Банкеръ Daily

Финансов дневник

Банки "врачуват" за преговорите между Щатите и Китай

Докато инвеститорите остават нащрек в очакване на китайски отговор на влезлите в сила на 10 май по-високи мита на Белия дом на внос за 200 млрд. щ. долара от азиатския колос, икономисти и пазарни стратези са разделени в прогнозите си за бъдещия развой на събитията.

Мнозина се опитват да отгатнат дали Вашингтон и Пекин ще успеят да изгладят противоречията преди президентите Доналд Тръмп и Си Дзинпин да се срещнат в кулоарите на срещата на върга на Г-20 в Япония в края на юни. Ширят се и спекулации за вида на евентуалното споразумение и най-важно - за начина, по който то би могло да влезе в сила.

Анализатори на азиатски банки или на поделения на интернационални кредитни институции в Азия коментират как виждат изхода от преговорите между Щатите и Китай и какво би означавл той за пазарите.

За "Моргън Стенли" базовият сценарий е за временна нова ескалация на търговското напрежение между двете страни. Икономистите на банката подчертават, че подобен развой на събитията повдига въпрос дали търговските разпри няма да задушат в зародиш всеки опит за подем в Азия без Япония. Рисковете за растежа биха могли да стимулират воюващите да продължат разговорите и все пак да постигнат сделка.

Според валутния стратег Филип Уии и колегата му Юджийн Лию от водещата банка от Сингапур - DBS Bank, търговското напрежение ще продължи да поддържа щатската валута силна спрямо паричните единици на развиващите се азиатски стопанства. Анализаторите не са сигурни дали преговорите ще върнат на масата търговската сделка. Просто защото наред със слуховете, че Тръмп и Си ще се срещнат през юни по време на сбирката на Г-20, Щатите вече подготвят налагането на 25% мита върху китайски стоки за още 300 млрд. долара.

Макар че икономистите на Australia & New Zealand Banking Group се надяват на най-доброто, базовият им сценарий е, че Вашингтон и Пекин няма да стигнат до сделка, което означава, че ще видим по-високи мита и върху останалите пера от китайския износ за американците. Още повече, Китай смята икономическата цена за липсата на споразумение за по-поносима отколкото политическата - за отстъпление пред американските претенции.

Банкерите на Oversea-China Banking Corp. са изненадани от неочакваният срив на преговорите. Те обаче не смятат, че това е краят на търговските разговори между двете страни. А промяната, която е единственото постоянно нещо и бъдещите заглавия ще продължат да движат пазарите.

Банковите експерти посочват три възможни опции за Китай да компенсира влиянието на митата: обезценяване на юана, облекчаване на паричната политика и фискални стимули. Девалвацията на националната валута с 25% е малко вероятна заради очаквания отлив на капитали в условията на свиващ се излишък по текущата сметка на страната, който може да уравновеси ползата от подкрепата за износа. По-голяма роля биха изиграли фискалните стимули и по-щедрата парична политика.

Син Бенг Онг - главен икономист за Югоизточна Азия на "Джей Пи Моргън Чейз", не смята, че увеличението на митата на 10 май ще доведе до силен политически отговор. Реакцията би могла да включва символично качване на налозите или разширяване на обхвата им за внасяните от Щатите стоки, по-ускорено въвеждане на фискални субсидии в подкрепа на потреблението, по-нататъшни намаления на коефициентите на нормативните банкови резерви и кредитни облекчения и, може би най-важното - по-слаб юан, с обменен курс в края на годината - 6.80 юана за един щ. долар.

В анализ на най-голямата група за финансови услуги на Малайзия - Maybank, се подчертава, че "китайският отговор на акцията на Щатите е ограничен, което предполага, че все още се правят опити за подписване на сделка и затова засега китайската страна се въздържа от контрамерки. Действията през миналата седмица говорят за стимули и облекчения за националната икономика - от намалението на обема на средствата, който някои търговски кредитори на общинско равнище трябва да държат като резерви, до предоставянето на 280 млрд. юана (40.8 млрд. щ. долара) за финансиране на дребните и средни предприятия. Появиха се и спекулации, че държавни фондове имат принос за увеличението на цените на акциите. Все пак, банкерите признават, че рискът от повсеместна търговска война се е увеличил и че той ще е най-големият негативен шок за глобалната и регионалната икономика.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във