова криза. Много банки бяха вложили значителна част от средствата си в кредити за недвижима собственост или бяха рефинансирали банки, които пък бяха инвестирали свои средства в подобни активи. Самуел Монтегю бе точно такава рефинансираща банка и това бе доста рисков период за нас.

А нямаше ли подобни рискове при работата ви в бившия Съветски съюз?
- Там винаги съществуват рискове, дори само поради факта, че постоянно си принуден да летиш с Аерофлот. Впрочем по-голямата част от белите ми коси са именно от тези полети?

Как се присъединихте към екипа на Риджънт Груп?
- Познавам името Риджънт Груп покрай един проект, по който работих миналата година във Великобритания. Тогава се запознах с тяхната стратегия за инвестиции в банките от Централна и Източна Европа. Разбрах, че търсят човек за България, проведох разговор с тях, посетих и България. Възможностите за развитие на ХЕБРОСБАНК ми допаднаха и започнах работа за нейния собственик Риджънт Груп.

За кои сфери от дейността на ХЕБРОСБАНК ще отговаряте?
- Ще се занимавам с преструктурирането на банката - със създаването на нови вътрешни правила за нейната работа, така че тя да се превърне в по-печеливша и ефективна институция. Разбира се, това е свързано и с новите информационни технологии, които са гръбнакът на новите банкови услуги. Част от моите отговорности ще са свързани именно с въвеждането на новите продукти, с управлението на риска, с маркетинга.

Какви промени, според вас, трябва да настъпят в структурата на банката?
- Целта ни е да променим имиджа на банката. Да я направим по привлекателна за клиентите както като качество и разнообразие на продуктите, така и като начин на обслужване. Целта ни е бързо да предложим нови продукти на пазара и адекватно да реагираме на промените в икономическата конюнктура. Това може да стане, ако банката има ефективна структура, необходимите кадри и информационни системи.

Можете ли да направите някакви паралели между българския финансов пазар и пазарите на държавите, в които сте работили?
- Има много общи неща между положението, което заварвам в България, и онова, което съм преживял в Полша през 1993 и 1994 година. България има голям потенциал, но атмосферата у вас е много по-оптимистична от тази, която бе в Полша. Ето защо смятам, че банковият сектор и секторът на услугите тук ще се развият много по-бързо, отколкото навремето това стана в Полша. Там банковият сектор бе много изостанал в сравнение със сектора на услугите. Заплатите в банковата система бяха изключително ниски, не можеха да се привлекат подходящите хора, пък и правителството се опита да затрудни навлизането на чуждестранни банки на полския пазар. Поради това полската банкова система дълго време се преструктурираше.

Какви продукти не достигат на българския финансов пазар?
- Може би българските банки все още не са достатъчно активни при предлагането на услуги чрез ИНТЕРНЕТ. Всъщност всички добри банкови продукти трябва да се предлагат и по електронен път. Трябва да подчертая, че за развитието на финансовия сектор в България и на банковите услуги от голямо значение са промените, които трябва да се направят в законодателството, така че обезпеченията по кредитите да могат да се реализират по-лесно. Без тези промени трудно ще се предложат по-добри продукти, свързани с отпускането на кредити.

Вие, например, какви видове кредити бихте искали да предлага ХЕБРОСБАНК?
- Първо, българското общество трябва да се научи да работи с дебитни и кредитни карти и да плаща чрез ПОС-терминали, а не с пари в брой. Необходимо е също да се увеличи потребителското кредитиране, да се отпускат заеми за битова електроника, за компютри, за автомобили... Тези продукти обаче ще навлязат масово на пазара само ако бъдат направени промени в законите, които осигуряват по-добра защита на правата на кредиторите.


Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във