Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БАНКИ ПРОПРАВЯТ ПЪТЯ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА

Дружествата със специална инвестиционна цел са публични компании с капитал от поне 500 000 лева. Според закона за тяхната дейност, приет тази пролет, поне 30% от този капитал трябва да са собственост на институционални инвеститори - банки, застрахователни или пенсионноосигурителни компании. Учредители на такова дружество могат да бъдат от едно до петдесет лица. Основателите им, още на учредителното събрание, трябва да гласуват за емитиране на права за увеличаването на капитала поне с нови 30 процента. (Правата са специален инструмент, чиято покупка дава възможност и на други инвеститори да придобиват акции.) Тяхната продажба задължително трябва да се извърши публично, при което основателите на специалното дружество не се ползват с никакви привилегии. Това ще осигури равен достъп до компанията на веки инвеститор, който желае да стане акционер в нея.Специалните дружества се лицензират от Комисията за финансов надзор едновременно с одобряването на техния проспект за задължителното увеличаване на капитала им с 30 процента. При кандидатстването за лиценз пред Комисията за финансов надзор трябва да се представи информация за всички лица, които притежават над 5% от акциите в дружеството. Те трябва да декларират произхода на средствата си, както и да представят справки за платени данъци през последните пет години.Българо-американската кредитна банка (БАКБ) направи първата копка на нов бизнес - този на дружествата със специална инвестиционна цел. В началото на септември банката и нейният собственик - Българо-американски инвестиционен фонд, учредиха първата подобна компания у нас, която ще се нарича Капитал Директ 1. Специалните дружества вероятно ще се превърнат в съществен елемент за формирането на завършена финансова група. Досега банковите холдинги включваха кредитна институция, застрахователна и пенсионноосигурителна компания. С приемането на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (обнародван в Държавен вестник от 20 май 2003-а) схемата ще бъде допълнена със специализирани дружества за изкупуване на вземания или за инвестиции в недвижими имоти. Това е така наречената секюритизация на активи - механизъм, който обръща придобитите дългове или имоти в ценни книжа и впоследствие ги пласира сред широката публика. Зад сложния термин всъщност се крие масово мероприятие: целта е и мама да участва на тези пазари, обясни при представянето на закона един от авторите му - депутатът Мирослав Севлиевски. В случая с дружеството на БАКБ, което ще инвестира само в дългове, мама или който и да е друг инвеститор ще придобие част от портфейл с имоти или вземания. С управлението му непрофесионален играч едва ли би се престрашил да се заеме. Разбира се, и без специалния закон всеки може да си учреди дружество, което да се занимава с инвестиции в посочените активи. Но специалните дружества имат две предимства пред обикновените компании, които инвестират в имоти и вземания. Първо, те са под юрисдикцията на Комисията за финансов надзор и могат да бъдат учредени само с участието на класни инвеститори. Авторитетът им би направил широката публика по-доверчива към намеренията на учредителите. Освен това специалните дружества се очаква да имат привилегията да плащат данъците по такава схема, че доходите на техните акционери да нямат двойно облагане. Това е другото изкушениекоето съблазнява финансовите институции да се замислят за учредяването на дружества със специална инвестиционна цел.Но освобождаването на тези компании от данъци не бе регламентирано с приемането на закона. Единият от авторите му - депутатът Ралица Агайн, обаче уверява, че са проведени разговори по въпроса с Министерството на финансите. И то е приело да бъдат направени необходимите поправки в данъчните закони през есента. Целевите дружества ще бъдат освободени от налози, ще се облагат само дивидентите, които получават акционерите им. Такава е и практиката в цял свят - което обяснява защо тези компании са изключително атрактивни за инвеститорите. Ако не съществува специалният данъчен режим, учредяването на подобни свръхрегулирани компании губи смисъл.Друга съществена причина, която би предизвикала интереса на банките да учредяват подобни дружества, е възможността да разполагат в момента с бъдещите приходи от кредитополучатели и притежатели на кредитни карти. Достатъчно е да продадат на специализираните дружества вземанията си по тях срещу договорена отстъпка от стойността им. Това ще им позволи да си осигурят рефинансиране, както и да намалят административните си разходи. Ако банките учредят такива компании, те ще могат да споделят с широк кръг инвеститори риска клиентите им да не плащат задълженията си. Наред с това ще получат гарантиран доход като акционери на специалното дружество. Възприемайки подобна стратегия, банките могат да се освободят от голяма част от служителите си, заети в дирекциите за проблемни кредити, защото тяхната дейност ще бъде поверена на специалното дружество. Това е начин да се отърват и от бъдещите проблеми, свързани с воденето на стотици съдебни дела срещу свои длъжници.Участието на банките в специализираните компании разширява и възможностите им за инвестиции. Чрез тези структури те могат, например, да заобиколят ограничението за размера на вложенията си в недвижими имоти, които според изискванията на БНБ не бива да надхвърлят 50% от собствения капитал на кредитната институция.Може би това са част от причините, поради които 60% от учредителите на специални дружества в САЩса именно инвестиционни, ипотечни и търговски банки. Зад океана са регистрирани 182 специализирани дружества за покупка на парични вземания и недвижими имоти. В началото на 90-те години общият капитал, който те са притежавали, е бил около 8 млрд. щ. долара. А през последните десет години той е достигнал 370 млрд. щ. долара. Подобна е ситуацията и в Германия, където са регистрирани 19 такива компании, с капитал общо 62 млрд. евро. Един от най-младите пазари в това отношение е Турция, където в периода от 1997 до 2002 г. са създадени девет специализирани дружества с обща стойност на активите 600 млн. евро.Хляб ще има и за инвестиционните посреднициДа не забравяме кои са вносителите на закона - депутатите Ралица Агайн и Мирослав Севлиевски, които са представители именно на този сектор. Мирослав Севлиевски заедно Максим Димов е собственик на инвестиционния посредник Хеджър. А Ралица Агайн е била старши аналитик в консултантската фирма Станчов, Севлиевски и Ко., в която съдружници са бившият външен министър Иван Станчов и отново Мирослав Севлиевски. Инвестиционните посредници са заинтересовани да подкрепят дружествата със специална инвестиционна цел най-малкото защото ще поемат изготвянето на проспектите и вторичната търговия с издадените от тях акции. Листването им на борсата може да се извърши само от тях или от банките, които също имат право да бъдат брокери. Да не говорим, че появата на нови инструменти за търговия е отдавнашна мечта на брокерите, които още не могат да се зарадват на масов интерес към борсата.Както всяка компания, която се обръща към широката публика, специалните дружества ще трябва да покрият редица изискванияТе ще са строго специализирани в инвестициите си - само в покупка на недвижими имоти или на парични вземания. В първия случай приходите им ще се формират от отдаване под наем или от продажба на собственост. Могат да се купуват само имоти в България (в това число и право на строеж), по които няма правни спорове.Докато доходите от вземанията ще са резултат от начислената лихва за ползването на парите (разбира се, като се приспаднат разходите за събирането им). При покупката на вземания задължително изискване е те да са към местно лице (банка или друга фирма). Иначе длъжникът може и да е офшорна компания. Специализираните дружества могат да купуват единствено вземания, по които не е започнало принудително изпълнение или няма висящо съдебно производство. Това означава, че могат да се продават и съмнителни вземания на банките, тоест такива, по които не е плащано от 90 до 120 дни. Специалните дружества могат да вземат заеми и да емитират облигации, което означава, че инвестициите им няма да бъдат ограничени от размера на акционерния капитал. Капитал Директ 1 например планира да придобие вземания за 5 до 10 млн. евро, като срещу тях ще емитира облигации.Според закона обаче специализираните компании нямат право на никаква пряка стопанска дейност, дори не могат сами да събират наеми например. За целта те трябва да сключат договори с т. нар.обслужващи дружествакоито са специализирани в съответния бранш, и да им заплащат за услугата. Именно те са брънката в схемата, която ще предизвика най-сериозен интерес. Дори само поради факта, че някои от тях ще трябва да осигуряват ефикасното събиране на вземания от длъжници. Спрямо обслужващите дружества законът не предвижда особени изисквания. Все пак работата на съпътстващите структури ще бъде строго контролирана от Комисията за финансов надзор.Законът предвижда поне 90% от печалбата на двата типа специални дружества да не се капитализира, а задължително да се разпределя под формата на дивидент. По този начин те ще бъдат много по-атрактивни за инвеститорите, които ще са сигурни, че всяка година ще получават натрупания доход от вложенията си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във